Дравската епопея!

„Българите са много силни и не е възможно по-нататъшно настъпление на север!“ (полк. Нойман, командир на 523-ти германски полк) Симеон КУЛИШ През март се навършват 75 години от подвига на Първа българска армия, ръководена от ген. Владимир Стойчев, при река Драва. Операцията е проведена съвместно със съветските части на Трети украински фронт под командването на маршал Фьодор Толбухин. След смяната на властта на 9 септември 1944 г. България се изправя против доскорошния си съюзник – Германия. На 28 октомври 1944 г. правителството на Кимон Георгиев подписва примирие с антихитлеристката коалиция. Така за много кратък период българската държава прави 180-градусов завой в своята външна политика. Това, разбира се, не пречи на родния войник да докаже за пореден път смелостта и героизма си. Българската армия се включва в заключителния етап на Втората световна война и участва в преки военни действия. Армията ни, под ръководството на СССР, се сражава на територията на Югославия и Унгария, като стига до Клагенфурт, Австрия. Подготовката за Дравската операция започва още през януари 1945 г., когато частите на Първа българска армия заемат районите при левия бряг на едноименната река в Южна Унгария. Общата й численост е около 100 000 войници, които разполагат с едва 25 танка. Задачата на българите е да отбраняват 120-километровата полоса от Йотвьошкони до Барч и Торянец. Целта е да не се случи немски пробив при Драва. Българите изграждат 13 км телени заграждения и 139 минни полета. За увеличаване на огневата мощ Трети украйнски фронт изпраща и един батальон „Катюши“. Тук е момента да отбележим, че в хода на сражението се включва и 133-ти съветски корпус. Авиацията също е подсигурена от Червената армия. Генерал Владимир Стойчев Действията на врага са също добре и старателно подготвени. През март 1945 г. главното командване на Вермахта планира последната си настъпателна операция под кодовото име „Горски дявол“. Целта е да се разгроми Трети украински фронт в Унгария. Германците съсредоточават около 430 000 души, 900 танка и още толкова самолети. На 6 март в 1:20 ч. сутринта немците форсират Драва северно от Долни Михоляц. Три пехотни девизии се изправят срещу българите. Първоначално настъплението на германците е успешно и те завземат Драва Чехи и Драва Палконя. Тук съотношението на човешките сили е 8:1, а на бойната техника – 10:4 в полза на противника. Но българите дават силен отпор и през следващите дни успяват да си върнат контрола над двете селища. Най-драматични се оказват сраженията при Драва Соболч, където се води ръкопашен бой за всяка къща. Не случайно градчето определено като „малкия Сталинград“. Дните между 12 и 19 март се оказват истинско изпитание за българската армия, но заедно с това изкристализира военният гений на ген. Стойчев и изключително високия боен дух както на обикновения войник, така и на офицерския състав. Не бива да забравяме, че нашите момчета се сражават на стотици километри далеч от Родината – още един немаловажен фактор, свързан с тяхната мобилизация. Генерал Владимир Стойчев, Москва 24 юни 1945 г. На 18 март е овладян Драва Чехи, а на следващият ден е възстановена цялостта на отбраната. В Дравската операция загиват малко повече от 1400 души, близо 5400 са ранените и безследно изчезналите. Германиците дават 4395 жертви и хиляди ранени. След славната епопея Първа българска армия провежда още една успешна операция – Мурската (29 март – 13 май 1945 г.). Тя обикновено остава в сянката на Дравската, но е важно да бъде спомената, защото е своеобразно продължение на подвига на българския войник.