Древен град на Пътя на коприната почти изгубен във времето

culturespace.bg Когато географът Свен Хедин тръгва от град Котан (днес Хотан) в западен Китай, той очаква да намери руини от древен град, които лежат скрити в пустинните пясъци. Името Khotan e известно сред западните изследователи през XIX век, защото известният венециански пътешественик Марко Поло го посещава през 1274 г. В своите писания Поло отбелязва богатството на Котан като аванпост по Пътя на коприната, маршрутът, който някога е пренасял търговията между Китай и Средиземноморския свят. На 14 януари 1896 г. керван тръгва от града. Групата от петима души била придружена от мулета и натоварена с провизии за 50 дни. Напред, кацнал на камила, бил водачът им Хедин. Наричан „Стенли на централноазиатските пустини“ (на името на изследователя Хенри Мортън Стенли), роденият в Швеция Хедин бил учен и смел авантюрист. При пристигането си в Котан той случайно чул мъже да говорят за разрушен град в пустинята и веднага ги наема като водачи, за да го отведат до руините. Няколко дни Хедин и спътниците му следват западния бряг на река Юрунгкакс, като успяват да я пресекат през замръзнал брод. Скоро след това те навлизат в огромната пустиня Таклимакан с нейните коварни, подвижни дюни. Оттам напредъкът им става колкото бавен, толкова и труден. Шест часа ходене на ден било най-многото, което можели да издържат, докато прекосявали високите дюни, пришпорвайки своите товарни животни. Междувременно Хедин прави бележки в полевия си дневник, който по-късно става основа на мемоарите му. „На 23 януари групата стига до депресия в пустинята, „изобилстваща от köttek, т.е. мъртва гора“, пише Хедин. „Къси стъбла и стволове на дървета, сиви и чупливи като стъкло, клони, усукани като тирбушон от сушата.“ Водачите на Хедин му казват, че руините, които търсят, са наблизо. Фрагменти от керамика потвърждават това. На следващия ден те напускат лагера и се отправят към руините, хората на Хедин носят пики и брадви. От всички места, които Хедин бе видял в своите експедиции в Азия, нито едно не приличало на това, което той вижда там. Селището, чиито руини лежали пред него, било построено с рамка от тополови дънери, което придавало на сградите особен белезникав цвят. Поради тази причина мястото е станало известно от местните като Дандан-Ойлик, което означава „къщи от слонова кост“. Дандан-Ойлик е бил център на търговия и будистко поклонение в пустинята Таклимакан в Западен Китай, който процъфтява от шести век сл. Хр. При намирането на мястото през 1896 г. шведският изследовател Свен Хедин осъзнава, че неговите будистки светилища с дървени рамки някога са доминирали в голямо селище. Четири години по-късно ученият Марк Аурел Стейн теоретизира какво е довело до изоставянето на града през VIII век. Докато си проправял път през обекта, Хедин различил очертанията на квадратни и продълговати сгради, вътрешността на всяка разделена на няколко стаи. Стълбове с височина до 30 метра все още стояли там, където някога поддържали покрива или дори втория етаж. Групата открила следи от много жилища, покриващи приблизителна площ от около една и половина квадратни мили. Но било невъзможно да се направи план на града, защото разположението на улиците и площадите било скрито под пясъчните дюни. Хедин твърде добре знаел, че не му достигат средства за по-нататъшно разследване. „Копаенето в сухия пясък е отчаяна работа“, пише той. „Колкото бързо и да го изкопаете, той се връща отново и запълва дупката. Всяка пясъчна дюна трябва да бъде напълно премахната, преди да разкрие тайните, които се крият под нея; и това е задача извън човешките сили.” Въпреки това Хедин придобива обща представа за това, какъв е бил древният анклав. Размишлявайки върху изчезването му от дюните, Хедин го нарича „този прокълнат от Бога град, този втори Содом в пустинята“ и погрешно смята, че е на около 2000 години. Най-забележителното от всички открития на Хедин били изящните картини в индо-персийски стил, украсяващи някои от интериорите. Хедин идентифицирал тези структури, по-големи от останалите, като будистки храмове. Картините се лющели при най-малкото докосване. Хедин ги скицирал възможно най-добре и, в съответствие с колониалния начин на мислене на епохата, взел други предмети като скулптури и мазилка, като по-късно написал: „Всички тези находки и много други реликви бяха опаковани внимателно в моите кутии ; и възможно най-пълните бележки за древния град... бяха вписани в дневника ми. ИЗКУСТВО В ПУСТИНЯТА Многобройни рисунки, изобразявщи главно свещени будистки сюжети, са открити в Дандан-Ойлик. Те датират между шести и осми век сл. Хр. Хедин възхвалява майсторството на тяхното изпълнение и елегантността на фигурите. Той бил поразен от това колко подобни били костюмите на тези, които бе виждал по време на собствените си експедиции през XIX век в Персия и по бреговете на река Инд. Въпреки чудесата, които бе видял, Хедин решил да продължи напред: „За мен беше достатъчно, че направих важно откритие в сърцето на пустинята на нова находка за археологията.“ Сутринта след като написал това, той напуснал Дандан-Ойлик и се потопя по обратния път в подвижните пясъци на пустинята Таклимакан. Приблизително по същото време, когато Хедин предприемал пустинните си пътувания, младият британец, роден в Унгария, Марк Аурел Стейн, си създава име като познавач на персийски и санскритски езици. През 1898 г. са публикувани мемоарите на Хедин „ През Азия“ . Книгата оказва огромно влияние върху Стейн, който тогава бил в края на 30-те си години. Две години по-късно той предприема първата от четирите експедиции в Централна Азия. Следвайки стъпките на Хедин, Щайн пристигнал в Котан през зимата на 1900 г. Там неговият водач му показва предмети от мястото, включително фрагменти от фрески от храмове, някои с писмо брахми (система за писане на древна Индия). Зареден с енергия от това доказателство, Стейн тръгва през замръзналата пустош на Таклимакан, за да пристигне в Дандан-Ойлик в края на декември 1900 г. Обширните му познания за будисткото изкуство и писменост му помагат да установи мястото като изоставен град-оазис, който процъфтява от VI век Но какво се е случило с града, което е принудило гражданите му да напуснат оживените си улици и великолепно украсени храмове? След няколко седмици Стейн установява, че 14 будистки храма някога са доминирали в града. Те се състояли от целла (свещената част на храм) в основата, която била вградена в по-голяма структура. Сред произведенията на изкуството имало великолепни гипсови фигури на Буда и добре запазени картини върху дървени плочи. Развълнуван Стейн той разпознава темите на някои от картините, включително една, илюстрираща легендата за копринената буба. Това е историята на млада китайска благородничка, омъжена за царя на Хотан. Пренебрегвайки правилото, че копринените буби не могат да напускат централната част на Китай, младата булка пренася контрабандно семена от черница и копринени буби на съпруга си в шапката си. Легендата умело свързва будисткото благочестие на града и неговия просперитет по Пътя на коприната. Сред последните подлежащи на датиране предмети, открити от Стейн, са монети от осми век. Стейн теоретизира, че упадъкът на града трябва да е бил свързан с това, че Китай е загубил административния контрол над региона през този период. По-късни проучвания, включително съвместни разкопки на Китай и Япония през 2002 г., потвърждават това. През 700-те години, когато геополитиката се променя с бързината на подвижните дюни, процъфтяващият град със своята търговия, изкуство и храмове бил изоставен и пясъците погълнали Дандан-Ойлик и неговата слава се изгубила във времето.