Дварка: изгубен град на 9000 години

culturespace.bg Историята на Дварка (Dwarka) е разказана в Пураните (древни индуистки ръкописи, известни със сложни слоеве символика): Кришна придобива 12 йоджани (16 мили) земя от морето, за да построи своята божествена, укрепена столица тук. Дварка остава домът на Кришна, когато той избягва с Рукмини, оженва се за Сатябхама, побеждава Наракасура, защитава честта на Драупади и повежда битката на Курукшетра (част от Махабхарата). В крайна сметка Ядавите, кланът на Кришна, позволява славата на Дварка да избледнее. Богът слага край на земния си път и морето си възвръща земята, като пощадява само дома на Кришна. Според Пураните, години по-късно Ваджранабха, внукът и приемник на Кришна, построява великия храм „Дваркадееш“ в негова чест. Дварка. Потопеният град. Според „Махабхарата“, Кришна създава своето могъщо кралство край бреговете на Гуджарат, за да избегне безкрайните смърти и битки между него и Джарасанд (в Матхура). Градът е имал 900 000 кралски дворци, изработени от сребро, с вградени изумруди и много кристали. Свързана чрез сложна мрежа от булеварди, пазари и храмове, Дварка е еволюирала в своя дизайн и архитектура, за разлика от всяка друга конструкция от епохата. Дварка. Подводна археология. Съвременният град Дварка, което на санскрит означава „Врата към небето“, се намира северозападно от щата Гуджарат. Мястото е едно от четирите Дхами (свещено място за поклонение) на индуистката религия - Чар Дхам, които включват Бадринат, Пури и Рамешварам. Говори се, че Дварка е била потопена под морето шест пъти и това, което виждаме сега, е нейният седми аватар. Самият храм е облъчен от завладяваща легенда. Оригиналната структура е разрушена от Махмуд Бегада през 1472 г. и впоследствие възстановена през XV - XVI век. Честван е и от Ади Шанкарачаря, индуисткият теолог и философ от VIII век. Първите археологически разкопки в Дварка са направени от колежа „Деккан“ в Пуна и от Департамента по археология при правителството на Гуджарат, през 1963 г. под ръководството на Х. Д. Санкалия. Те разкриват артефакти на много векове. Морското археологическо звено (MAU) на Института за археологически проучвания на Индия (ASI) провежда втори кръг от разкопки през 1979 г. под наблюдението на д-р С. Р. Пао (един от най-уважаваните археолози в Индия). Почетен учен в отдела за морска археология на Националния институт по океанография, Пао е разкопал много обекти на Харап, включително пристанищния град Лотал в Гуджарат. Проектът за подводно проучване е парафиран през 1984 г. директно от тогавашния министър-председател за три години. Разкопките под морето са трудна и напрегната задача; възможни са само между ноември и февруари, по време на отлив. Морето трябва да е гладко и да има ярко слънце. Всички тези изисквания ефективно намаляват броя на дните за гмуркане до 40 - 45 в сезон. За да оползотворят максимално наличното време, водолазите използват ехолот, за да получат по-точна представа за местоположението и дълбочината на обекта под вода. Сонарът за странично сканиране предлага изглед към морското дъно. Разчитането на сонарните сигнали разкрива широката природа на обекта под вода. През януари 2007 г. Филиалът за подводна археология (UAW) на Института за археологически проучвания на Индия (ASI) започва отново разкопки в Дварка. Алок Трипати, надзорен археолог от UAW, казва, че древните подводни структури, открити в Арабско море, все още не са идентифицирани. Целта на разкопките е да се установи древността на обекта въз основа на веществени доказателства. Обучените подводни археолози на ASI и водолазите от ВМС претърсват потъналите останки. Находките са проучени, датирани и документирани. На сушата разкопки са извършени в предния двор на храма „Дваркадееш“. Студенти от Гвалиор, Лакнау, Пуна, Вадодара, Варанаси и Биканер се присъединяват, за да помогнат на археолозите от ASI. Морските учени предполагат, че археологическите останки, открити на 36 м под водата в залива Камбай край западния бряг на Индия, може да са на възраст повече от 9000 години. Смята се, че предхождат най-старите известни останки в субконтинента с повече от 5000 години. Въглеродното датиране върху отломки, открити на мястото, включително строителен материал, керамика, части от стени, мъниста, скулптура и човешки кости и зъби, го датира преди на почти 9500 години, което го прави по-стар от шумерската цивилизация с няколко хиляди години и по-стар от египетската и китайската цивилизации. Смята се, че градът е дори по-стар от древната цивилизация на Харап. Градът е изключително добре планиран: разделен на шест сектора, които, от своя страна, са разделени на жилищни, търговски зони. Бил е място на красиви големи пътища, градини и изкуствени езера. Говори се, че е потопен при голямото наводнение преди 9000 години. Морските археологически проучвания край Дварка разкриват голям брой каменни структури. Те са с полукръгла, правоъгълна и квадратна форма и са на дълбочина от приливната зона до шест метра навътре. Те са разпръснати на случаен принцип върху огромна площ. Освен тези структури, голям брой разновидности на каменни котви са забелязани по протежение на Х. Д. Санкалия, както и на повече от 6 м дълбочина. Тези открития предполагат, че Дварка е бил един от най-натоварените пристанищни центрове през миналото на западния бряг на Индия. Подводните разкопки разкриват структури и хребети. Открити са и други антики. Всички обекти са заснети и документирани с рисунки, и двете – под вода. Докато подводните камери се използват за фотография, чертежите се правят на дъски – прозрачен полиестерен филм от 75 микрона, фиксиран с графичен лист отдолу. Проучванията разкриват: * бастиони, стени, стълбове и триъгълни и правоъгълни каменни котви; * полусферичен камък с една дупка, който може да бъде основата за флаг; * L-образни ръбове на камъни за правилно захващане и спиране на вълната върху бастионите; * печати, надписи, които са датирани към 1500 г. пр.Хр.; * керамика, която е датирана към 3528 г. пр.Хр.; * каменни скулптури, теракотени мъниста, бронзови, медни и железни предмети. Доскоро самото съществуване на град Дварка се възприемаше като легенда. Сега, след като останките са открити под вода и с много улики, които подсказват, че това наистина е легендарната Дварка, обиталище на бог Кришна, може да се предположи, че бог Кришна и неговите героични действия са били нещо повече от легенда! Въз основа на връзката между изкопаните структури и артефакти с описанието на Дварка в „Харивамса пурана“ и фактът, че въглеродното датиране на артефактите се отнася около 3500 г. пр.Хр. – период, засечен от много астрономически анализатори като периода на войната Махабхарата и потопяването на Дварка, повече от разумно е да се заключи, че разкопаното място близо наистина е легендарният град. Откриването на второто проучване в залива Камбат доказва, че не само Дварка е била потопена, но и повечето крайбрежни региони са били потопени от морето през вековете, а датирането на артефакти до 7500 г. пр.Хр. сочи, че древната индийска цивилизация е на повече от 9000 години, а целите крайбрежни области са били под морето от 9000 г. пр. Хр. Преди откриването на легендарния град Дварка някои учени смятаха, че индуисткият епос „Махабхарата“ е само мит и че би било напразно да се търсят останките на древния град, дори в морето. Малко учени вярват, че битката Махабхарата е семейна вражда, която е преувеличена до война. Разкопките на д-р С. Р. Пао в Дварка доказват, че към описанията, намерени в текстовете, не трябва да се подхожда като към фантастични истории, а трябва да се третират като основани на логика и разсъждения. Dwarkadhish храм Морската археология доказа, че съществуването на Дварка и нейното потопяване през второто хилядолетие пр.Хр., споменато в „Махабхарата“, „Харивамса“, „Матсия и Ваю“ пураните (санскритски текстове), е факт, а не измислица. Последствията от приемането на находките на археолозите като доказателство, че потъналият град наистина е легендарната Дварка, е много важно за разбирането на това, какво представлява „Махабхарата“. Това вече няма да е просто книга с митове и легенди, а всъщност, до известна степен, истински разказ за минали събития. Така резултатите доказват, че разказът в „Махабхарата“ за красивата столица Дварка на Шри Кришна не е просто плод на въображението, а градът наистина е съществувал.   Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА