Две легенди за конник без глава, свързани с България

Димитър ЩЕРЕВ „Нищо ново под слънцето“ е казал Соломон. Изплува българска следа в известния роман на Майн Рид „Конникът без глава“. Оказа се, че векове, преди той да напише произведението си, едно предание сочи за един друг конник, яздел без глава. В книга на Карел Шкорпил за битката на Владислав Варненчик, издадена през 1923 година от печатница „Просвещение“, четем за една легенда по българските земи. „Турците отсекли главата на Иван Шишман, но той я турил под мишницата си. Сгледал го един овчар, който извикал: „човек без глава“. В този момент главата паднала и подскочила седем пъти. На това място бликнала вода на 7 места (извори до с. Доспей край град Самоков). Преданието за човек без глава се повтаря и няколко години по-късно, но вече с главен герой зетят на султан Мурад – Караджа паша. Митът сочи, че неговата глава е била отсечена, но той я носил под мишница. Стигнал до едно място, където паднал и там бил заровен. Гробът се нарича „Кесик баш текеси“ (т.е. отсечена глава). Намирал се е на 4 километра от Варна към Добрич. Интересното, пише още Шкорпил, е че той е бил почти като християнски гроб – изток-запад, а не по направление към свещения град Мека. Приказките не умират. Просто сменят своите герои. Всеки може да се замисли, дали начетения Майн Рид не е чел или чувал от свой български приятел, който е забегнал в чужбина, за преданията, свързани и с Иван Шишман, и с Караджа паша. В крайна сметка всяко ново нещо е добре забравено старо!