culturespace.bg
Николай Александрович Бердяев (1874 – 1948) е един от най-емблематичните руски религиозни и политически философи на ХХ век. Най-известните му творби са: „Светогледът на Достоевски“, „Руската идея и съдбата на Русия“. Той многократно е номиниран за Нобелова награда за литература, но никога не е получавал високи награди.През 1922 г. Бердяев е изгонен от Русия на известния „философски параход“, заедно с други видни мислители на своето време, и живее в емиграция до края на дните си. Той е автор на концепцията за новото Средновековие, което в наше време е придобило изключителна популярност сред интелектуалците. Защото се случва пред очите ни…
Голяма част от идеологическата еволюция на Бердяев се осъществява в рамките на религиозния екзистенциализъм.
Той се опитва да създаде обективно идеалистична „свободна християнска философия“, чужда на науката. Философията, според Бердяев, е учение за духа, т.е. за човешкото съществуване, в което се разкрива смисълът на битието. Философията трябва да се основава на духовен опит; тя е субективна, а не обективна.
Според него екзистенциалната философия е утвърждаване на познанието за света във и чрез човешкото съществуване.
Основният онтологичен принцип във философията на Н. А. Бердяев е свободата. Тя е абсолютна, ирационална и несъизмерима с други категории; тя идва от нищото и съществува като нещо, което представлява ирационална съществена сила, която може да се създаде от нищо.
Основната онтологична категория във философията на Н. А. Бердяев е човекът, тъй като той стои в центъра на света „и съдбата на човека определя съдбата на света, чрез него и за него“. Човекът и светът обогатяват божествения живот, защото „Бог с човека е повече от Бог без човека и света“. Човекът е единственият носител на духа (духовно същество), носител на доброто и красотата, което осъзнава висшата божествена истина. Той е най-висшата материална структура (микрокосмос), съдържаща всички елементи на света (макрокосмос).
Доминиращото място на човека в света се определя от факта, че той е носител на свободатаот нищото. Освен това той е екзистенциален субект, който се стреми към самоутвърждаване. Това обяснява произхода на злото в света и възможността за творчество и новост в света. Истинското същество на човека (съществуването) е първично за всяко възможно извън неговото битие, както природно, така и социално. Този свят е обективиран, материализиран от съществуването. Следователно, светът на човека е неговата обективирана духовност. Какъвто е духът на човека, такъв е и неговият свят. Да стане човек, е задача на самия човек.
Избрахме цитати от творбите на Николай Бердяев, които подкрепят този кратък анализ:
Сакрално не е обществото, не е държавата, не е нацията, а човекът. „Самопознание“
Наистина нищо не е по-болезнено и непоносимо за човека, колкото свободата. И човек намира различни начини да се откаже от свободата, да отхвърли товара си. „Светогледът на Достоевски“
Русия не е Запад, но не е и Изток. Това е великият Изток-Запад, срещата и взаимодействието на източните и западните принципи. Това е сложността и мистерията на Русия. „Светогледът на Достоевски“
Да предположим, че не знам смисъла на живота, но търсенето на смисъл вече дава смисъл на живота. „Самопознание“
Човекът е отговорно същество. И страданието на човека не е невинно страдание. Страданието е свързано със злото. Злото се свързва със свободата. Следователно свободата води до страдание. Пътят на свободата е пътят на страданието. „Светогледът на Достоевски“
Само духът може да освободи, материята може само да пороби. „Руска идея“
Войнственият атеизъм на комунистическата революция се обяснява не само със състоянието на съзнанието на комунистите, много стеснено и зависимо от различни видове обстоятелства, но и от историческите грехове на Православието, което не изпълнява мисията си за трансформиране на живота, поддържайки система, основана на неистина и потисничество. Християните трябва да признаят своята вина, а не просто да обвиняват противниците на християнството и да ги пращат в ада. Враждебна към християнството и всяка религия не е социалната система на комунизма, която е по-съгласувана с християнството, отколкото с капитализма, афалшивата религия на комунизма, с която искат да заместят християнството. Но фалшивата религия на комунизма се формира, защото християнството не изпълнява задълженията си и е изкривено. „Руска идея“
Аз най-много се чувствах самотен в обществото, в общуването с хората. Самотните хора обикновено са само съзерцателни, а не социални. „Самопознание“
Човекът е само средство за появата на супермен. „Светогледът на Достоевски“
Само един свободен човек може да се чувства виновен, само виновният се обръща към най-дълбоката си свобода. „Духовната криза на интелигенцията“
|
