Един живот като приказка от „1001 нощ“

culturespace.bg Под жарките лъчи през пустинята язди конник. Облечен е като бедуин с цялото великолепие на арабското облекло. Конникът е млад, галопира през белите дюни. Очакваш да срещнеш типичните арабски черти, но той изведнъж се обръща, и потъваш светлосините му очи. Това е сцена от филма „Лорънс Арабски“, а конникът е Питър O`Тул. Един страхотен филм, наситен с невероятни приключния, с герой, който винаги намира верния път и се измъква от най-заплетени ситуации. Като на кино. Но не, понякога истината е по-странна от измислицата. Тези филми, в които откриваме истински истории, имат голяма стойност, защото обезсмъртяват живота, спомените и хората от реалния живот. А когато гледаме филма и знаем, че това действително се е случило под една или друга форма, въздействието е несравнимо, а един истински живот, пълен с успехи, трагедии, приключения, който се е превърнал в изкуство, те вдъхновява и го помниш дълго, след като екранът угасне. Но да се върнем към „Лорънс Арабски“ (1962) и неповторимите преживявания на уелския дипломат и военен офицер Томас Едуард Лорънс на арабска земя по време на Първата световна война. Филмовото изкуство документира емоционалните борби на офицера с насилието, присъщо на войната, неговата собствена идентичност и поделената вярност между родната Великобритания и неговите другари от племената в пустините на Арабския полуостров. Епичен шедьовър. А какъв е Лорънс? Подполковник Томас Едуард Лорънс е известен британски археолог, писател, воин и шпионин. Той ръководи бедуински отряд в открито въстание против разпадащата се Османска империя. Историята на Томас Едуард Лорънс очарова милиони хора от десетилетия. Приказката за британски офицер от империята, който се бие в пустинята като местен бедуин, е толкова различен от класическия образ на войника-джентълмен, воюващ в Първата световна война, че наистина привлича интереса на обществото. Вместо да облече познатата британска униформа, Лорънс се качва на камила, въоръжен с извита кама, с гутра /арабско покривало за глава/ и облечен в бедуински одежди. Той прилича повече на романтичния образ на арабски рицар, отколкото на британските си другари, които в този момент се намират в калните окопи на Белгия и Франция. Лорънс е на двадесет години, когато става герой на приключенска сага. Той подкрепя първата съвременна теория за партизанската война. Като студент в Оксфорд той мечтае да даде нов импулс на арабския свят, който описва по следния начин: „Първата трудност на арабското движение беше да се идентифицират кои са арабите. Като измислени хора, името на етноса им се променя през годините. Някога това е означавало арабин. Имало е страна, наречена Арабия, но в момента това не е съществено“. Така той се оформя като модерен герой в традицията на кръстоносците. Като млад археолог, през 1909 г. той е изследвал кръстоносните замъци в Светата земя и ги е превърнал в обект на своята дипломна работа. Нещо повече: Лорънс знае арабски – език, който усъвършенства при археологически разкопки в района на района Хитите Кархемиш (Сирия) през 1914 г. тъкмо там се запознава с Гертруда Бел, британска авантюристка, с която се сприятелява. Изследванията му са „димна завеса“, за да се даде възможност на военните да проведат картографска експедиция през пустинята Негев от името на Фонда за проучване на Палестина. Картите, създадени в тази експедиция, по-късно служат като стратегически материал за Британските тайни служби. Успехът на Лорънс с малки бойни групи, опериращи в неравния пустинен терен, е отлично изобразен във филма с Питър O’Тул в главната роля „Лорънс Арабски“, като стремежът на героя му е да се създаде Велика Сирия. Но истинският Лорънс не успява да осъществи мечтата си за Велико Арабско кралство с един-единствен крал. Британците и французите имат друга идея за региона. Споразумението Сайкс-Пико от 1916 г. относно разделянето на разрушената Османска империя между двете европейски сили вече се изпълнява. До голяма степен договорът и до ден-днешен създава много горещи точки в сирийско-иракския регион. Според Лорънс британците са предали арабите. Британците пазят плановете си в тайна от Емир Фейсал, водач на арабското въстание. Публично Лорънс не може да направи много. Вероятно е (макар и да не е доказано) обаче той да е казал на Файсал всичко, което са планирали французите и британците. Във всеки случай Лорънс и Файсал измислят план за възможно най-бързото прехвърляне на бедуините в Сирия, особено в Дамаск, за да поставят Великобритания и Франция пред свършен факт. Двамата тръгват към османската крепост Акаба на средиземноморския бряг. Те трябва да стигнат там преди британците, които вече са превзели Синайския полуостров и маршируват на север към Червено море. С дързък пустинен преход Лорънс и неговата група бедуини стигат до Акаба и сутринта на 4 юли 1917 г. започват атака, но войниците в гарнизона предават града без бой. Войната против османците продължава. Лорънс участва в превземането на Дамаск. Той играе важна роля за създаването на временно арабско правителство при Файсал. Предвижда градът да стане столица на арабската държава. Въпреки това едва след много години арабите ще станат господари на собствената си съдба. Лорънс, като довереник на крал Фейсал, има далеч по-голямо влияние върху дипломатическия етап на следвоенните конференции, отколкото всеки друг политик от онова време. Мнозина го помнят да се бори лоялно до харизматичния арабски лидер за арабската кауза. Лорънс обаче подценява дейността си при британските тайни служби. Твърди се, че е бил таен агент още преди разкопките в Кархемиш, където е снимал новата османска жп линия. Никога няма да сме сигурни дали британските интереси не са били винаги на преден план в ума му. След войната Лорънс работи в Министерството на външните работи, но работата в офиса не му харесва. През август 1922 г. той опитва да се запише в Кралските военновъздушни сили (RAF) под фалшивото име Джон Хюм Рос. Длъжностното лице У. E. Джонс го интервюира, но го отхвърля, подозирайки, че името Рос е фалшиво. Малко по-късно Лорънс се връща с емисар на RAF, който носи писмо, че Джонс трябва да приеме Лорънс в RAF. За съжаление, служенето на Лорънс в RAF не продължава дълго. През февруари 1923 г. той е отстранен, когато истинската му самоличност е разкрита. Той се присъединява към Кралския танков корпус под ново фалшиво име, но иска да бъде при летците в RAF, като многократно кандидатства за повторно приемане. Искането му е удовлетворено през август 1925 г. Томас Едуард Лорънс пристига в Англия през 1928 г. след службата си в RAF в Британска Индия. За съжаление, този храбър воин, два месеца след като е освободен от военните през 1935 г., претърпява нелеп инцидент с мотора си. В опит да предпази две момчета с велосипед, той се блъсва в крайпътно дърво. Лорънс остава в кома до смъртта си шест дни по-късно, на 19 май 1935 г. Той е само на 46 години. На погребението му, Е. М. Форстър, британски писател, плаче за края на човека, който си бе създал живот като приключение от „1001 нощ“.