Един лекар срещу „испанския грип“ в малък американски град Първа част

culturespace.bg В един есенен ден д-р Джон Андерсън се разхожда по Ривърсайд авеню в центъра на Спокàн, когато един човек плюе на тротоара пред него – често срещана, но укорителна постъпка. Но това е и престъпление, за което мъжът скоро ще разбере. Годината е 19180-ма и Спокан е под действието на военно положение, но вместо военните да дават заповеди, това прави Органът за обществено здраве. А д-р Андерсън е главен лекар по обществено здраве на Спокан. Мъжът, чието име не е споменато във вестника във връзка с инцидента, не е арестуван. Вместо това Андерсън му нарежда да изтрие със собствената си кърпичка плюнката от тротоара и докато той го прави, д-р Андерсън внимателно наблюдава. Датата е 8 октомври и на Андерсън може да му се прости екстремната реакция. Вестниците предават съобщения за „чума“, която обхваща света. Грипът, испанският грип, la grippe – както и да го наричат хората, убива хиляди и заразява многократно повече. На жителите от Спокан обаче е казано да не се притесняват. Само две седмици преди това, „Spokane Daily Chronicle“ пуска редакционен материал, в който се казва „Няма причина да се стряскате… това е заболяване, по-леко от стария грип“. „Импортният тип“ грип, според редакцията, „не е наличен“ в Спокан и журналистите изброяват множество забрани, „които ограничават нашата търговия с атлантическото крайбрежие“. По това време, в средата на септември, Андерсън също казва успокояващи думи. „Ако хората от Спокан кихат в носни кърпички и обръщат главата си, когато кашлят, има само минимален шанс градът да бъде нападнат от епидемията на „испанския грип“, казва той пред вестника. Пандемия "испански грип", САЩ, 1918 г. През следващите 17 дена много неща се променят: нарастващата пандемия вече е пристигнала в Спокан. На 29 септември 1918 г. „Spokesman Review“ публикува статия със заглавие „Грипът е тук, обществото е предупредено“. През следващата седмица в Спокан са установени сто нови случая. Нещата се влошават и през деня, в който Андерсън нарежда на мъжа да избърше тротоара със собствената си носна кърпа, той и 17-има лекари от Спокан се срещат, за да обсъдят телеграма, която са получили от държавния комисар по здравеопазването Т. Д. Тутъл, в която ги призовават да забранят публичните събирания. Андерсън и лекарите се съгласяват. В полунощ след този ден, 8 октомври, всички театри, училища, църкви, танцови зали и всяко друго място, където се събират хора, са затворени, забранени са дори събиранията за погребения и сватби. По онова време Андерсън не може да знае, че до края на грипната епидемия в Спокан 1045 души ще загинат и близо 17 000 ще бъдат заразени в град от 150 000 души. Не знае, че пандемията ще се нареди сред най-смъртоносните събития в човешката история. Ако бе знаел, може би щеше да арестува човека на улицата. Пандемията от грип 1918–1919 г. заразява 500 милиона души по света и убива между 50 и 100 милиона души – над 5 процента от човешкото население. Това не пощадява САЩ, където загиват повече от 500 000 души. Джоузеф Уоринг, медицински историк в Южна Каролина, го нарича „най-големият медицински холокост в историята“. Когато Андерсън разпорежда затварянето на по-голямата част от обществените места в Спокан, малко хора протестират, въпреки че повечето не вярват или не разбират опасността от грипа. Градските улици са „толкова пусти, колкото и във виелица“, пише местният вестник. Първият ден на тези тихи улици - 9 октомври 1918 г., Спокан осъмва с първата си смърт от грип. В статия, озаглавена „Епидемията расте, момичето не се пребори“, вестникът съобщава за смъртта на Вера Ууд, 17-годишна дъщеря на „пионери“ (първите преселници – бел.прев.) в района на Спраг“, в близост до стария университет в долината Спокан. Тя е „поразена миналата събота“ и се заразява от брат си Върнън Ууд, ученик от гимназията „Люис и Кларк“. Той се съвзема, тя – не. Случаите се натрупват. Към 10 октомври 1918 г. в Спокан вече са регистрирани 220 случая на грип и Андерсън заповядва на всички лекари в града да подават всекидневни доклади към него. Градските болници имат капацитет, но Андерсън вижда, че ситуацията се влошава. Той и местният Червен кръст формулират план за превръщането на един от хотелите в града в болница. В близост до ъгъла на Линкълн стрийт и Първо авеню хотел „Lion“ е перфектен. Има големи и малки стаи и се намира в центъра, в близост до болница „Deaconess“ (Болницата на Сестрите).» На 16 октомври властите преобразуват хотела за хора „с тежки случаи или за бездомни“, според вестника. Собствениците възразяват и на следващия ден „Spokane Daily Chronicle“ съобщава за безразличието на Андерсън към техните притеснения. „Не ни пука какво мислят собствениците на сградата за това, което се случва, или за нас“, казва д-р Андерсън. „Нямаме намерение да се занимаваме с тях. Това е много спешно и ако собствениците на хотел „Lion“ смятат, че могат да сложат един долар в едната страна на скалата, а човешкият живот в другата и да се измъкнат с него, те много, много грешат“. Това е само началото на все по-войнствения тон на Андерсън срещу хора, които не са съгласни с неговите мерки за обществено здраве в борбата с грипа. Броят на съобщените случаи нараства със 75 всеки ден, а когато хотелът се превръща в грипно отделение, общият брой заболели вече е 815. Пандемия "испански грип", САЩ, 1918 г. Два дни по-късно, на 18 октомври, от грипа са умрели общо 15 души и Андерсън поставя Спокан под още по-строга карантина: сбирките в частните клубове вече са забранени, а пътниците на уличните коли (обществения транспорт по това време) в града не може да следват маршрута си, ако седалките са пълни. На 23 октомври – само две седмици след първата смърт в Спокан, градът има най-лошия си ден досега: регистрирани са 300 нови случая. Андерсън е бесен, обвинява неспазването на мерките и обещава да прекрати подобни дейности. „Обърнах внимание, че някои хора не са изпълнили заповедта, като са давали частни социални сбирки в домовете си“, казва той. „При първата информация, която имам, че подобно нещо се планира, ще се появим на местопрестъплението и ще арестуваме лидерите, без да зачитаме известността или социалното им положение“. Четири дена по-късно Андерсън е „шокиран“, когато вижда 1500 души да се събират в Голямото Северно депо – мястото на часовниковата кула в Ривърфронт парк, за да изпратят младите мъже на война. Той забранява публичните изпращания на войските. „Има разлика между полезния страх от грип и болезнения ужас от болестта“, казва Андерсън за Кроникъл“. „Обикновените хора, за тяхно добро, трябва да осъзнаят разликата“. Ако не може да ги накара да се страхуват от болестта, той ще управлява града с железен, здравословен юмрук. Андерсън смята да затвори целия град, с изключение на хранителни магазини и ресторанти, но после оттегля заканата си без обяснение. Вместо това забранява маските на Хелоуин и заповядва на полицията да спира маскирани като лечители. Като лекар, Андерсън е бил добре запознат с тогавашните теории за болест и здраве. Но и той, както всички през 1918 г., не знае, че грипът е вирус; този факт е открит едва през 1933 г., когато вирусът на човешкия грип за първи път е изолиран от прасе. Тъй като неговата идентичност като вирус все още не е известна, няма грипна ваксина, която да е широко достъпна, това става едва през 1945 г. В реклама на цяла страница в местния вестник здравното управление на града казва на хората: „Не се тревожете – бъдете внимателни!“. Рекламата съветва хората да пазят леглото, ако се разболеят, да държат отворени прозорците, да приемат слабителни и да консумират мляко, яйца и бульон на всеки четири часа. На медицинските сестри е казано да носят маска и да мият ръцете си често. Работниците са призовани да избягват уличните коли (обществения транспорт), да ходят на работа и да „ядат добра, чиста храна“. В началото на ноември 1918 г. войната и грипът бушуват и нещата не изглеждаха добре в Спокан. /Следва/ Източник: spokesman.com Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА