Екзекуцията: Лаврентий Берия или негов двойник Първа част

РАЗСТРЕЛЯНИЯТ ДВОЙНИК НА БЕРИЯ Декември 1953 г. На партийни срещи в цялата страна се чете присъдата на Лаврентий Берия, бившия министър на вътрешните работи на Съветския съюз. Седем страници машинописен текст за престъпленията на едного, от когото всички се страхуват. Към този момент Берия вече е застрелян. Гражданите на СССР са шокирани – човекът, който винаги се е смятал за дясна ръка на Сталин, шпионира в полза на Англия и Германия, иска да възстанови капитализма и извършва прелюбодеяния. На негова сметка се наброяват стотици любовници. А доскоро всички са били убедени: Берия е новият вожд на народите. „Скъпи другари и приятели! Трудно е да изразим с думи голямата мъка, която преживява тези дни нашата партия и народите на страната, цялото прогресивно човечество – „Сталин почина!“ - казва на погребението на Сталин Лаврентий Берия. „Речта му на погребението на Сталин прави благоприятно впечатление: решителен човек като Сталин говори с груб грузински акцент и ясни фрази, за разлика от Маленков и Молотов, които също се изказват. Той казва: „Този, който не е сляп, той вижда как нашата страна, обединена заедно, в този труден момент е готова да приеме всяко предизвикателство. Който не е сляп, той вижда!“. Ето го редът: „който не е сляп, той вижда“ – всички си спомнят и повтарят тази фраза. Внезапното му развенчаване моментално предизвиква двойна реакция: от една страна, те вярват, от друга страна, има такъв момент: „Това не е точно така“. И оттук започва моментът на дискредитиране на съветския режим“, казва историкът и писател Юрий Емелянов. "Вътрешният кръг" на Сталин Процесът срещу Берия е приключен. Присъдата на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР (съдебният орган на СССР, който, в съответствие с Конституцията от 1924 г. произнася специални съдебни присъди на Върховния съд на СССР по наказателни и граждански дела с изключително значение, засягащи по съдържание две или повече съюзни републики на СССР, както и за разглеждане на случаи на лична юрисдикция на членове на ЦИК и СНК на СССР) е изпълнена на 23 декември 1953 г. в бункера на щаба на Московското военно окръжие. Тялото е кремирано. Къде е погребана пепелта – информацията е засекретена. Това е официалната версия. Но из Москва вървят слухове, че Берия е убит още през лятото. Или по време на ареста в имението му на улица „Качалов“, сега „Малая Никитская“, или скоро след това в Кремъл. Но най-важното е, че казват, че са го съдили, а след това са застреляли негов двойник. Писателят Борис Соколов напомня: това мнение е споделено и от сина на Берия, Серго. „Всъщност различни членове на съда на процеса казаха на Серго Лаврентиевич различни неща, дали е бил, или негов двойник. Но малко от присъстващите познаваха Берия лично. Можеха да приготвят двойник. Просто намерете сравнително подобен човек и му дайте малко материали, да се научи, да отговаря правдоподобно в съда“, казва Соколов. И дори се намират очевидци сред военните, които охраняват килията на затворника. Говорят, че в бункера на щаба на Московския военен окръг движението на територията му е рязко ограничено. Прозорците са боядисани в бяло, но един от офицерите успява да разгледа Берия. И тези, които го виждат, са изненадани: въпреки лятото, дори в ареста той не сваля шапката или шалчето си. Очила, шапка, палто, понякога бял шал – образът на Берия, влязъл в съзнанието на съветските граждани. Въпреки че след войната Лаврентий Берия имитира Сталин – често се появява в униформа с маршалски звезди. Той е удостоен с титлата веднага след победата във Втората световна война. Александър Безбородов - историк „Обаче Берия има тил. И мнозина вярват, че ако тилът на Червената армия не се е разбягал през 1941 – 1942 г., а това бе елементарно, тогава, когато (немците) тръгнаха, помитайки всичко до Москва, до Сталинград, всеки просто можеше да се разпръсне, да избяга. Но той ги пази отзад. Разбира се, това не е само Берия, това са неговите отряди. И през 1942 г. – когато ситуацията наистина стана катастрофална и можеха да пробият Волга, можеха да пробият в Кавказ, имам предвид нацистите. Всичко това по време на войната той извърши. Много трудно и много жестоко. Без никакъв компромис това беше осъществено. Попитайте го за органите му, които са действали много жестоко. Всичко това се е състояло. Те стояха и стреляха в гърба на отстъпващите червеноармейци…“ – казва историк Александър Безбородов. УЧАСТНИК В ЧЕРВЕНИЯ ТЕРОР Грузинец по националност, архитект по образование, в началото на 30-те Берия прави успешна кариера по партийната линия, без да отказва сътрудничество с НКВД. През 1937 г. е първи секретар на Централния комитет на КП(б) на Грузия. „Хората, които казват, че Берия не е участвал в репресиите от 1937 – 1938 г., всъщност не знаят в този случай както кариерата, така и биографиите на Лаврентий Берия. Те не разбират, че първият секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Грузия не може да не участва в репресиите. Освен това той санкционира арестите, извършени на територията на Грузия, изпраща молби до Сталин за разрешения за арести. Работи в тясно сътрудничество с началника на НКВД на Грузия Гоглидзе, който между другото му докладва за напредъка на работата в НКВД. Освен това Берия дава указания, т.е. кого да арестуват, кого и как да разпитват. И бележките на Берия са указания относно интензивността на разпитите или „да разпитват някого твърдо“, което означава побой, те (бележките) са в делото на Берия, те просто са приобщени към обвинението. Следователно, разбира се, Берия не участва в репресии в цялата страна, но той участва в репресиите в Грузия и в Грузия оставя много лош спомен за себе си“, обяснява историкът Никита Петров. И през 1938 г. Берия попада в зрителното поле на Сталин, който се занимава с актуализиране на ръководството на страната. Палачите на вожда – тези, които започват репресиите – Ежов и Ягода, на Йосиф Висарионович вече не са необходими, ръцете им са твърде мръсни. И тук ръководителят на грузинската партийна комисия Лаврентий Берия, не може да бъде по-добре, издава книга за вожда. „Създадена е цяла поредица от култове на личността, оглавявана, разбира се, от Сталин, вторият е Молотов, Жданов, както и един от хората, дошли в Политбюро през по-късен период, Каганович и т.н. Берия се възползва от факта, че е фактически на ключова позиция в родината на Йосиф Сталин и написва книга. Разбира се, не той, а Институтът по марксизъм-ленинизъм в Тбилиси, но тази книга излиза под името, като автор, на Лаврентий Берия. Книгата е за работата на болшевиките в Грузия, през предреволюционния период, където той много издига ролята на Сталин в революционното движение. Това се вписва в зададена идеологическа плоскост и Берия тук, както се казва, прави царски удар“ – историкът Ярослав Листов. Ярослав Листов - историк … Москва, нашите дни. Историческият музей на ГУЛАГ. Тук са събрани материали за периода на управлението на Берия. Бруталните изтезания на затворници, лаборатория за тестване на отрови върху хора и невероятното увеличение на броя на колониите и затворите в Съветския съюз – така експертите характеризират времето, когато Лаврентий Павлович е бил ръководител на НКВД. „Ягода се смята за бащата на ГУЛАГ, той е народният комисар на вътрешните работи, който по-късно беше арестуван в началото на 1937 г. Но след Ежов, като народен комисар на вътрешните работи, когато той е арестуван, в началото на 1938 г. Берия става негов заместник и през декември 1938 г. вече е народен комисар по вътрешните работи и държавната сигурност, като отговаря и за двете. И когато идва на власт, първото нещо, което прави, е да започне арести на чекисти. През 1939 г. са арестувани и екзекутирани повече от 20 хиляди чекисти, тоест свидетели на случващото се при Ежов, уж имало смекчаване на режима. Но само „уж“, всъщност няма нищо такова. Берия наистина се отличава с толкова изтънчен подход към методите за изтезание на затворници, към методите за разпити, към методите за елиминиране на хора“, казва Юлия Самородницкая. /следва/ Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА