АРЕСТ И СЪДЕБЕН ПРОЦЕС СРЕЩУ БЕРИЯ
Москва, Крутицкое подворье (заден двор – б.ред.). През 1953 г. тук е разположена гарнизонната охрана на Московския военен окръг. Тук, с колата на един от генералите, Берия е изведен от Кремъл. Ден по-късно той е прехвърлен в специално обзаведена килия в бомбоубежището в областната централа. Всички тези факти са документирани. И тогава започват легендите.
„Не всички архивни документи по този въпрос от последните дни и месеци от живота му са достъпни за изследователите, както за обикновени изследователи, така и за необикновени. Подозирам, че въпросът се усложнява от това, че просто няма значителни количества документални източници, те са унищожени. Всичко, което се отнася до тази тема. Нещо повече, искам да кажа, че последните страници от биографията му бяха извъртени толкова лошо, че най-вероятно едва ли има някакви документи. Разбира се, всичко това заедно, тези три причини, генерират и винаги са генерирали в историята, и ще генерират факта, че в допълнение към официалната, полуофициална, образователна, научна гледна точка, ще има огромно количество непроверена информация, която винаги ще върви около личността на един или друг човек. Къде е погребан, не се знае, как и така нататък, какво казва той през последните дни, как е извършен арестът, всичко това се знае само от думите на хора, които са много заинтересовани“ – казва историкът Александър Безбородов.
.jpg)
Н. Хрущов, Л. Берия, Г. Маленков
Официално арестът на Берия се съобщава две седмици по-късно, на 10 юли. Московчани обаче вече се досещат за него. Шепот преминава от уста на уста. На Юлия Самородницкая я разказва нейна приятелка – библиотекарка.
„Трябва да кажа, че родителите ми също бяха репресирани. Приятелка, която работеше в библиотеката на булевард „Рождественски“, имаше такава библиотека там. И тя ми каза: „Бързо, бързо излез сега на булеварда, ще ти кажа нещо“. Изтичах, тя казва: „Да седнем на една пейка, за да не ни чуе никой“. Душата ми вече беше в петите, защото се страхувах от всичко, бях много млада. И тя на мене, на булеварда, нечуто и когато няма никой наоколо, казва на ухото ми: „Знаеш ли, нещо се е случило с Берия“. Казвам: „И какво му се е случило?“ – с ужас, защото чаках, Бог знае какво, всички бяхме в състояние на несигурност. Тя казва: „Те просто дойдоха в библиотеката и ми наредиха да снема неговия портрет“. Няма съобщение, а само портретът е свален. Казвам: „Не може да бъде“, защото само името „Берия“ вдъхваше ужас у хората“ – спомня си Юлия Самородницкая.
Бил ли е Берия застрелян преди присъдата? Експертите все още спорят. Може би двойник наистина седи на подсъдимата скамейка? Не е запазена нито една снимка от процеса срещу бившия министър.
Писателят Борис Соколов смята, че фалшификация все пак има. Липсват твърде много документи. А тези, които е видял, пораждат съмнението, че Лаврентий Берия е живял по-дълго, и след от края на лятото на 1953 г.
„Той е арестуван, разследването започва и според моите оценки някъде през втората половина на август е разстрелян и след това има инсценировка на процеса. Убеден съм в това чрез анализа на протоколите на разпитите му, които бяха публикувани. До около 7 август тези протоколи са повече или по-малко реални, особено първите са истински. Там има информация, която само Берия би могъл да знае, например с кого е тръгнал заедно на румънския фронт през 1917 г. И след това, от втората половина на август, всички протоколи следват един модел: четат му показания на свидетели, той или потвърждава, или опровергава тези показания, и не се изискват никакви очни ставки, нищо. Това е изключително странно, защото единственото, което интересува Берия, е да бави разследването и е ясно, че трябва да иска очни ставки и дори да назове възможно най-много хора, за да могат да бъдат разпитани там, но няма нищо такова“ – казва Борис Соколов.
7 юли 1953 г., Москва, Кремъл. Закрито заседание на Пленума на ЦК на Партията. Почти всички членове на Централния комитет са съгласни, че арестът на вредителя и шпионина Берия е извършен правилно. Той е единодушно лишен от партийния си билет. Казаното през онзи ден от трибуната добавя версии към историята. Появяват се дори фантастичните сценарии.
„Това са уж произнесени фрази по време на заседание на Централния комитет, които някои изследователи тълкуват като намеци за убийството на Берия. Например изказването на Каганович, че „елиминирахме заплахата“. Но премахването на заплахата и елиминирането на Берия са различни неща. „Авантюристът беше спрян“ или „Авантюристът беше блокиран“ са различни фрази, но могат да бъдат тълкувани и така, и така. Като въпроса, че той е отстранен, като по този начин го елиминират като политическа фигура и човек би си помислил, че е застрелян. И последният документ, който поражда определени съмнения тук, е, че няма лекар, който да констатира смъртта на Лаврентий Павлович Берия. От това дори се роди фантастична версия, че уж Берия не е умрял, а е избягал в Латинска Америка като нацистките престъпници, уж пиейки чай някъде с Борман“ – обяснява историкът Ярослав Листов.
ВРАГ НА НАРОДА
Писателят Юрий Емелянов припомня как започва общото осъждане на Берия в страната. „Докладите за този пленум и за това, че Берия е арестуван и че се готви съд не съобщават нищо за подготовката на съда, как е проведено разследването. Но, митингите в цялата страна осъждат агента на международния империализъм Берия, както внезапно беше обявен. Но трябва да кажа, че хората бяха доста иронични по отношение на това“ – разказва Емелянов.
Обвиненията, отправени против всемогъщия Лаврентий, не се различават много от тези, използвани през годините на Големия терор – времето на най-масовите репресии в края на 30-те години. Берия е обвинен в шпионаж в полза на няколко държави, злоупотреба с власт, изнасилване и мн.др. Изпълнението на присъдата, според официалната версия, се извършва същата нощ, на 23 декември 1953 г. Присъстват няколко души, включително главният прокурор Руденко. Първият, който дръпнал спусъка, според очевидци, тогава бил генералът, а впоследствие и маршал Павел Батицки.
Диктор: „Трудовите хора на Москва, както и целият съветски народ, единодушно одобряват Резолюцията на пленума на Централния комитет на партията, одобряват мерките, предприети за елиминиране на престъпните действия на врага на народа на Берия. Дейностите на гнусния изроден агент на международния империализъм Берия предизвикват гнева и възмущението на всеки съветски човек“.
Присъдата е публично оповестена на партийни срещи в цялата страна. Лаврентий Берия в масовото съзнание се превръща в център на злото, почти инициатор на репресиите.
Лаврентий Берия, Нина Берия
Историкът Сирил Андерсън е сигурен: това беше от полза за съветското правителство и особено за Хрушчов, който се стреми към мястото на вожда. Преди Двадесетия партиен конгрес, на който култът към личността на Сталин е развенчан, остават малко повече от две години.
„Разбирате ли, образът на Берия, който е запазен и до днес, е създаден от Хрушчов, Маленков. Тоест, екзекутирайки Берия, те убиха с един куршум два заека. От една страна, те се отървават от прекалено инициативен човек, който ако остане втори, може да смачка всички наоколо, и второ, обвинявайки Берия за всички репресии, а всъщност Берия идва в НКВД през 1939 г., след Ягода, след Ежов и като цяло смекчава този процес. Прехвърлят му всичко. Малцина помнят Ежов, малцина помнят Ягода, но като цяло за Хрушчов това не беше толкова важно. Важно е да се обясни защо Берия е отстранен и да го обвинява, като малко изсветлява образа на Сталин, сякаш Сталин не е замесен в това. И това се прави толкова време, толкова масово, че се получи. Берия абсолютно не е ангел, но всички, които са били в политиката по онова време, са участвали по един или друг начин, и Молотов, и Каганович, и Хрушчов“ – казва Андерсън.
Заедно с Лаврентий Берия няколко десетки души са хвърлени в затвора, включително почти всички ръководители на Министерството на вътрешните работи на съветските републики. Шестимата най-близки сътрудници на министъра са осъдени и екзекутирани.
През 1954 г. редакторите на Голямата съветска енциклопедия изпращат писмо до всички свои абонати. Горещо се препоръчва портретът и страниците, посветени на Берия, да бъдат изрязани с ножица или бръснач, а вместо тях да поставят изпратените в същото писмо снимка и статия за Берингово море.
/край/
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
