Екзекуцията: Лаврентий Берия или негов двойник Втора част

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА СМЪРТТА НА ВОЖДА Екскурзоводката в Историческия музей на ГУЛАГ Юлия Самородницкая все още си спомня колко опасно е било просто да минете покрай къщата на Берия. Тя живеела наблизо. Че всемогъщият Лаврентий живее в това имение, тя научава години по-късно. „Тогава – казва тя –всички жени на Москва знаеха: да бъдеш от тази страна на улицата е опасно“. „Такава къща зад много висока стена, на два или повече метра, сива, а всички вече знаеха (откъде знаеха, е неизвестно, но слуховете винаги пълзят), че трябва да отидат от другата страна на Садовая. От тази страна няма нужда да се минава близо до къщата му, защото толкова много жени просто са хванати на улицата и отведени в тази къща. Ние минавахме на другата страна, без да знаем каква е причината. Сега, когато много хора идват в музея, казват: „Но ние като цяло не знаехме какво е ГУЛАГ, не знаехме, че са арестували изобщо“. Не знаели, но по някаква причина преминаваха на другата страна. Оказва се, че са знаели“, разказва Юлия. … 1949 г. На 29 август Съветският съюз успешно изпробва ядрена бомба на тестовия полигон Семипалатинск. Берия, като куратор на атомния проект, става все по-влиятелна личност в държавата. Той отдавна е включен във вътрешния кръг на лидера. Е, сега, след настъпването на Студената война със САЩ, включително благодарение на нея, балансът на силите в света се променя в полза на страната на Съветите. Берия получава Сталинската награда и титлата „Почетен гражданин на СССР“ с формулировката „За изключителни заслуги в укрепването на могъществото на СССР“. „Атомният проект беше поверен на него, както и създаването на системи за противоракетна и противовъздушна отбрана на страната. Той се справя с това много безкомпромисно, с присъщата му твърдост, византийство, безскрупулност, разбира се, всичко това беше създадено и формирано. Това беше направено, когато едва-едва изоставахме от американците, както и след това, когато бяхме пред тях. Но не забравяйте, този въпрос беше контролиран от Сталин и Политбюро, разбира се. И да кажа, че един човек създаде всичко, сформирано с помощта на нашето разузнаване, работещо с американски източници, това е само половината истина. В действителност не е необходимо в историята, особено през тези трудни периоди, да се отклоняваме и да митологизираме материалите по какъвто и да е начин. Това, което е направил, е известно. Не може да се каже, че знаете, всичко това са глупости. Беше създадено и той го ръководеше, всичко това може да се докаже. Разходите бяха колосални. По същество атомният ГУЛАГ му беше „подръка“ и много хора „вкарваха” в този бизнес. Цената, както винаги, не може да се отчете, защото е човешка“, казва Александър Безбородов. Сталин и Берия … Москва. 1953 г.: повратна точка в историята на Съветския съюз. На 5 март Йосиф Сталин умира в дачата в Кунцево. Точните обстоятелства за смъртта на най-жестокия лидер в историята на СССР все още не са известни. Но много историци са сигурни: Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Георги Маленков и Николай Булганин са свързани с инцидента. Като минимум, те не предоставят на Сталин първа помощ. Той лежи в кабинета си безпомощен, а те не викат лекар. „Доколко това е така, е невъзможно да се докаже. Единственото, в което са извършили престъпление, е, че не са дали помощ на човек, който очевидно се нуждае от медицинска помощ. Намериха Сталин на пода, охраната му го прехвърли на дивана, но те не посмяха да предприемат никакви мерки. Те пристигнаха: Берия, Булганин, Маленков и Хрушчов, и казаха: „При Сталин всичко е нормално, той просто спи“. И за няколко часа човекът като цяло влошава състоянието си, чак сутринта пристигат лекарите. Тоест, това е криминално престъпление за непредоставяне на помощ. Ето това свършиха те“ – смята Юрий Емелянов. Както и да е, след смъртта на Сталин Лаврентий Берия става най-могъщият член на Президиума на Върховния съвет на СССР. Той е първият заместник-председател на Министерския съвет и в същото време министър на вътрешните работи на Съветския съюз. Министерството на държавната сигурност сега е в структурата на Министерството на вътрешните работи и следователно в негови ръце. Директорът на Историко-архивния институт на Руския хуманитарен университет Александър Безбородов смята, че Берия е имал в ръцете си всички лостове на репресивната машина – полицията, ГУЛАГ и най-ценните – тонове компромати за колегите си от партията, натрупани през годините на работа. За това Лаврентий Павлович не се колебае да напомня. „Берия имаше правомощия да поддържа изключителна държавна система през военните години, и особено след това. И, разбира се, никой не се съмнява, че досиета за различните членове на ръководството на страната ни, вероятно с изключение само на Сталин, са били създадени в тези органи. Уверявам ви, просто не би могло да бъде по друг начин. Бих искал да кажа, че това е време на тежка конфронтация, така да се каже, между две системи, започвайки от 1917 г., а след това през военните години – военна конфронтация с мощни врагове, които имаха първокласни разузнавателни служби по това време; данните, които притежаваше Берия, бяха критични материали, всички разбираха, че ги има тези данни и всеки момент може да ги извади и да стане persona grata, а останалите – persona non grata“ – казва Александър Безбородов. ПЪРВИЯТ СЛЕД СТАЛИН Въпреки че официално след погребението на Сталин страната е управлявана от група членове на Политбюро, Георги Маленков, приятел на Лаврентий Берия, е избран за ръководител на Министерския съвет. Първият след Сталин „Плюс това Маленков вече стана първият човек в държавата след смъртта на Сталин на 5 март. Лицето, което го предложи за председател на Министерския съвет, беше Берия. Той представи кандидатурата му, а това е много важно, това е символика, ритуалност на много процеси. По правило този, който внася кандидатурата, действа като най-близкия сътрудник, като съратник. Маленков става първият човек в държавата, Берия остава в Министерството на вътрешните работи, но започва да предлага твърде радикални инициативи. Ако съм първият човек и моят заместник започва да се държи по-активно от мен, тогава… Аз не мисля, че Берия се е опитвал да играе ролята на първия човек в държавата, би било доста трудно да се направи това по много причини. В политиката няма приятели, в политиката има интереси, следователно дори приятелски отношения с Маленков, дори приятелството с Хрушчов не го спаси…“ – казва историкът Сирил Андерсън. Скоро малкият ручей от ноти и декрети от Лаврентий Берия се превръща в бурна река. Той всъщност унищожава сталинистката система: сменя почти всички ръководители на републиканските отдели на МВР и подема низ революционни инициативи, от масовата амнистия на затворници до ревизирането на важни дела. „Берия започна много ревностно, бързо и спорно (очевидно това беше в духа на характера му на организатор, мениджър и управленец), за да предложи реформи, които по същество разрушават системата, създадената при Сталин. Първо, Берия иска да затвърди позицията, в която партията се занимава само с идеология и не влиза в икономиката, а държавните органи се занимават с икономиката. Берия започва първата реабилитация на жертвите на репресии. Преразгледани са: делото на лекарите, случаят с авиацията, случаят на еврейския антифашистки комитет и т.н. Той провежда чистка в НКВД, издава заповед, забраняваща използването на физически методи при разпити. Той се застъпва за амнистия и в неговата версия не само на хора, които са извършили леки престъпления, но дори тези, които попадат под член 58 (за политически престъпления), са обект на амнистия, но Хрушчов и Маленков се противопоставят. Той беше против създаването на ГДР, защото вярваше (той беше много рационален и икономичен човек), че за издръжката на ГДР ние ще трябва да инвестираме големи пари, тя ще струва твърде много. Тук са нужни пари, страната се възстановява от войната. Промяна в националната политика“ – разказва Андерсън. Амнистията, застъпвана от Берия, започва на 27 март и приключва почти едновременно с ареста му. Освободени са десетки хиляди затворници, предимно престъпници, но не и политически затворници. Тези, които бяха свидетели на ставащото, си спомнят това общо освобождение като кошмар. „Те освободиха престъпници, защото политическите затворници не бяха освободени по силата на тази амнистия. В допълнение към престъпниците, те освободиха хора с присъди до пет години. По-специално имаше такъв закон за закъснение за работа, те също бяха освободени, майки, които имаха малки деца, но не и политически затворници. И тогава вълна от тази престъпна дейност обхвана страната. Грабежи, нападения, насилие, защото те бяха истински престъпници, те не бяха просто държани в лагери, много от тях бяха просто убийци. Сред тях попаднаха и тези, които са служели на немците, ей така попътно“ – казва екскурзоводката Юлия Самородницкая. Юлия Самородницкая НЕОЧАКВАН ЗАВОЙ 26 юни 1953 г. Войските са въведени в Москва. Военните са готови във всеки момент да предотвратят преврат. Те се страхуват, че чекистите ще се застъпят за шефа си. В Кремъл започва заседание на Министерския съвет, на което Лаврентий Берия ще бъде лишен от всички чинове, длъжности и правомощия. Но той дори не предполага това. По замисъла на Хрушчов и Маленков военните внезапно ще влязат в залата, водени от маршал Жуков, и ще обявят ареста. Журналистът Андрей Паршев се натъква още през 90-те на документи, които обясняват защо Берия не е готов за такъв обрат на събитията. „Какво го срути, изключително интелигентен, умен човек? Факт е, че го елиминират най-близките му приятели. Хрушчов и Маленков са съставили стабилна група в Политбюро. Всички знаят това. Затова Берия не очаква подобно нещо от тази гледна точка. Един трик: Някои сили за сигурност изиграват основна роля за свалянето му. Според спомени, на сина на Берия – Серго Берия, приятел в известен смисъл му е бил и маршал Жуков. По време на защитата на Москва, както той си спомня, Жуков, тъй като нямал семейство в Москва, а Берия ръководи отбраната на Москва, но по своята част, Жуков честичко посещавал Берия, дори нощувал при него. Това всъщност е причината Берия, с целия си ум, да загуби в тази ситуация“ – смята Паршев. Заседанието на Министерския съвет продължава дълго. Не всички участници са съгласни с обвиненията срещу Берия. Маршал Жуков чака сигнал за арест в съседната стая и накрая го получава. Берия не се съпротивлява. „Степента на влияние на Берия в кръговете на органите за държавен контрол и държавна сигурност беше толкова голяма, че се създаде реална заплаха от държавен преврат, който можеше да бъде извършен от Берия. Затова възникна въпрос за висшето ръководство на страната: или ние – него, или той – нас. Тоест така наречените минути минават. Следователно, въпреки това, те поемат по пътя към ареста. Освен това има много голям дебат в ръководството на Съветския съюз, когато трябва да се арестува Берия. Факт е, че са изразени няколко позиции и версии. Първата позиция и версия е изразена от Хрушчов, че първо трябва незабавно да бъде арестуван, след това съдебни дела, и отстраняване от всички постове. Втората гледна точка е изразена от Вячеслав Михайлович Молотов, който, като по-опитен лидер на страната, отлично разбра, че този извънсъдебен арест, при който Берия, по това време също депутат на Върховния съвет, с парламентарен имунитет, заемащ най-високите постове в партията, в правителството и арестуван преди отстраняването му от всички тези постове, всъщност е връщане към извънсъдебната практика от 1937 г.“ – разказва историкът Ярослав Листов. /Следва/ Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА