„Елинизмът“ – споделеното наследство на човечеството

culturespace.bg Според „Метаморфозите“ на Овидий, легендата за Девкалион (син на безсмъртния Прометей) и Пира (дъщерята на брата на Прометей – Епиметей, и Пандора), единствените праведници, които Зевс е решил да спаси при Потопа, пожелали да възродят човешкия род. Зевс ги посъветвал да хвърлят камъни зад гърба си… И камъните се превръщали в хора. Първият камък, който хвърлят, оживява и става техният син Елин. От камъните на Девкалион се появили мъже, а от камъните на Пира – жени. Те имали три деца – Елин, Амфиктион и Протогенея, които станали родоначалници на гръцките племена. Потопът - J. M. W. Turner (1775–1851)  Ако прочетете някоя древногръцка история, ще видите препратки към „елинския“ народ и „ елинистичния “ период. Тези препратки описват само сравнително кратък период между смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.Хр. и поражението на Египет от Рим през 31 г. пр.Хр. Египет и особено Александрия станали център на елинизма. Краят на елинистичния свят идва, когато римляните превземат Египет през 30 г. пр.Хр., със смъртта на Клеопатра. Овидий не идва с идеята да използва името Hellen (елин) за описание на гръцкия народ (според Тукидид): „Преди Троянската война няма индикации за някакви общи действия в Елада, нито наистина за всеобщо разпространение на името; напротив, преди времето на Елин, син на Девкалион, такова наименование не е съществувало, но страната е минала през имената на различните племена, по-специално на пеласгийците. Едва когато Елин и синовете му стават силни във Фтиотида и са поканени като съюзници в другите градове, те един по един постепенно придобиват {от връзката} името {на} елини; макар да е минало много време, преди това име да може да се наложи върху всички. Най-доброто доказателство за това е предоставено от Омир. Роден много след Троянската война, той никъде не ги нарича с това име никого от тях, освен последователите на Ахил от Фтиотида, които били първоначалните елини: в стихотворенията им те се наричат данайци, аргиви и ахейци.“ (Преводът на Книга I на Тукидид е от Ричард Кроули.) Кои са били елините все пак? След смъртта на Александър Велики някои градове-държави попадат под гръцко влияние и по този начин са „елинизирани“. Следователно елините не са непременно етническите гърци, каквито ги познаваме днес. Вместо това те включват групи, за които сега знаем: асирийци, египтяни, евреи, араби и арменци. С разпространението на гръцкото влияние елинизацията достига дори до Балканите, Близкия изток, Централна Азия и части от съвременна Индия и Пакистан. Девкалион и Пира - Петер Паул Рубенс (1577–1640)  Елини (Ἕλληνες) е името, с което гърците са наричали и все още наричат себе си. Първоначално то и териториалното име „Елада“, изглежда, са били ограничени до област на юг от река Сперхейос, в околностите на Термопилите. У Омир гърците се наричат „ахейци“, „аргивци“ или „данаи“, но „панхелени“ се появяват при Аий, син на Елей, локрийския герой (Ил. 2. 530), и „елини“ при Ахил (Ил. 2. 684), чийто дом е долината на Сперхей. По подобен начин Елада е област в царството на (Ил. 2. 683), въпреки че очевидно се простира на юг, може би до Елеон в Беотия (Ил. 9. 447 сл.). Какво се е случило с елините? Когато Римската република става по-силна, тя започва да разширява военната си мощ. През 168 г. пр.Хр. римляните побеждават Македон; от този момент нататък римското влияние нараства. През 146 г. пр.Хр. елинистичният регион се превръща в протекторат на Рим; тогава римляните започват да подражават на елинските (гръцки) дрехи, религия и идеи. Краят на елинистическата ера идва през 31 г. пр.Хр. Тогава Октавиан, който по-късно става Август Цезар, побеждава Марк Антоний и Клеопатра и прави Гърция част от новата Римска империя. Как и защо името се е приложило към всички гърци и цяла Гърция, е неясно, но първоначалният център е в Антела, в района, където са живели първоначалните елини (Hdt. 7. 200 2) и е възможно името да има по-широк смисъл, тъй като влиянието на Делфи се разпространява, може би във връзка със западната колонизация. От друга страна, заглавието на съдиите на Олимпийските игри, hellanodikai, може да показва, че разпространението на името има нещо общо с тези игри. Името на Гърция се различава на гръцки и в сравнение с имената, използвани за страната в други езици и култури, точно като имената на гърците. Древното и модерно име на страната е Елада, или Хелада, а официалното ѝ име е Република Гърция, „Хелиники Димократия“. На английски обаче страната обикновено се нарича Гърция, което идва от латинската Graecia – буквално: „земята на гърците“, използвано от древните римляни за обозначаване на района на съвременна Гърция. По същия начин латинското име на нацията е Graeci. Уилям Смит отбелязва в своя Речник на гръцката и римската география, че чужденците често наричат хората с различно име (екзоним) от тяхното родно (ендоним). Мозайка на Тукидид от Джераш, Йордания, Рим, III век сл. Хр.  Пергамският музей в Берлин Аристотел е първият, който използва името Graeci (Γραικοί). В своя трактат „Метеорология“ той пише, че районът около Додона и река Ахелос е обитаван от Сели и народ, който се е наричал граеци, но по негово време е бил наричан вече елини. В това изявление се твърди също, че името граеци някога е било широко използвано в Епир и останалата част от западното крайбрежие на Гърция. Така това става името, с което елините са били известни на италианските народи, които живеят от другата страна на Йонийско море. Хезиод – древногръцки поет (около 700 г. пр.Хр.), в своя „Каталог на жените“, Граекус е син на Пандора и Зевс и дава името си на хората, които следват елинските обичаи. Брат му Латинус даде името си на латинците. По същия начин се предполага, че едноименният елин е дал името си на гърците: елини. В своята „Етника“ Стефан Византийски (късноантичен гръцки граматик и географ) също заявява, че Грек, синът на Тесал, е произходът на името греци за елините. Съществуват различни теории около етимологията на „Елада“. Ние знаем от древногръцкия поет Омир, че Елада е място в централна Гърция, където жените са описани като „много красиви“ (καλλιγύναικος). Не може да не сте чували и за митичната Елена от Троя, смятана за „най-красивата жена в света“, с чието отвличане започва Троянската война. Нейното име, което все още е много популярно за момичета, означава „ ярко“ („от светлина “, което ни води до заключението, че Елада е „страната на светлината“). Гърция все още е наричана така не само поради ясното си небе и много последователни слънчеви дни, но и защото нейната история е вдъхновила Епохата на Просвещението. Терминът започва да описва всички гърци благодарение на завоеванията на Александър Велики (356 г. – 323 г. пр.Хр.). До този момент гърците са били организирани в градове-държави, като Атина и Спарта. Те са били наясно с техните общи характеристики в областта на религията, езика и външния вид и как се отличават от хората с различен културен произход. Със създаването на обширната империя на Александър тези различия стават все по-изявени и гърците започват да се разпознават като една група: елините. Древногръцкият историк Тукидид също използва термина „да елинизира“ (ελληνίζει), когато говори за разпространението на гръцкия език и култура. Елинистичният период е историческият период, който започва със смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.Хр., завършва с битката при Актиум през 31 г. пр.Хр. и появата на Римската империя. „Елинизъм“ има три различни значения. Днес терминът описва културата/ите на Елада и елините (Гърция и гърците) от древни до съвременни времена. Понякога учените могат да използват термина елинизъм, за да опишат само културата на елинистичния период. В епохата на европейския романтизъм „елинизмът“ е синоним на неокласическото движение в изкуството и архитектурата, вдъхновено от ерата на гръцката класика. И все пак „елинизмът“ е нещо по-голямо. От древни времена езикът, културата и ценностите на елините оказват значително влияние върху света. През цялата история не-елинските хора са възприемали и усвоявали ценностите и естетиката на елините. Чрез този контакт културата на елините не само трансформира други култури, но и самата тя се променя и обогатява. Тази връзка се нарича „елинизъм”. Всъщност отвореността към нови идеи и прегръщането на красотата и истината, където и да се намират, са основни черти на елинизма. Накратко, елинизмът се корени в историята на гръцкия народ, но е по-голям от гръцката култура. Това е част от споделеното наследство на човечеството. „И ако човек трябва да участва в нашата култура, нека се нарича елин.“ Исократ, IV век пр.Хр. (древногръцки ритор, един от десетте атически оратори)   Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА