Епосът за Гилгамеш

culturespace.bg През 50-те години на XIX в. археолозите в Куюнджик, Ирак, откриват съкровищница от глинени плочи, изписани с клинообразно писмо, от VII в. пр.Хр. Древните „книги“ принадлежат на Ашурбанипал, който управлява античното царство на Асирия от 668 г. до около 630 г. пр.Хр. Това са повече от 30 000 таблети с исторически текстове, административни и правни документи, медицински трактати, „магически“ ръкописи и литературни произведения, включително „Епос за Гилгамеш“. Текстовете имат „несравнимо значение“ при изучаването на древните култури на Близкия Изток, според Британския музей , където в момента се намират много произведения от библиотеката на Ашурбанипал. Епосът за Гилгамеш е една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написано около 2150 – 1400 г. пр.Хр. в Месопотамия, голямото шумерско/вавилонско поетическо произведение предхожда с 1500 години драмите на Омир и, следователно, е най-старият епос в световната литература. Таблет от библиотеката на Ашурбанипал Литературната история на Гилгамеш започва с пет самостоятелни шумерски поеми за Билгамеш (Билгамес на шумерски език, Гилгамос на гръцки), цар на Урук. Написани са около 2100 пр.Хр. в Месопотамия на акадски език. Основната идея е търсенето на смисъла на живота. Царят-герой напуска царството си след смъртта на най-добрия си приятел Енкиду (или Енкидуг, т.е. Великият Енки), за да намери мистичната фигура Утнапищим и да получи вечен живот. Страхът на Гилгамеш от смъртта всъщност е страх от безсмислието и въпреки че той не успява да спечели безсмъртие, самият стремеж дава смисъл на живота му. Тази тема е изследвана от писатели и философи от древността до наши дни. Епопеята за Гилгамеш е историята на първия човек, който се опитва да „опровергае“ боговете, като търси дълголетието по тяхно подобие за себе си, а може би и за цялото човечество. А поуката, изглежда, е предназначена за неспокойното човешко население – да изостави желанието си да живее толкова дълго, колкото „боговете“ и да се задоволява с даровете на Живота и Интелигентността. В традицията на божественото царство на анунаките Гилгамеш е бил полубог, роден наполовина човек и наполовина анунаки. Но в това царство стават лоши неща. Загрижени за град Урук, древните извънземни богове анунаки – Ану и Ищар, създават човек от глина и го изпращат в Урук. Човекът Енкиду трябва да бъде равен на Гилгамеш и е цивилизован от боговете. Енкиду е доведен в Урук, където се среща с Гилгамеш, и след ожесточена схватка при опита на Гилгамеш да изнасили жена, срещу който Енкиду протестира, те стават големи приятели, почти като братя. В крайна сметка Енкиду умира и в мъката си Гилгамеш започва своето търсене на безсмъртието. Интересът към епоса е голям, защото всеки – историк, археолог или писател на исторически теми, търси зрънцата истина, които ще ни дадат знанието за нас, за нашата планета, за хората, които са живеели на нея преди хиляди години. Епос за Гилгамеш Такъв писател е Зекария Ситчин (Zecharia Sitchin, 11 юли 1920 г., Баку, АССР – 9 октомври 2010 г., Ню Йорк), написал книга, в която публикува преводи на 14 таблета с текстове от епоса, свързани с Енки. Наречена „12-ата планета“, книгата на Ситчин твърди, че анунаките (богове в епоса) са дошли от митична планета, наречена Нибиру. Според Ситчин Нибиру има удължена орбита от 3600 години. Когато Нибиру е била близо до Земята в далечното минало (преди 450 000 години), анунаките решават да посетят човечеството. Приземяват се в Шумерия. Имат нужда от злато, за да подобрят атмосферата на своята планета. А може би им трябва и за друго? Златото е изключително ценен метал в съвременността, с важно предназначение за електрониката, защото е свръхелектропроводим метал. Анунаките не могат сами да добиват златото, затова създават раса от същества, наречени хора, които да вършат тази работа за тях. Книгата на Ситчин се продава в милиони копия. Той, заедно с предшествениците си – швейцарският автор Ерих фон Деникен и руският автор Имануел Великовски, формират триумвирата на писатели, които разглеждат историята на човечеството в контекста на взаимоотношенията с извънземни същества, посещавали нашата Земя през древността и предали много знания на хората. Тези писатели – изследователи на историята, смятат, че древните текстове не са само митологични сказания, а съдържат сведения, които доказват техните хипотези и теории. И тримата са убедени, че древните вавилонски текстове, наред с други, съдържат научни факти. Вместо да виждат анунаките като митични богове от небето, те вярват, че анунаките са извънземни. Следователно хората са били създадени да служат на извънземни господари, които се нуждаят от минералното богатство на Земята, за да поддържат цивилизацията си. Ситчин и неговите колеги са посрещнати „на нож“ от профилните учени и историци, които категорично отхвърлят представите им. Те смятат, че древните вавилонски истории са точно това: истории, написани от древни народи, които се опитват да обяснят своя свят по начини, които имат смисъл за тях. Енкиду и Гилгамеш Няма съмнение в едно: древните вавилонци са били по-напреднали, отколкото ние си ги представяме. Глинен таблет, преведен през 2015 г., показва, че древните шумерски астрономи са правили изключително точни математически изчисления за орбитата на Юпитер цели 1400 години преди европейците. Вавилонците са създали тригонометрията 1000 години преди древните гърци. Какво означава това? Кой е предал тези знания на древните шумери? Може би са имали извънземни посетители, които са ги учили на сложни науки и математика? До какви компютри са имали достъп древните цивилизации, за да правят такива сложни изчисления? Анунаките са били древни шумерски богове, произхождащи от върховното божество Ан. Но някои историци твърдят, че шумерите може би са вярвали, че са извънземни. Анунаките идват от Ан, главен бог на боговете, управлявал всички богове в древна Шумерия. Те са дошли от небесата, а вавилонските митове за сътворението казват, че е имало 300 анунаки, назначени да пазят небето, и още 300 – да пазят подземния свят. Анунаките се появяват в „Епопея за Гилгамеш“, тъй като героят е толкова фантастичен и достоен, че съди великите богове. А сега – напред към XIX в. Археолозите откриват десетки хиляди древни вавилонски глинени плочки. Колекцията е толкова голяма, че изследванията и преводите върху тях продължават и до днес. Никой не знае какво са мислели древните шумери, когато са писали за анунаки. Варващите в съществуването на извънземни през древността смятат, че няма как отдавна изгубените човешки цивилизации да имат знания за сложна математика без помощ от по-напреднали същества. Отговорите на съвременните учени и историци на оставащите въпроси и загадки за анунаките може да са далеч от извънземните и по-скоро да обясняват непонятното с липса на информация за древните култури. Това, което малко знаем за Шумерия, идва от глинени таблети, написани на древен език, който никой не говори днес. За да знаят повече, археолозите трябва да намерят още писания от този период. И тогава може да дойдат отговори, които ще изненадат и тях, и цялото човечество. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА