ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ: „ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА”
07/28/18 / КУЛТУРАТова е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор
|
|
Това е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор
Еразъм Ротердамски, виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на Реформацията, е роден през 1466 г. в Ротердам, Нидерландия. След детството в родния си град, в Девентер учи латински и старогръцки език. Постъпва в августински манастир, където през 1488 г. е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. През 1495 – 1499 учи в теологическия факултет на Парижкия университет. Автор е на редица съчинения в областта на философията,теологията и хуманизма. През различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота му е престоят в Лондон, където завръзва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.
Еразъм Ротердамски умира през 1536 г. в Базел, Швейцария,
„...XVI. Глупостта е навсякъде
...Но вече е време по примера на Омир да напуснем небето и да слезем отново на земята и да видим, че ако там има радост и щастие, то се дължи пак на моето благоволение. Най-напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата. За да не бъде животът им скръбен и тъжен, Юпитер е дарил на хората повече чувства от разум — отношение двадесет и четири към едно. Освен това той затворил разума в тясно ъгълче на главата, а цялото останало тяло предоставил на страстите. При това само на един разум противопоставил два най-необуздани тиранина: гневът, който е заседнал като в крепост в гърдите и в самото сърце, извор на нашия живот, и похотта, която има пълна власт чак до края на мъжката възраст. Делничният човешки живот съвсем ясно показва колко е слаб разумът срещу тия два врага. Докато разумът протестира до пресипване и проповядва нравствени правила, понеже само това му е позволено, гневът и страстта мятат примка на своя господар и с още по-голяма омраза викат срещу него, докато той отстъпи изтощен и предаде ръцете си.
...XX. Глупостта е покровителка на брака и всяко общуване
Казаното за дружбата се отнася още повече за брака, който е неразкъсваем съюз за цял живот. Боже безсмъртни! Колко разводи или нещо по-лошо от разводите щеше да има повсеместно, ако домашното общуване между мъжа и жената не се поддържаше и подхранваше чрез ласкателство, шега, лекомислие, заблуждение и преструване, които се дават от моите спътници. Ах, колко малко бракове биха се сключвали, ако годеникът разумно би се осведомявал с какви игри се е забавлявала дълго още преди сватбата тази толкова нежна и срамежлива на вид девойчица. Колко малко бракове щяха да останат дълготрайни, ако повечето дела на съпругите не останеха тайни поради безгрижието и тъпотата на мъжете! И това заслужено се отдава на Глупостта. Тя има заслуга, та съпругата да е все още мила на съпруга си и мъжът да е мил на жена си, домът да е спокоен и да се запазва семейната връзка. Служи за присмех измаменият мъж, рогоносецът, и как ли не го наричат, когато с целувки суши сълзите на прелюбодейната си съпруга. Колко е по-добре обаче той така да се заблуждава, вместо да се измъчва от ревност и да изпълва всичко с трагедии!”
По материала работи Ангел Стефанов
|
|
