Ирена ДИМИТРОВА
Изложбата „Пасажери между две морета“ се проведе между 19 юни и 10 юли 2024 г. в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна. В експозицията бяха представени 13 художници от побратимените градове Варна и холандския Дордрехт. Културните връзки между двата града датират от края на 70-те години на ХХ век. През годините е имало множество творчески обмени на художници и театрали, както и по линия на спорта, педагогиката и др. От българска страна в изложбата участваха Ангел Атанасов, Владимир Иванов, Велина Гребенска, Илия Янков, Милко Божков, Стефка Георгиева и Цветан Кръстев, холандската живопис бе представена от Аника Хохстенбах, Бабс ван Хьохтен, Герхард Лентинк, Нико Парлевлийт, Сами Схакел и Ян Щруве.
Работите на Ян Щруве ме привлякоха със своята меланхолична сдържаност, съчетана с вътрешна динамика. В неговите живописни серии „Къщата на Тита“ и „Хоризонт“ художникът се вдъхновява от интериора на къщата, в която работи по време на творчески престой в Лисабон. По неговите думи, къщата го омагьосва със своята „ретроатмосфера“. И наистина, живописната поредица на Щруве въздейства медитативно, създава меланхолично настроение. Погледът на зрителя тръгва от изображенията на дървения под и постепенно стига до „тавана“. По пътя той се спира върху живописни мотиви – „шарката“ на паркета, орнамента на керамичната облицовка, ретроформата на дръжката на вратата или решетката от ковано желязо на балкона. Къщата е останала сякаш в плена на времето. Ако правим паралели със седмото изкуство, ще спомена филма на Аки Каурисмаки „Паднали листа“ (2023 г.), който също е заснет на фона на стари интериори и има носталгичен привкус. Името на хазяйката на квартирата на Ян Щруве (Тита), обозначено в названието, внася лирична нотка във възприемането на творбата.
В поредицата „Хоризонт“ Ян Щруве си „играе“ композиционно с гледката на морската шир от прозореца. Зрителят има чувството, че не се намира на сушата, а гледа на развълнуваното море от корабна каюта. Раздвиженият „хоризонт“ и почти зигзагзагообразното разположение на самите живописни работи върху постамента създават усещането за обърканост и тревожност. Цветовата гама, както и в „Къщата на Тита“, е сдържана, почти монохромна. Ако сравним двете живописни поредици, може да кажем, че в първата погледът следва спокойно визуалния разказ, докато във втората зрителят търси опорна точка. В този смисъл те може да се разгледат като метафори на спокойствието/домашния уют и несигурността/външния свят.
Разположението на сериите на Ян Щруве хоризонтално – върху постаменти или на пода, ги сближава с инсталативните практики. Може би ако поредицата „Къщата на Тита“ беше класически експонирана – тоест вертикално, това би улеснило нейното възприемане. Въпреки това, творбите на холандския автор са интересни и подтикват към размисъл. А ако направим паралели с живописта от началото на ХХ век, вероятно ще си припомним големия Рене Магрит, за когото е характерна подобна отстраненост спрямо обекта на изобразяване.
Фотографии: Росен Донев
|
