ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Езикът според Езоп

Георги ВЕНИН Поднасям ви поредния безвкусен коктейл от словесни недоумици… А казват, че Бог е Слово. Ако е вярно, застрашително голяма част от днешните „словотворци“ са най-ревностни атеисти… Но да припомним притчата за Езоп… Легендата прогласява, че той бил роб, но забравя да вметне, че освен собственост на заможен господар, Езоп е бил и роб на мъдростта. А Илия Бешков ни завеща този труден за преглъщане афоризъм: че най-свободен е който е роб на всички. Та робовладелецът първо поискал от своя роб да му приготви най-хубавото ястие – и той му поднесъл в блюдото… език. После го помолил да сготви най-лошото ястие – и той пак сервирал език. „Как така!?“ – възмутил се древният аристо- или плутократ. И Езоп отговорил, че езикът може да спаси човек, а може и да го убие. Зависи как го използваме. (Речта ни май има свойствата на атомната енергия…) ФАЗИ НА ФРАЗИ Наскоро попаднах на чудното словосъчетание „еманация на континуума“ и с почуда установих, че то е точно толкова несмислено, колкото и фразата „континуум на еманацията“… Но сетне ме слиса друг израз: „витализация на паметник“. Вероятно авторът на този израз е сънувал „Медният конник“ на Пушкин и му се е дощяло наяве да оживотвори някакво каменоделско изваяние. Или да го натъпче с витамини. Или – най-малкото – да види с очите си спектакловата му персонификация, изиграна от свръхжизнен актьор. Следващият потресен фразеологизъм е леко разколебан от речниците – тълковния и синонимния, но все пак дращи ухото: „проницателен доклад“. Тук вече няма нужда от актьор-посредник: докладът е „иманентно“ одушевен; той е проницателен като далновиден и остър ум на живо човешко същество. И макар сред синонимите му да се примъкват „ясен“ и „разбираем“, да не забравяме, че синонимът е сходство, а не стопроцентово смислово припокриване (дори еднояйчни близнаци може да са момче и момиче…). А има недвусмислено прилагателно – похвално за всеки доклад: „проникновен“. И последно – фазата „Езиково чуждопоклонство“: Чета стъписан: „релевантна галерия“. „Релевантна“…!? А защо не „съответстваща на предназначението си“, да речем? В българския словник има и други заемки, които напълно премахват нуждата от „релевантност“: „добре замислена/устроена“, „вярна на наименованието си“, „препоръчителна“, и дори просто „истинска“. ХАЛТУРА В „КУЛТУРА“ Вече почоплих рецензентския лексикон на портала „Култура“ в една предходна своя статия. Сега попадам на заглавие-ребус: „Радостта в движенията на желанието“. Вероятно желанията са МПС-та и кръстосването по неведоми за нас пътища ни изпълва с неземно бодрячество. Нататък следва разтълкуването на ребуса: „Отпечатъците“ от „персоналната реалност“ са не моментни снимки, а по-скоро следи-инструкции за употреба на желанието, които винаги отлагат, отместват тази употреба към все нови и непознати посоки…“ Вече се усещам като удавник в блатото на когнитивен смут: уж има „инструкции“, а те, вместо да се спазват, се отлагат (защото „инструкции за своеволно отлагане“ са си не-инструкции, антиинструкции) – и май точно това поражда „радостта в движенията“ – несъблюдаването на закона за движение по пътищата… После защо ставали катастрофи по вина на опиянени от словоблудство алкохолици! Возилото на българския език вече е със спукани гуми, изкривени калници, пробит резервоар, и със сигурност – със смъртоносно халтави спирачки… Да попътуваме още малко из дебрите на пустословието и объркаността: „Така нареченото поле „персонална реалност“, струва ми се, е по-скоро даване, отколкото някаква даденост, то е, може и така да се каже, едно постоянно, настойчиво разкриване-скриване, а не нещо разкрито-скрито – не нещо съществуващо като изолат, като застинало послание, или като дадена конфигурация от обекти, идеи и т.н.“ Каква мащабна словесна „конфигурация“! Която се свежда до простото изречение на чист български: „… не е свършен факт, а процес“ – ама звучи толкова простовато и понятно, а то ще рече – неинтелектуално…! Вместо „предстартово броене“: „Както показва заглавието на изложбата, тя представя интервенция, която осмисля и артикулира взаимодействието между отделните нива на галерията и възможната намеса в нея.“ Липсата на запетая след думата „галерия“ прави невъзможна „възможната намеса“, понеже не е ясно гази намеса за интервенцията ли се отнася, или за галерията. Поредната претенциозна кашотина. (Почти) финално: „По отношение на използваните материали работата му загатва темата за безсинонимната рециклируемост…“ Е, на това място зациклям със синонимите, които ми идват наум като коментар – понеже са безкрайна аритметична прогресия на „персоналната ми реалност“ – погнусата. Следващото ще го оставя без разбор, защото като се започне от абсурдното заглавие на изложбата, което е несъстоятелно дори като счетоводно клише, до последната запетая, то е нискочело раболепие пред чуждиците, а след запетаята е ютия и на най-ситната мозъчна гънка: „Макар изложбата „Свързан баланс“ да буди различни асоциации, те остават изцяло субективни перцепции на посетителя, произведени от техническата фраза…“ И за да довършим екзекуцията (или агонията) на безграмотността, искам читателят да си отговори кой или кое е на средна възраст в следното изречение, белязано с нелепо пъхната запетая след думата „трилър“ (цитат от каталога на кинофестивала „Любовта е лудост“): „В този трилър, Роксана, резервирана реставраторка на органи на средна възраст…“ В предната си статия пак се занимавах с „органи“ – и те пак се оказаха не телесни „труженици“, а музикални инструменти. Но дали органите или реставраторката са на средна възраст, е въпрос на… словоред. ЕПИЛОГ КАТО ЕПИТАФИЯ Някога езикът на Езоп (езоповският език) беше изящен иносказателен начин да кажеш горчива истина, без да изядеш шамар от идеологически пуритани или фалшиви моралисти. Днес е гротескно-противна врътка да кажеш… нищо – ама така, че да избегнеш плесницата на Логоса и логиката. Новата матрица изисква опростачване чрез непроумяване и ловуване на санове в научната йерархия, постижими само ако публикациите и дисертацията ви са пределно неясни (и за самите вас) и пренатъпкани със смислово непроницаема латинска терминология. И си мисля за два „нерелевантни“, но дращещи съзнанието ми пароними от два различни езика, които метафорично описват двете блюда на Езоп: френското Merci (благодарност към първото блюдо) и английското Mercy („Господи, помилуй!“ към второто). Не ни остава друго, освен да прехапем език пред несмилаемите му ерзаци. Или тях да зазъбим до кръв. Докато хлевоустието се обезкърви до анемична… „девитализация“. Амин!