ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Изборите… на думи фрази,

Георги ВЕНИН Изборите минаха, но ние така и не се научихме да избираме. И не само управници, но и най-точните думи, които да отразяват мислите ни, да не звучат нелепо, излишно претоварено и/или неясно. Мързи ни да се научим, мързи ни да упражним наученото. Предпочитаме да се пльоснем на плажа, да берем череши или да къркаме бирички и кафенца, вместо да отделим половин час за себеизявление. Май трябва да въведем нова дума (неологизъм) за изход от това дърдорене. Сещам се за ‘СЛОВОСЪОБРАЗНОСТ’ (по сходство с „целесъобразност“), какво ще кажете? *** Ето едно от малкото тв предавания, на които хвърлях поглед, за да разредя отровата на политическите байганьовщини: „Култура.бг“. Там един издател щедро предложи: „Да споделя този креативен акт…“. Първо, аман от тази нагла чужда заемка – колко пъти съм я ругал и прогонвал с наши напълно припокриващи значението ѝ „преводи“! Какво пречи да се каже „творчески акт“ (па ако ще да е сексуален). Но тук гафът е друг: издателят е само посредник; той не е упълномощен да споделя нечий творчески акт – това е привилегия на твореца/автора. В предаването прозвуча и смехотворното каканижене (по-скоро тъпчене на място, сякаш кон рие с копито земята под себе си): „… малки издателства като нас, които са основно малки“… (Най ме развесели наречието „основно“…) Самата редакция пък се опита да опише един поканен в студиото автор така: „активист в съвременната литература“! Замалко да запея „Интернационалът“… или „Аванти популу…“! Така че, пишещи братя и сестри, не е достатъчно да сте активни литератори – трябва да сте активисти… в тази деноминация или секта – литературата. Активирайте се – стига да не сте ядрени установки… *** Прехвърляме се на театралната сцена. Режисьор разказва за замисъл на спектакъл, подбуден от Интернет, и тръсва дълбокомислено, като същий компютърен технократ, нещо за…: „… скролването във фийда на социалните мрежи“… Ако героите в спектакъла му ще говорят като него, по-добре да забременея от Азис… Такива постмодерни арго-навти (сиреч ратници на технологичното арго) нямат място не само на театралния подиум, ами и в и без това опустошените ни мозъци. Да не споменавам, че жаргонното съкращение „фийд“ (вместо „фийдбек“ – което значи „обратна връзка“) е като да кажеш „пропорционално“, без да уточниш „право-“ или „обратно-“. И направо пресушава целия ми културен „фийлд“ (културното ми поле, сфера, засятата ми с култура нива). *** Много често усвояването на чужда лексика се сблъсква челно с вече съществуващи нейни вариации, закономерно проникнали в българския език, и ни превръща в словесни жонгльори, които изтървават подхвърляния смисъл насред арената – и публиката се залива от смях. Синът ми беше само на 11, когато продавачката от близкото барче остави на стъклената врата бележка „Връщам се в кафето след час“. Тогава той извади от ученическата си чанта химикалка и драсна отдолу: „Аз още ще съм в чая!“. Като оставям настрана глупостта на кафеджийката, която обещаваше да се върне след час, но не беше посочила кога е врътнала ключа на заведението, иронията на малчугана, раснал сред хора, които държат на точното изразяване, бе съвсем на място. И до днес мнозинството българи наричат кафенетата „кафета“. Една от причините ( извън слабоумието…) е, че в английския „кафене“ е cafe, а напитката е coffee. *** Рядко, но понякога се пръкват нови думи, сътворени с проницателност и логика. В едно предизборно студио Ваня Григорова спомена например, че лекарите ни масово са започнали да наричат „мющериите“ си ‘пациентела’ (словосъчетание, съставено от две думи – „пациент“ и „клиентела“). Много точно. При условие че болниците са търговски дружества, а докторите ви гледат в ръцете или направо ви искат да си откупите лечението, неологизмът е провокативно-правдив. Само ще напомня, че някога „търговските дружества“ са се наричали „лечебници“ (понеже са лекували), а сега е наричат „болници“ (понеже в повечето случаи ни доразболяват). *** Но! Езикът е и средство, и цел. И когато целта оправдава средството, това е „фейк“. И той няма нищо общо с етимология, граматика, стилистика. Но има много общо с манипулиране, подмяна, подвеждане, измама, откровена лъжа. Рекламният т.нар. „спот“ за новия сезон на „Ергенът“, който bTV върти като „перпетуум мобиле“ пералня или центрофуга, е безпогрешен граматически и стилистически. И въпреки това не може да изпере мръсното лъже-послание. И не може да изсуши разводненото му намерение да ви подмами. Този рекламен текст е толкова възвишен, толкова лиричен, толкова екзотично-преднамерен, че напомня реч на сводник, който прикотква наивността на публиката (и лековерието, често привидно, на кандидат-участничките) с обещания за неземни преживявания, преди да ги отпрати в някой дом на разврата. Защото всеки средноинтелигентен българин, който е гледал и десет минути от това пошло американско шоу, го знае: това е разврат. Разврат от възторжени думи. Нищо незначещи думи, прелели от лъжлива романтика. Думи, които намятат (за да скрият) точно обратното: пещерна битка на силиконови женки – битка за любов… към пари и секс. Ето една добре забравена новина, която не е фейк: Има пророци чрез Словото. Ала има и пороци на словото…