ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Лингвистичното самоуправство,

Георги ВЕНИН Помните ли Митко Манафов от „Шоуто на Слави“? Фантастичният Светослав Митев, „доцентът по всичкология от Дрезден“, бе любимият ми персонаж. Скечовете му бяха пародия на интелектуалните абсурди, пароксизъм на псевдонаучното самодоволство. Единственият им „порок“ беше, че са нездравословни, понеже предизвикват коремни спазми от взривоопасен смях… но само у хора, чието умствено развитие не стига само до гъдела на корема… Някои от „образците“ на парвенюшка постмодерна реч по-долу са от същия сорт. Без да са замислени като пародии. Но, уви, са пародии на самите себе си. *** Чуто: „Смисълът на поезията е да валидираш това, което сам изпитваш“ – изявление на Нели Станева, поет. Третата ѝ стихосбирка е под печат. Или отпечатана. Като многогодишен общински чиновник, който е изпращал стотици документи към СФУК (Система за Финансово Управление и Контрол), пояснявам, че горната фраза означава само едно: не аз, а завеждащата СФУК трябва сама да си пише заявките и исканията, които да валидира! Скъпа Нели, не поетът, а читателят „валидира“, и дори „резолира“ поетовите „изпит(в)ания“. Поетът само пуска заявката/искането. *** Название на статия: „Сънят в перифериите на намерението“ (в обичния портал „Култура“). Автор на статията: Яница Фендулова. Засега да вметна, че множественото число на „периферия“, съчетано с единственото число на „намерение“, е като множественото число „околовръст“… От текста за изложбата „Сънят“: „Началото и краят на „Сънят“ е в институция на изкуството, помежду им обаче е линия от наративи през различни градски топоси… По този начин сънят преминава през населени и ненаселени пространства или през такива с отречени функции, като рани по градската плът“. (Боже, дайте йод, кислородна вода и марли – да си обинтоваме мозъците, които кървят от усилието да проумеят тази „софистицирана“ параноя на словото!). Още малко: „Дали пък не е отвъд произведението? Дали не витае около (вм. наоколо – бел. Г. В.), без да има пряка референция с него, но да е условие за случването му. „Сънят“ от тази гледна точка е проект с много фина настройка“. Майко мила! Нещо „витае“, няма пряко отношение към произведението, но е условие това произведение (или този „сън“) да се случи!? За да се случи нещо, е нужно условие. Самият факт, че се е случило, означава, че условието е обвързано с осъществяването/осъщественото. Иначе потъваме в хаоса на причинно-НЕследствеността. Или на БЕЗпричинната следственост. (Простете за гносеологичните завъртулки.) Следваща статия – Христо Калоянов, „Несвоевременни масажи“: „Дифузията между отделните работи е в преплитането на по-общи насоки на съвременността за автора с три водещи направления в живописването“. Трудно е да се проумее кое е „за автора“ – съвременността, дифузията или преплитането, но още по-трудно е да разгадаем дилемата дали по-общите насоки са в някакво съотношение към трите направления на живописването… По-нататък: „В тези картини слоеве от нещо видяно се нанасят отново и отново до тоталното запълване на живописното пространство“. „Слоеве от видяното“ звучи малко нетрезво, освен ако не става реч за видяното от гмуркач/водолаз, но изтерзаният ми ум се пита защо и само един слой от видяното да не може да запълни живописното пространство. Обяснението следва: „Така на практика живописното платно се превръща в хладен образ, понякога неясен, но достатъчно разпознаваем, изпразнен от послание или съдържание“. Дори „свидетелите на Йехова“ не биха могли да зърнат такова чудо: как запълването (със образи – слоеве от видяното) довежда до изпразване (на общия образ, съставен от всички слоести образи)! Който образ отгоре на това е неясен, но разпознаваем. И как го разпознават, след като е безсъдържателен и без послание! Може би е мъгла в мъглата… като самото небулозно словоописание. Даниела Чулова-Маркова ни изумява с вълнуващи открития (и словесни тоже): „Тя превръща сегментираната загадъчност на повествованието в повод за визуално „транскрибиране“ на образа на океана“. Читателят е ошашавен, удивен… или по-скоро удАвен в океана на „траскрибираната“ изкуств(ен)оведска семантика. Слаб плувец си, четецо, сляб! Или: „Първият пласт от значението се свързва с преодоляването на границата от земния към отвъдния свят.“ Сиреч – ако пресечете този пласт, вече ще сте в (пласта на) отвъдното… значение (!?). *** Напоследък често ме спохожда хъшлашкото словосъчетание „Образуваш ми нерви!“. Ей такива текстове като гореизложените (себеизложените – в смисъл… себеизлагащи се) наистина „ми образуват нерви“. Или валидират витаещите условия, които продуцират смътния, но разпознаваем образ на моята „граматическа“ нервозност. Пу-пу, да му се не види – дано никога не пропиша така…!