ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Простота и простотия,

Георги ВЕНИН Лев Толстой (цитирам го по памет) на едно място пише, че има гениална простота и простота, по-лоша от кражба. В тази забавна кратка статия ще покажем, че има и сложност, по-лоша от обир на безпомощен стрец в инвалидна количка. Нищо че крадецът-обирджия, по стар адет, вероятно ще продъни небето с викове „Дръжте крадецааа!“. Но ние ще го хванем… за езика. *** Наскоро мастит гост на БНТ изрече главоломната (в смисъл че ломи глави) фраза: „Те се смяха физически…“. Водещият можеше да го погледне физически с удивен втренчен поглед, но не го направи. Остави на нас да се смеем нефизически, наум, но от душа. *** Ето ви и един кураторски текст за изложба в София: „Две художествени търсения в галерийното дуо на POSTA и ПУНТА поставят астрофизични питания на улицата, предлагайки два подхода към самия творчески акт.“ Какъв извисен прочит! Астрофизичен! Като оставим настрана, че по английски тертип кавичките вече не стискат в прегръдката си наименования на обекти, имаме питане (не-астрофизично…): питанките се мяркат на улицата, или самата тя ги задава (на минувачите и… кураторите)? Иначе и на нас ни се ще да се изстреляме сред звездите, но от такива текстове, дори здраво стъпили на земята, усещаме своеобразна безтегловност, особено на сивото си вещество. Отзивът продължава: „Вселената е батерия – астрофизично предположение, настанило се на Дондуков, проникнало в стълбището на жилищна сграда, пролазило в подземните основи и създало художествен отбой от ежедневието на булеварда“. Пак астрофизика! Откога кураторите са завършили курсове за изучаване на небесните сфери!? Как предположение се настанява на булевард (именуван пак без кавички), че и прониква и лази под земята, и то във вид на… батерия… о, извинете, във вид на Вселената-батерия (!), не би могъл да проумее и професор от Дубна или НАСА. Стигнахме ги! Илон Мъск се гърчи от завист. И вместо поанта: „Скрит поглед зад самата инсталация показва, че…“ Да сме наясно: скритият поглед е скрит от нас с вас, но не и от куратора, щом той е наясно какво този поглед показва. Може да е на самия куратор. Иначе как ще е скрит, а той ще го вижда!? А какво показва един поглед зад инсталация, може само да гадаем: или какво има там, зад инсталацията, или (ако наднича) какво има пред нея – нещо… идея, предмет, пейзаж… Като истински библейски пророк авторът на тази рецензия дописва крилатата фраза „И тайното ще стане явно“ с парафразата „И скритото ще се покаже“… о не, пак извинете: „Скритото ще покаже…“. *** И сред пишещите братя (на художествена литература) има „езикови грешници“. Наскоро един, иначе читав словописец, ни покани на представянето на ДЕБЮТНАТА ПЪРВА книга на поетесата… (премълчавам тактично името ѝ)… Не само първа, но и дебютна! Ще му подаря книжлето си „По-лесна граматика“ и ще я открехна на страницата с плеоназмите… Един друг, който, между нас казано, само се мисли за литератор, води с мен 20 и кусур години спорове за какво ли не. По страниците на дългата ни кореспонденция често се появяваха доказателства за стилистичното му невежество. Например ето това: „уж се правя, че спя…“ (пак плеоназъм: щом „се прави“, значи е на „уж“); „рождеННият ден“; „също и“… Стоп! Тук трябва да ви размахам пръст (нежно, разбира се). Помислете, има ли разлика между изреченията „И той е хайлазин“ и „Той също е хайлазин“. Няма – значи една от двете думи е излишна. А в масова употреба е още по-баластно словосъчетание: „а също така и“, в което излишни са поне две думи, а в някои случаи и това – я контрапунктно, я градиращо – „а“. Отново си задайте („физически“) въпроса има ли разлика между „Той бе тъмнокос, а също така и синеок“ и „Той бе тъмнокос и синеок“. Спестявайте си ненужното (не като парици, а като ялово претоварване). Защото след Толстой Достоевски пък е казал: „Гениалността е умението да зачеркваш“.