ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Реч и речници,

Георги ВЕНИН Един симпатяга, който прави интересен сайт (поне на мен ми е симпатичен и интересен… затова няма да го назова), наскоро сътвори нова дума в българския език: „потайнствен“. Повтори я, че я и потрети. Един вид, съеши коза и магаре, „потаен“ и „тайнствен“. Да вземем така да ашладисваме стари думи и да плодим нови! Всъщност мнозина го правят – например пишат „взаимствам“, което е присадка на „взаимен“ към „заемам“ (правилното е „заимствам“, сиреч „уреждам си заем“). Мнозина изписват погрешно и „експлоадирам“, което е блудно съвкупление между „експлодирам“ и „експлоатирам“. *** Някой би решил, че съм заядлив и невротичен маниак на езиковия норматив, щом толкова дълго поддържам тази шамаросваща рубрика „ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ“. Но бъдете честни. Аз съм критичен само към хора с претенции за интелектуално превъзходство, „доказвано“ с помпозни езикови… простете… полюции. Освен това самият аз правя грешки – от припряна скорострелност, недоглеждане или недовиждане (има разлика!), понеже… ами понеже е човешко да се греши. Но е човешко – човечно! – и да се посочват грешките. Как иначе ще ги „изчегъртаме“!? *** Клетият блогър от горния пример смесва два синонима – случва се и е донейде разбираемо. Но е неоправдано и необяснимо например най-големите светила в българското езикознание да продължават да налагат във всички речници и помагала прилагателното „поведенчески“, след като според ясните (техни при това!) правила за словообразуване в българския език то трябва да е „поведенски“. Същото е и с „посветенчески“ – вместо „посветенски“, но речникът е опазен от критика, понеже е порпуснал дори широко използваното прилагателно „посветен“… *** Не само „симпатягата“ и не само армията блогъри и инфлуенсъри, след като понаучат малко английски или изгледат дузина англоезични филми със субтитри от пишман преводачи, се захласват по англицизма „определено“ (definite-ly), който албионците и американците плющят с нестихваща самоувереност през две изречения в третото… „Определено“ го правят. Но защо им пригласяме? „Определено“ на български значи (следва неизбежна чуждица) „дефинирано“, а в „определени“ случаи – „дадено“ („той пише по дадена тема“). Английското „definitely“ всъщност би трябвало да се преведе като „сигурно“, „точно така“, „явно“, „несъмнено“ – и има още доста нашенски съответки, та да му робуваме низкопоклонно. *** И дума, която и ние, и англоезичните бъбривци обичаме да ухажваме по инерция, без да се умисляме: „буквално“. Като чуя патетичния вопъл „Това буквално ме взриви!“, кокоря зъркели в почуда защо човекът, който го изрича, е цял-целеничък, вместо късове от него да покриват всичко околовръст (след взрива)!? „Буквално“ означава „действително“, „наистина“, „де факто“ и изобщо не играе роля на метафорично-иносказателно преувеличение (хипертрофия, ох…). *** Заглавие във в. „Уикенд“ от 25 май: „КАК СЕ КРАДАТ МИЛИОНИ ОТ ЦЪРКВАТА“. Като вестникар с четвъртвековен стаж съм наясно, че понякога газетарските заглавия са умишлено двусмислени, за да привлекат вниманието. И в случая това успя да привлече моето. Защото исках да разбера кой от кого краде – дали милионите са откраднати от църковната хазна, или сама църква е крадецът. Оказа се нещо трето… „междинно“: клириците разграбват „своята“ бащиния… Като журналистически трик тази двусмисленост е приемлива, но иначе я избягвайте, бъдете „определени“. *** Един от грамотно речовитите ни политици – Костадин Костадинов, също обича да „буквализира“ и често употребява „примерно“ (прилагателно в 3-то л. ед.ч.) вместо „например“ (наречие). Но наскоро, под стрес в една недоброжелателна телевизия заяви, че решението на някакъв проблем има „много алтернативи“. „Алтернатива“ не е синоним на „възможност“ и не би трябвало да има множествено число, защото значи „избор между няколко възможности“. Все пак водачът на „Възраждане“ е сред най-книжовно говорещите витии на родната политическа сцена. Не искам дори да коментирам Бойко Борисов или Кирил Петков… *** Ще завърша с нещо любопитно. На светлоносния 24 май в седмичния бюлетин на „Medium“ Скот Ламб, вицепрезидентът, отговарящ за съдържанието на този американски сайт, написа: Уважаеми читатели на „Medium“, Световните езици са пълни с известни непреводими думи. Някои, като mamihlapinatapai (на Yahgan – език на народи от Южна Арика, застрашен от изчезване – бел. Г.В.) е дума за „поглед, който без думи се споделя от двама души, които искат да започнат нещо, но никой няма да го започне“), ilunga (на Tshiluba – конгоански диалект – бел. Г.В.) е за „човек, който е готов да прости всяка злоупотреба първия път, да я изтърпи втори път, но никога – трети път“) или saudade (на португалски – бел. Г.В.) – за „носталгичен копнеж по място, човек или предмет, който се радваш, че си срещал в миналото, но осъзнаваш, че може никога да не срещнеш отново“) – редовно попадат в списъци с неуловими, невъзможни за превод думи. Така че прочетох „The Hardest Phrase in the World to Translate: „A Nice Cup of Tea“ „Най-трудната за превод фраза на света: „Хубава чаша чай“) на Матю Клапъм (Matthew Clapham) със смущение и след това – с наслада, докато той спори как това специфично подреждане на привидно нормални думи означава културна необятност и варира драматично в зависимост от контекста: „Навсякъде, където чаят е национална напитка, той ще означава нещо. И то много. И по нещичко – в определени културни обстоятелства.“ Преводът е сложно нещо. Ако наскоро сте гледали сериала на FX „Шогун“, знаете, че препредаването между преводачите е изиграло ключова роля в драмата (въпреки че един писател от „Medium“ имаше някои критики – португалският някак си се губи в микса). И дори привидно надеждните преводи може да се окажат едва доловимо погрешни: „Carpe diem“ не означава „грабнете деня“, а нещо по-близко до „откъснете деня“, или както го превежда писателят Джак Шепърд, „не полудявайте, като мислите за бъдещето, защото а) така или иначе може да умрете и б) денят все още има плодове, които да откъснем“. Това изглежда добро мото, което да пренесете във вашия уикенд. Бих се подписал с някаква версия на „откъснете уикенда“, но, уви, няма добър превод на „уикенд“ на латински. Мистър Ламб, вместо да пие с упоение смисловите отсенки на хубавата чаша чай, докато сръбва от нея, да поумува над една (из)конна българска питанка, също съставена от най-нормални думи: „Кон боб яде ли?“…