ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Слово и смисъл,

Георги ВЕНИН След дълго мълчание (със сигурност – не заради прехапан език) – ето ни пак… „изплезени“. За последен път – към портала „Култура“, защото там псевдоинтелектуалното словоблудство е неизкоренимо, самодоволно и нарцистично до гроб. Сякаш когато Йоан Богослов извиква на бял свят великия промисъл „Бог е Слово“, някои са решили, че ще станат богове, ако обезчовечат словото. Не, дяволски себелюбиви „езичници“ – наопаки: обезчовечаването е безбожност! **** Сетна панихида за портала „Култура“: неговият бог-слово е мъртвороден и нормалните миряни на словесността отдавна са го погребали без палнати свещи, а – както му се полага – с анатема. За изложбата „Светът на птицечовката“, Н. Голешевска: „Зооморфната алюзия в заглавието далеч не е чужда на работата на визуалния артист с множествено творческо амплоа.“ Претенциозното прилагателно „множествено“ (вместо простичкото „разнородно“, да речем) „рисува“ клетия творец като човек с множествена склероза. Молим се да не е множествен миелом (всъщност молитвата ни е май повече за авторката на текста). Или: „Сложните семиотични режими са генерирани от цветове, форми и текст на четири езика, разпознаваеми политически символи и образци от историята на изкуството, които действат като провокации към рефлексия.“ Думата „провокация“ поражда двусмисленост (за любителите на чуждици: амбивалентност). Дали символите и образците подбуждат към рефлексия, или са провокация към самата рефлексия, сиреч спроти нея? А „семиотични режими“ е с такова смазващо значение, че като валяк изглажда мозъчни гънки. И още от несекващия прилив на безумно фразиране… или фризиране на смисъла: „Всичко това прави образните светове на Н. Белчев не просто апликация на една или друга идея, а самостоятелни изразни явления…“. И защо „апликацията“ на една идея да не е „изразно явление“ (което, щом е ЯВЛЕНИЕ, няма как да не е самостоятелно!)!? Приключваме с последни два примера. За изложбата „Хербариум“, пак Н. Голешевска: „През 2020 г. с презумпцията за подобен диахронен парагон Ирина Баткова начева своеобразна изследователска експедиция в света на съвременното изкуство…“. Как един езиковедски термин (диахронен) се лепва за изобразителното изкуство, е метафизична питанка, а параувлечението по английския „paragon“ е пара в свирката на езиковото (и не само) чуждопоклонство. Дори да разчетем тази фраза като метафора, тя можеше спокойно да бъде изразена на нормален български: „усъвършенстващ се във времето) образец“. Финално открехване на портала…: „С влизането в галерията погледът не обхожда чинно стените на хоризонта, а се рее във всевъзможни посоки.“ Това значи ли, че посетителите на изложбата не реят поглед към творбите на „Хербариум“-а, а бягат към другите посетители или към мозайката на пода? А имате ли толкова извратено въображение да си представите хоризонт от/със стени! Хоризонтът предполага открито пространство! *** Дребнаво заяждане с възлюбените ми телевизионни реклами… В поредната реклама на „Метро“ бодро се хвалят, че имат „много неща за ниска цена“. Сякаш всичките много неща се продават вкупом; иначе елементарното правило за съгласуване щеше да наложи „ниската цена“ да се отнесе към всяко отделно „нещо“ и да се намножи до „нискИ ценИ“. А минералната вода „Devin“ се оказа „невидима за очите, но видима за тялото“. Логика „под прикритие“? Очите са част от тялото и ако тялото може да види нещо, то е само с/чрез очите! *** Човешко е да се греши; грешат и най-опитните и обръгнали оратори. Наскоро чух постоянният представител на Руската федерация в ООН В. А. Небензя, на заседание на Съвета за безопасност по повод хуманитарната ситуация в сектора Газа от 17 септември, да изрича (оставям го умишлено непреведено): „число отказов (на Израел да допуска хуманитарнта помощ от ООН в Газа – .Г.В.) удвоилось два раза“. „Удвоявам“ (както впрочем и „повтарям“)означава „сторвам два пъти“. Значи едното от двете е излишно: плеоназъм. Но останалите примери по-горе не са грешки на езика, не са случайни опущения (лапсуси); те са съзнателно и непростимо издевателство над Словото, които, освен че са своего рода суетни словесни селфита, са още изнасилване на самия вложен (по-скоро изложен…) смисъл. И тъй като някои думи имат по няколко значения и смисли, нека споделя едно Откровение: живеем проснати пред Портала на вече надигналия се словесен Апокалипсис.