Фаталните жени в живота на прочутите мъже

eksmo.ru Коментар на преводача:Зад всеки успял мъж стои една силна жена. И следствието от тази мисъл, станала вече клише, определя съдбата на много от любимите ни музиканти, художници, режисьори и писатели,които просто са случили на мъдри и търпеливи жени.Но не винаги е така.Спомнете си Сократ и неговата Ксантипа. Но дори един зъл нрав може бъде катализатор за велики мисли, след като те кара да гледаш философски на нещата. Понякога обаче жените са фатални, дали в добрия или в другия смисъл. Те са причина да се направи решаващата крачка или към възвисение, или към небитието. А има и жени, които са световни манипулаторки; или със силата си, или със слабостта си, те обсебват мъжа, независимо от характераи дарбите му и… постигат своите цели, понякога користни, понякога лукави, но никога с грижа за чувствата или нуждите на набелязания мъж, а пък дали той е гений, или обикновен човек – резултатът е винаги нищета – духовна или материална… Как Хемингуей, Ремарк и Маяковски страдат от любовта си, обсебени и манипулирани от много, много привлекателни жени четем в eksmo.ru. Марта Гелхорн Третата съпруга на Ърнест Хемингуей, журналистката Марта Гелхорн, била голям почитател на творбите на писателя. И решила да се омъжи за него с хитрост.Тя отива във Флорида, където Ърнест живее със съпругата и децата си. „Случайно“ се намира в любимия бар на писателя в Кий Уест, отива на неговата маса и се запознава. Планът е успешен: след няколко месеца Хемингуей и Гелхорн активно общуват, а месец по-късно стават любовници…и отново се срещат в Мадрид като кореспонденти, които информират за събитията от гражданската война. Марта специално обърква данните за местоположението си и публикува измислени доклади от различни части на Европа: слуховете за тайната връзка на Ърнест вече са достигнали до жена му, която той обаче скоро напуска. Но животът с новата жена далеч не е безоблачен. Гелхорн поставя кариерата си преди всичко и често оставяйки Хемингуей сам, пътува в чужбина за по няколко месеца. По време на тези заминавания писателят пие в огромното си имение в Куба и пълни хола с празни бутилки, които се валят по пода, заобиколен от многобройните си котки. Дните, когато Гелхорн е в Хавана, са изпълнени с кавги за пиянството и нечистоплътността на Ърнест, когото Марта нарича свиня. Писателят бил раздразнен от манията на жена си за здраве и чистота. Той я намира егоистична и я обвинява, че не иска да остане у дома и да се грижи за него. В една от телеграмите до Марта той пише: „Вие военен кореспондент ли сте, или съпругата в моето легло?“. Взаимните обвинения и амбициите на Гелхорн в журналистиката довеждат до раздяла на двойката и скоро Хемингуей нарича брака с тази жена „лоша шега, която ме споходи през есента на 1936 г.“. Марлене Дитрих Тя се среща с много мъже (известни, разбира се – бел.пр.). В продължение на години поддържа нежна кореспонденция с Ърнест Хемингуей, флиртува с Бърнард Шоу и Гертруда Стайн. Но най-големият поклонник в живота й е Ерих Мария Ремарк, който написва веднъж в дневника си, че Марлене е съсипала живота му. Той я обича повече от десет години. Посвещава се на нейните любовни писма, съставя колекция от „Кажи ми, че ме обичаш…“, тя е прототип на образа на Маду в „Триумфалната арка“. Той многократно й предлага женитба, но всеки път чува „не“ в отговор: актрисата предпочита да води свободен живот, да има романтика с мъже и жени. –Намирах го непривлекателен като любовник – казва тя за Ремарк. За романа на актрисата и писателя тръбят всички парижки вестници. Марлене обяснява на съпруга си: „Това е реклама“– и изглежда, че е искрена в това изявление. Години по-късно тя пише:„Вървяхме под ръка, така ме видяха в града – филмова звезда, родена в Германия, и известен немски писател в изгнание. Реших, че вниманието на пресата няма да навреди, и при това нямах какво друго да правя“. Докато работи по „Триумфалната арка“, писателят прекарва лятото в Южна Франция с Дитрих, нейния съпруг и любовницата му. Той е полудял от страст, а по това време актрисата прекарва нощта с актьора Жан Габен. Само Марлене може да реши кога ще е следващата им среща. След като се премества в САЩ, Ремарк се установява близо до къщата на актрисата. Нейната дъщеря по-късно си спомня този период: „Живееше само за да чуе шума на колата на майка ми и телефонното обаждане на Марлене, и че тя е сама и може да я посети“. През 1951 г., 12 години след срещата му с Марлене Дитрих, писателят се запознава с актрисата Полет Годар, бившата съпруга на Чарли Чаплин. Романтиката с нея му помага да се справи с болезнената любов към Дитрих. След 7 години Ремарк и Годар се женят. (И остават заедно до смъртта му през 1970 г. – бел. пр.). Лиля Брик „Трябва да убедим мъжа, че той е прекрасен или дори гениален, но другите не разбират това. И му позволявай това, което не му е позволено у дома. Например пушене или шофиране, каквото и да иска. Останалото ще го свършат хубавите обувки и коприненото бельо“.Тези думи принадлежат на „музата на авангарда“ Лиля Брик. Омъжвала се е три пъти: за писателя Осип Брик, за военния командир Виталий Примаков и за литературния критик Владимир Катанян. Но на първо място тя е позната и запомнена като любимата на Владимир Маяковски. И в това, разбира се, заслугата е на самата Лиля. Тя спира всеки опит на поета да има отношения и с други жени: среща се с тях зад гърба му и води „възпитателни“ беседи. Последната любов на поета, актрисата Вероника Полонская, си спомня: „Тя винаги е искала да остане единствената, уникалната за Маяковски. Когато след смъртта на Владимир Владимирович разговаряхме с Лиля Юриевна,тя изтърва следната фраза: –Никога няма да простя на Володя две неща. Той дойде от чужбина и започна да чете в обществото нови стихове, които не са писани за мен, без дори да ме предупреди. А вторият е как те гледа, дори в мое присъствие, как се опитва да седне до теб, да те докосне.” При това самата Лиля се среща с други мъже. По-конкретно, тя започва връзка с Маяковски като съпруга на Осип Брик: дълго живеят заедно, пътуват заедно. По-късно пред всички завърта роман с партийния лидер Александър Красношчеков. Когато бил арестуван, Лиля поканила в дома си 13-годишната му дъщеря и редовно го посещава в затвора. След него е режисьорът Лев Кулешов. Заедно те пътуват до Кавказ, а в края на пътуването Владимир Маяковски посреща двойката на гарата в Харков и отвежда „музата на руския авангард“ в местен хотел. Лиля била способна да манипулира и да командва. Тя можела да предложи на Маяковски да не се виждат няколко месеца само защото е отегчена от него, но хладнокръвно да приема подаръците му и да чете болезнените му любовни писма по време на тази принудителна раздяла. Въпреки проблемите с хонорарите, тя успява да убеди поета да купи скъпа кола – и става втората жена в съветската столица зад волана на такава кола след съпругата на френския посланик. За нея е полезно да държи Владимир Владимирович наблизо, и така да поддържа интереса на обществеността към нейния литературен салон. Въпреки многобройните почитатели и продължителните отношения с Маяковски, най-важният мъж в живота на Лиля е Осип Брик, който остава при нея през целия си живот. След смъртта му тя казва: „Това е първата истинска скръб: когато Володя умря, когато умря Примаков – умряха те, а със смъртта на Оси умрях аз“. Превод от руски: М. ВЕСЕЛИНОВА