culturespace.bg
Пътешествията по далечни морета, откриването на непознати пътища, преживяванията и приключенията на екзотични острови са мамели авантюристите откакто свят светува. Но дали наистина са авантюристи? И дали само приключенията са примамката?
Нека проследим пътя на първата обиколка на Земята. Годината е 1517-та. Отхвърлен от португалския крал Мануел I. проектът за търсене на западен път към островите на подправките, е предложен от Фернандо Магелан на младия испанския крал Карлос I, по-късно – император на Свещената Римска империя под името Карл V. Предложението е прието и финансирано. С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: „Тринидад“ (110 тона, 55 души екипаж), „Сан Антонио“ (120 тона, 60 души екипаж), „Консепсион“ (90 тона, 45 души екипаж), „Виктория“ (85 тона, 42 души екипаж) и „Сантяго“ (75 тона, 32 души екипаж) – общо 265 моряци. Екипажите са съставени предимно от испанци и португалци, но има и от други народности.
Най-вече испанският екипаж на Магелан негодува срещу идеята да бъде ръководен от португалски капитан и по време на експедицията се налага да бъдат потушени два бунта, преди дори флотилията да стигне Тихия океан. Интересен факт е срещата на екипажа на Магелан, близо до съвременна Аржентина, на плажовете на Патагония, с гиганти, високи 8 метра. Историците смятат, че великаните на Магелан са живеели действително на Техуелче, естествено високо племе индианци, родом от Южно Чили и Аржентина. Мъжете на Магелан почти сигурно преувеличават височината им, но митът за патагонските гиганти се е запазил до днес.
След ужасяващи бури близо до Южна Америка и загубата на един от корабите си в суровите морета, Магелан най-накрая преминава през един проток (днес известен като Магелановия проток) през ноември 1520 г. Корабите влизат в един спокоен и тих океан, и той го нарича „Мар Тихио“, което означава „спокойно море“ на португалски. Магелан вярва, че бързо ще стигне до Островите на подправките, но неговият флот ще плава в Тихия океан още 98 дена, преди да достигне обитаема земя.
Магелан е вярващ християнски евангелист – и това едва не му струва живота. Въпреки че никога не е била официална част от мисията му, Магелан полага големи усилия да превърне всички коренни народи, които среща, в християни. Най-забележителният пример е през април 1521 г. във Филипините, където той кръщава крал Хумабон от Себу заедно с хиляди негови поданици. Религиозният плам на Магелан бил толкова силен, че той заплашил да убие онези вождове, които се противопоставяли на преминаването към християнството, и този суров декрет в крайна сметка се оказва неговата гибел. Когато крал на име Лапу-Лапу отказва да се покръсти, хората на Магелан изгарят селото му на остров Мактан. По-късно Магелан се връща при Мактан с 49 мъже и иска Лапу-Лапу да се предаде. Кралят отказва и в последвалата битка Магелан е убит, след като е пронизан с копие, а след това многократно намушкан от остриетата и скамирите на островитяните. Във Филипините, където Магелан е запомнен като тиранин, а не като герой, битката при Мактан се възстановява отново на всеки 27 април, като филипински актьор играе ролята на Лапу-Лапу.
Магелан често е цитиран като пръв изследовател, обиколил земното кълбо, но това технически не е вярно. Докато организира пътуването и се готви за коварния южноамерикански проток и преминаването в Тихия океан, Магелан е убит – преди мисията да достигне островите на подправките. Заслугата за успешното обикаляне на земното кълбо трябва да се припише на баскския моряк Хуан Себастиан Елкано, който командва връщането на „Виктория“ – единствения оцелял кораб – от края на 1521 г. до пристигането му в Испания през септември 1522 г.
Следващото обикаляне на земното кълбо ще стане близо 60 години след завръщането на експедицията на Магелан.
Когато самотният кораб „Виктория“ се завръща в Испания през септември 1522 г., само 18 души са останали от първоначалните 265-има
Обиколката на света в крайна сметка се оказва толкова херкулесов подвиг, а успехът на експедицията на Магелан толкова невероятен, че са били необходими 58 години, преди да се повтори. На 13 декември 1577 г. английският пират-мореплавател Франсис Дрейк тръгва от английското пристанище Плимът с кораба „Golden Hind“ („Златната кошута“, 100 т) и още четири по-малки плавателни съда, със 115 души екипаж, по пътя на Магелан. Подобно на армадата на португалеца, флотът на Дрейк е опустошен от дългото пътуване и само неговият флагман оцелява. Той се връща в Англия през 1580 г.
|
