Фестивалът на визуалните изкуства „Август в изкуството“ –

Ирена ДИМИТРОВА На 22 юни в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ се откри десетото издание на фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“. То ще продължи до 2 август. Куратор на проекта е изкуствоведът Румен Серафимов, който е и негов основател. Фестивалът обхваща също редица частни галерии и артпространства във Варна (вж. https://sbh.bg). Ще направя кратък очерк, обръщайки внимание на няколко автори от експозицията в Градската галерия. Особено внимание е отделено на Милко Божков, който през тази година отбелязва 70-годишнина и е представен на целия първи етаж с ретроспективна изложба. Сред другите художници, чиито работи особено ми допаднаха, е Николай Тодоров и неговият полиптих „Тишина – първични знаци III“ (на втория етаж). Той е изпълнен в характерната за художника техника, богата на живописни фактури. Н. Тодоров умело борави с универсални символи и „цитати“ от архаичното изкуство, превърнати в органична част от живописната тъкан. В една от залите на втория етаж е представена и голямоформатна експресивна рисунка на Стоимен Стоилов от цикъла „Човешките права“, която влиза в своеобразен диалог с трите скулптури на Альоша Кафеджийски. В същото пространство виждаме живопис на Кина Петрова с характерните за нея лекота и експресивност. От по-младите автори ще откроя Велина Гребенска и Стефка Георгиева. Пастелите на В. Гребенска са изпълнени с лекота и финес, в характерната за художничката техника на едро щриховане и богати тонални преходи. Ст. Георгиева показва интересни текстилни пана („Моля се!“) на границата с артобекта, които си контрастират като гама и едновременно се допълват. Илия Янков Красимир Русев Моника Попова С текстил се представя и Моника Попова: „Автопортрет по време на раздяла“ напомня рисунъчен фриз от гротескни образи, изпълнени с драматизъм. В експозицията се откроява и серията на Розе Шулце (Германия) с говорещото название „Това ли ще остане от нас?“ (печат върху ръчна хартия). Работите имат минималистичен характер и напомнят хербарий от отпечатъци на битови предмети, флорални и зооморфни форми. Залата на тримата варненски фотографи – Росен Донев, Гаро Кешишян и Александър Николов, е интересна спирка по пътя на зрителя, като снимките се съчетават сполучливо с лаконичните скулптури на Иван Русев. Тримата фотографи се представят с черно-бели работи, което засилва тяхното концептуално звучене. Всеки от тях несъмнено е майстор на обектива, но особено емоционално въздействие има серията на Росен Донев. Той е заснел приятели, сред които и двамата си колеги – Гаро Кешишян и Александър Николов, държащи свои фото портрети, правени от Р. Донев в тяхната младост. Има няколко автори, на които бих искала да акцентирам, показани на третия етаж на ГХГ – Варна, – Ангел Ангелов, Илия Янков, Красимир Русев и Владимир Иванов. А. Ангелов се представя с инсталацията „След „викът“ на Едвард Мунк от 1893 г. се раждат писъци с много дълго ехо“; тя се състои от фотографии, рисунки, словесни текстове и артобекти. Сред тях има дори автопортрет в буркан от туршия. Инсталацията на А. Ангелов съдържа характерните за неговото творчество гротеска и ирония. И. Янков представя инсталацията „Ритъм – светлина“, която се състои от три части. Две на пръв поглед декоративни „крила“ образуват своеобразна смислова рамка на лунния мотив в средата. Ефирността на стъклото, основен материал в инсталацията, е подсилена от подсветката. К. Русев се представя с работата „Изкуството е изгубено. Търсете го!“. Тя представлява 4 силно размити изображения, които напомнят холандски портрети, а върху тях фигурира текст от огледално стъкло с превод на названието на английски език. Тази работа съдържа носталгична нотка по старото изкуство, което от немалко съвременни „визуални артисти“ несправедливо се смята за отживелица. В. Иванов – един от първите концептуалисти в България, показва работата „Тавтология“, съставена от артобект и негова фотография в градска среда, допълнена с надписа „Imagine…“ („Представи си“). Думите на автора – коментар на друга негова работа, подхождат и за тази: „Напоследък изкуството става все повече вербална постановка. Всичко, написано на латински, звучи мъдро. Направеното не е точно арт, но е в този коридор, в който плава/плува съвременното изкуство." (Изт. https://duma.bg) От видеоработите, представени на форума, ще отбележа „В състояние на квантова суперпозиция“ на Цветан Кръстев, „Измислена история“ на Надежда Олег-Ляхова, „Другият – не друг, а ти самият“ на Нина Ковачева и Валентин Стефанов, както и „Метарелеф“ на Саша Панчич (Сърбия). Част от видеата имат подчертано концептуално начало, както например работите на Ц. Кръстев и С. Панчич. При другите споменати автори е по-силно изразено поетичното начало. Прекрасните работи на българските и чуждестранните художници, както и бохемската атмосфера на откриването на „Август в изкуството“, подправена с джазмузика, за пореден път ме убедиха, че нашият град има нужда от подобно събитие. Историята не само на българското, но и на световното изкуство го доказва: нерядко най-интересните идеи и направления се зараждат извън столиците.