culturespace.bg
„Ние сме страна без обръщение към другия. Ето какво чух от един емигрант, дошъл в Русия: „Знаете ли какво замени обръщението към друг човек? Междуметието „Е”. Екскурзоводът винаги се обръща към нас и казва: „Е, да тръгваме…“, „Е, сега ще обядваме…“. Постоянното „Е“, навикът да боравим с Е-кане е влязъл в езика.
- Всеобщата ни деградация като нация се отрази ПРЕДИ ВСИЧКО на ЕЗИКА. Без способността да се обръщаме един към другиго, ние губим себе си като народ. Как да живеем без способността да назоваваме? Като цяло, да забележите едно явление означава да му дадете име, да създадете термин, през Средновековието науката се занимава главно с назоваване, със създаване на терминология. Наименуването вече беше знание. Когато са откривали остров, той е получавал име и едва тогава е географско откритие. Няма откритие без име.
- Имам много писма за ругатните или, както се казваше по-внимателно преди революцията, „трёхэтажных выражений“ („триетажни изрази“, или „сложни” изрази). Ако безсрамието на всекидневието преминава в езика, тогава безсрамието на езика създава среда, в която безсрамието вече е обичайно нещо. Има природа. Природата не търпи безочието.
- Този, който се чувства свободен, няма да отговори с нецензурни думи…
- В лагера на Соловки разстрелваха най-често тези, които не псуват. Те бяха „непознати“.
- Преди сто години в речника на руския език имаше 287 думи, започващи с „благо-“. Почти всички тези думи са изчезнали от нашата реч, а тези, които са останали, са придобили по-обикновен смисъл. Например думата „благонадежден“ означаваше „пълен с надежда“…
„Думите изчезнаха заедно с външния вид. Колко често чуваме „милост“, „доброжелателство“? Не съществува в живота, следователно не съществува и в езика. Или тук е „приличието“. Николай Калинникович Гудзий винаги ме учудваше – за когото и да говорех, той питаше: „Достоен човек ли е?“. Това означаваше, че човек няма да бъде измамник, няма да открадне от статията на другаря, няма да го изложи, няма да чете негова книга на глас, няма да обиди жена, няма да наруши думата си.
- На Соловки островните власти щяха да застрелят интелигентния, мил Георгий Михайлович Осоргин и вече го бяха затворили в наказателна килия, когато с разрешение на висшите власти съпругата му, княгиня Голицина, дойде да го посети. Осоргин е освободен с ЧЕСТНА ОФИЦЕРСКА ДУМА при условие, че няма да казва нищо на жена си за участта, която му се готви. И той не й казва нищо.
- Ами „любезност“? – „Оказахте ми любезност“. Това е мила услуга, която не обижда човека, на когото се оказва, не звучи покровителствено. – Добър човек. Цяла поредица от думи изчезнаха заедно с понятията. Да кажем, „образован човек“. Той е образован човек. Това беше казвано преди всичко за човек, когото искат да похвалят. Понятието възпитание вече го няма, дори няма да се разбере. „Добротата“ си отива от живота ни, както и фразата „добродушен човек“, която в руските народни приказки характеризира човека като цяло, ВСЕКИ ЧОВЕК.
- На първо място бих поставил необходимостта от създаване на речник на Бунин. Неговият език е богат не само във връзка със селото и знатната среда, но и с това, че има литературна традиция – от „Словото за похода на Игор“, от летописите.
- Много е важно да четете на глас на децата. Учителят да дойде на урока и да каже: „Днес ще четем „Война и мир“. Не да правят разбор, а да четат с коментари. Така нашият учител по литература Леонид Владимирович Георг ни четеше в училище. Поезията обикновено е невъзможна за четене от първия път. Първо трябва да хванете музиката на стиха, след което да четете с тази музика – на себе си или на глас.
|
