„Героите“ на нашето време, Първа част

culturespace.bg Едва ли някой ще спори, че хората от различни възрасти имат различни жизнени ценности и приоритетни насоки. Прословутият конфликт „бащи и деца“ и в най-широкия смисъл на тази концепция се оказва напълно логично оправдан, ако се разглежда през призмата на теорията на поколенията. Защо възниква, какво е това и как поколенията се различават помежду си? И най-важното, каква е заплахата за нас от поколение Z, което се готви навърши зряла възраст? Мама е сигурна, че в страната трябва да работите: да засаждате зеленчуци, да се грижите за тях, да правите зимнина. Синът не разбира защо да хаби цялото лято, ако всички зеленчуци могат да бъдат закупени в магазина по всяко време на годината. В същото време майката не забравя да укори сина си, че хем той и аркадашите му не искат да помогнат, хем после изяждат всичко от бурканите! Нещо повече, трябва да ги насилваш, един вид – поне опитайте, толкова съм се потила. Налице е конфликт на интереси, макар да е по-правилно да се каже, че хората от различни поколения просто имат различни приоритети и това е нормално! Теорията за поколенията, която оправдава много разногласия между хора от различни възрасти, има пряка връзка с държавните периоди на развитие: възход, стабилност, рецесия, криза, след това изход от кризата. Светът не стои неподвижен, технологиите се променят, заедно с тях се променят и всекидневните навици на поколенията, появяват се нови специалности, но концепцията за историческите обрати е константа и не се променя, дори ако всички тези фактори се спазват. ИСТОРИЯТА НА ТЕОРИЯТА НА ПОКОЛЕНИЯТА И НЕЙНИТЕ ОСОБЕНОСТИ За първи път Нийл Хоу и Уилям Строс обръщат внимание на цикличността на историята; те се смятат за основатели на теорията на поколенията. Но не бива да се приема, че личността се характеризира само от поколенческия си статут; нейното формиране се влияе от огромен брой фактори – семейството, средата, професията, местоживеенето. Но въпреки това хората от едно и също поколение се характеризират с някои общи ценности, особено ако говорим за някои основни и мащабни ценности. Значителните исторически събития имат особено забележим ефект върху определени навици на едно поколение. Например тези, които са оцелели от войната и глада, са много чувствителни към храната и не позволяват тя да бъде изхвърляна, тези, които са живели по време на недостиг, предпочитат да разполагат с храна в домовете си. Основните ценности е залагат в човека до 20 – 21-годишна възраст и са фундаментални, тоест не се променят през целия живот и до голяма степен определят съзнанието. ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ДО ДНЕС От времето преди избухването на световната касапница до началото на XXI век са се изредили четири поколения. I. Родените от 1923 до 1943 г. се наричат поколение на мълчаливите. Основната им задача е оцеляването на всяка цена. Те стискат зъби, преминават през всички трудности, убедени, че след зимата ще дойде пролетта и децата им ще имат по-добър живот. И така се случва: II. Поколението от 1943 – 1963 г., или поколението бейби бумъри (взривители на невиждана раждаемост). Те вече живеят с чувството, че са победители. Нещо повече, чувството за колективизъм не им позволява да страдат сами, затова те ревностно привличат всички да работят, независимо дали им харесва, или не. III. Поколение X, или поколение 13. Години: 1963 – 1983 (+ - няколко години). Родителите на това поколение възстановяват разрушенията след войната и децата им са до голяма степен оставени на себе си или са отгледани в детски градини, училища или на улицата. X-овете стават независими отрано, те залагат на амбициозни, но прости ценности и цели: учене, след това работа и семейство. Родените през този период се отличават с известна инфантилност. Увереността им в бъдещето ги прави много взискателни. Да се изучат и да си осигурят работа и жилище след дипломирането (което е минимумът, основата), просто трябва да са почтени граждани. Но в същото време през този период се надига вълна от разпространение на наркотици, ХИВ и СПИН. Това засяга институцията на семейството, жените се стремят да се разведат и не искат да запазят семействата си, все по-често децата се отглеждат в семейства с един родител. X-овете са много независими и се опитват да държат всичко под контрол, особено децата. Не са склонни да се доверяват на собствените си деца, не ги защитават и глезят прекомерно. Въпреки че, от друга страна, те основателно вярват, че децата се нуждаят от основното – вниманието на родителите си и щедро дават това, което някога не са получавали. За разлика от родителите си, те не са склонни да вярват, че бъдещето ще бъде светло и сияйно, не се притесняват от колективизма (въпреки че все още не са се отървали от него напълно), а единствено за собственото си благосъстояние и успех; те са консервативни. Готови са да спазват правилата и да живеят според тях, да ценят времето и статуса си. IV. Поколение Y, милениали, или поколение След (Next). Години: 1983 – 2000 (+ - няколко години). Ако родителите им са се опирали на три стълба – дом, кариера и семейство, то „хилядолетните“ унищожават тези стереотипи и за тях животът в ритъма „дом-работа, работа-дом“ е като затвор. Те вече не са толкова зависими от държавата и не очакват подкрепа от нея, имат много повече лични, отколкото колективни желания. 90-те години, тероризмът, военните конфликти, икономическата криза, заедно с развитието на поп културата, мобилните комуникации и Интернет, които раждат цели култури, стават част от основните им ценности. За разлика от родителите си, геймърите са готови да учат през целия си живот, за тях нови знания са достъпни на портали и сайтове, те имат по-просто отношение към това, тъй като не е необходимо да търсят необходимата информация в библиотеките. Те не възприемат ученето като нещо трудно и задължително; напускат колежите и университетите, когато осъзнаят, че са сгрешили в избора си. Като цяло те не са готови да правят това, което не харесват, и да работят професия, която не им е приятна. Геймърите не се страхуват да променят сферата си на дейност, тъкмо сред тях се появяват волнолюбиви творци – майстори, работещи за себе си: фотографи, сладкари, шивачи, гримьори, музиканти и др. Те са по-склонни да работят според гъвкавото работно време, много са свободолюбиви и ценят собствения си комфорт. За разлика от X-овете, милениумните не бързат да създадат семейство по-рано, нестабилността допринася за това. Те не искат да остареят, характеризират се с желанието за вечна младост на всяка цена. Имат много по-просто отношение към храната, за разлика от родителите си и знаят много повече за нея. X-овете едва ли биха могли да разпределят обяда си на калории, докато много геймъри не виждат нищо сложно в това. Те са първите, които овладяха социалните мрежи и създадоха определени норми на комуникация във виртуалния свят; могат да пробват образи на други хора, които създават в мрежата, да се позиционират като съвсем различни хора, да създават различна система от ценности за себе си в очите на другите. Почти всички имат хоби и отделят време и ресурси за него. И ценят личностното саморазвитие много повече от колективизма. ПОКОЛЕНИЕ Z, ИЛИ КАКВО МОЖЕ ДА ОЧАКВАМЕ? Това е поколението на новия век: от 2000 г. до момента. Значи заслужава по-остро вглеждане. Първите Z-и ( родените в самата зора на новия век) вече са излезли на арената в пълния си блясък. Както по-възрастните, така и по-младите представители на поколението са родени през периода на глобализация, както се казва „със смартфон в ръцете“- Което беше нов етап на обучение за представителите на двете предишни поколения, за новите е просто позната притурка, която винаги е била там от раждането им. Не е чудно, че те нямат страх да използват тези джаджи, знаят много за тях и го знаят някак чисто интуитивно, не изпитват боязън „да натиснат грешното копче“. Какво още знаем за Z-ите, освен че са се научили как да отключват телефони, преди да проговорят? Най-вероятно в сравнение с предишното поколение те са по-малко отборни играчи и са типичните индивидуалисти, на които им е по-лесно да работят сами, като поемат цялата работа, отколкото да вършат част от нея в екип, за да бъдат елемент на системата. Те могат да усвоят огромни количества информация, лесно да научат всичко ново, но е напълно неясно каква е основната житейска ценност за тях. Дом-семейство-кариера – като за X-овете? Удоволствия и впечатления – като при за геймърите? Вероятно не. Едно е ясно: те са дори по-свободолюбиви от геймърите и израстват по време, когато се рутят ценностите. Разрушаването на стереотипите, размиването на половата принадлежност (джендъризмът) и движението „боди позитив“, което апелира всяко човешко тяло да се приема за самоценно, без значение от формата му или от наднорменото му тегло, не може да не повлияят на основните им схващания. С голяма степен на вероятност те ще зачитат характеристиките и предпочитанията на другите. Те са съзидателни и многозадачността не е стресираща за тях. В същото време те са егоистични и капризни, активно използват селфи стикове (за да улеснят снимането на себе си, на любимата/любимия си), изтеглят и използват приложения, където трябва да се заснемете и да преминете към предпочитаната ви музика. Ясно е, че поколение Z е много податливо на мнението на другите и непрекъснато ще изисква одобрение и подкрепа. Не напразно те поддържат страници в социалните мрежи от детството си, където политиката е под лозунга „много харесвания означава, че си най-добрият“, а поддържането на блогове се смята за професия. Характер: любопитни, но по-скоро любознателни, както и предишното поколение, те ценят знанията и саморазвитието; егоцентрични, опитват се да изразят личността си чрез външни атрибути, не виждат уравниловка в равенството, мнозина са сигурни, че ползата за света като цяло и за обществото е най-висшата цел… Те са много привързани към предимствата на цивилизацията и се страхуват от финансова нестабилност, за тях тя е по-лоша от нестабилен wi-fi. Универсалният отговор на всичко: „Google“ изразява отношението им към проблемите по най-добрия възможен начин – някъде сто на сто има готово решение, просто трябва да изглеждате добре. /Следва/ Подбор, превод от руски и английски език и редакция: Г. ВЕНИН