„Героите“ на нашето време, Втора част

culturespace.bg Теорията на поколенията работи чудесно, когато трябва да достигнете до целева аудитория на приблизително същата възраст, да изработите рекламен проект или да представите продукт или услуга. Препоръчително е също това да го запомнят ръководителите на големи екипи, които разпределят задачите. И най-важното, не забравяйте, че ние сме различни поради възрастта си, необходимо е роднини и приятели да са по-меки за някои домашни дреболии. Не е трудно, ако изначално се приеме разликата. От X не може да се изисква да има уменията на Z и геймърът едва ли ще може да стане X. ЧЕТАТ ЛИ ИЗОБЩО „НОВИТЕ МЛАДИ“? Какво мисли поколението Z за класиката? Живеем в интересни времена: младите четат много, но това, което четат, не (им) е ясно. Съвсем наскоро основният стандарт на добре възпитания и образован човек беше доколко той познава класиката. Четящият човек е умерено ерудиран и може да подкрепи разговора. Но днешното поколение млади хора познава класиката само от снимки на книжни корици в социалните мрежи и резюмета, които те четат в училище. Защо изобщо да четем!? Има компютърни игри! Неотдавнашно проучване сред руските младоци (избираме тях, защото класическата руска литература и музика са световно признати за типологични образци) даде невероятно ниски резултати. Например младите не знаят кой е Мусоргски, чували са за Чайковски, но не могат да посочат нито една опера. А литературата? Кой е Достоевски? Чували са го. А съвсем наскоро те са ходили на училище! Но мнозинството дори не си спомня „Престъпление и наказание“, а ако се сетят нещо, то е основният епизод със старата лихварка. И практически никой няма да ви каже за какво става дума и как завършва историята. На въпроса кой от класиците познават, най-популярното трио са Шекспир, Пушкин и Толстой. Но отново мнозина дори не са хващали творби на тези автори в ръце. Друго проучване показва ето какво: много тийнейджъри лъжат, че са чели книгата; всъщност те познават събитията и персонажите само от филмовите адаптации. Лесно е да ги хванете натясно по този въпрос. Като цяло те разпознават горната писателска троица и дори са готови да прочетат нещичко още веднъж, но при други автори всичко е много по-зле. Кои поети познавате? – питат ги. Обикновено Есенин е „измъчван“ с фалшиви реплики от такива бездарни „стихове“, които никога не е писал и талантът му не би позволи да напише. На първо място сред поетите са той, Пушкин, Бродски. Z-ите знаят или са чували по-малко за Маяковски, Ахматова, Цветаева. Но тук трябва да разберете, че цитати на същия този Есенин са разпръснати из целия Интернет, дори са му приписани думи, които не е изричал. По принцип тийнейджърите знаят „изливаното“ в социалните мрежи, но не четат книги. Можете да ровите в уебсайта primus, но не и да четете книги! Романът на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ е водещ сред четенията, но това е благодарение на последните телевизионни сериали и отново на цитати от Интернет, които са хвърлени там от публични личности, които младите хора обичат. Малцина ще могат да разкажат ясно сюжета и мнозина охотно признават, че са започнали да четат книгата, но все още не са я завършили. И вече на последните места са такива титани като Шолохов, Солженицин, Гогол. Младоците могат по някакъв начин да овладеят Гогол, например разказите му. Но писатели, иистории се разгръщат на повече от 100 страници, обикновено са им досадни. Те просто не четат такива текстове. И какво казват самите Z? „Телефонът е „нашето всичко“. Много от тях смятат, че в епохата на Интернет изобщо не са необходими книги с художествена литература. Няма време за четенето им; предпочитана е нехудожествената литература (справочници и учебници). Има такива, които все още четат книги и дори се гордеят, че са прочели последния роман на Пелевин или Акунин. Но сред поколението Z има много малко любители на книгите и за това има обяснение. Лъвският пай от свободното време се заема от следните видове развлечения: • Сериали • Видео игри • Комуникация в социалните мрежи • Четене на блогове и публикации, където е сдъвкано всичко за вас • Прегледи на видеоклипове в YouTube и др. Има толкова много интересни неща по света, а чак след това има и книги за четене… КОНСПЕКТ: С КАКВО ДНЕШНАТА МЛАДЕЖ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ВЧЕРАШНАТА? 1. Те не се интересуват толкова от висшето образование. Не, разбира се, много ученици мечтаят за търсена професия. Но у тях отсъства онова общо вълнение около приема и мисълта, че ако сте влезли, значи животът е ще е успешен. Мнозина са разочаровани от следването си и са изключени от университета не защото не се справят, а по някаква друга причина. Например – впускане в духовни търсения. 2. Те мечтаят за зряла възраст и независимост в по-малка степен. Да живеят отделно от 18-годишна възраст, да съчетават работата с ученето, са имат модни дрешки, купени със собствени пари – тези неща вече не са най-високият шик, а по-скоро знак за някакво разстройство. Те май остават деца много по-дълго от нас. А някои нямат нищо против да бъдат деца завинаги. 3. Около тях почти няма заинтересовани възрастни. Училището е по-скоро формалност, голямо складово помещение за деца. Самите учители са обезверени и не се озорват много. В училището са останали много малко мъже. Съществуването на училищен психолог е чиста формалност. Много малко училищни работници имат реално влияние и доверие. 4. Забраненият плод вече не е сладък, общият интерес към сексуалните теми е малко по-нисък от любопитството на юношите през 90-те. Неприличните банери са досадни. Филмите за сантехници са толкова достъпни, че никой дори не би мечтал да ги гледа с приятели. А да четеш книги с надеждата да се насладиш на пикантен сюжет – ама мля ви…! Затова пък циничната реч при тях е като „добро утро!“. 5. Почти никой не иска да се жени и да се жени веднага след училище. Тези събития се отлагат за много по-късна дата, по-близо до 30-годишна възраст. Съответно връзката се възприема като временна. Изживяването на любовния провал е по-малко трагично. 6. От друга страна, интересът към политическите теми и общофилософските дискусии се е увеличил. Но училището все още не може да отговори на това дирене, школската информация е едностранна и подредена, а децата я приемат с враждебност. Колкото по-пряко е въздействието, толкова по-силен е ропотът. 7. Наоколо им има твърде много информация, около младия човек се въртят емисии новини като в калейдоскоп. Затова тийнейджърите бързо забравят какво се е случило вчера, а още повече – преди седмица. Това се отнася както за знанията, така и за събитията. Никой не иска да запомня плътно датите и правилата, те вярват, че ако не другаде, всичко го има в Google. Те не са по-глупави от нас, просто информацията бързо се усвоява, но и бързо излита от главите им. 8. Няма общи свръхтенденции или неща, които всеки харесва. Модата е по-променлива и разнообразна, тя вече не поставя ултиматуми. Съвременните млади хора са много различни, те самите подкрепят това многообразие. 9. Може би тормозът над различните е намалял или се е настанил в Интернет. Поне ситуации като тази, изобразена във филма „Плашило“, като че ли се случват по-рядко. Но пък по-редките случаи на агресия са по-жестоки. 10. Не може да се каже, че сегашните млади са алчни. Парите и „успешният успех“ (те така говорят, словесната им безграмотност е поразителна) са по-малко драгоценни за тях, отколкото чувството на удовлетворение и спокойствие, което идва, когато правиш това, което обичаш. Те не са кариеристи, а по-скоро изгубени бродяги в търсене на себе си. Интересната работа за тях е по-важна от заплащането. /Край/ Подбор, превод от руски и английски език, редакция:Г. ВЕНИН