Гьобекли тепе – първият храм в зората на цивилизацията?

culturespace.bg Годината е 1995 г. Немският археолог Клаус Шмид (1953 – 2014) работи върху собственото си проучване на праисторически обекти в източната турска провинция Шанлъурфа. Той е на 41 години, учи археология и геология в университета в Ерланген, защитава докторат в университета на Хайделберг. Д-р Шмид е уважаван специалист по пра- и протоистория. Но голямото му откритие го чака напред във времето. И се случва. През 1995 г. става ръководител на екипа, който работи на Гюркют тепе и Гьобекли тепе и… ни връща 12 000 години назад в историята на цивилизацията. Гьобекли тепе е открит през 1963 г. Изследван и изоставен от антрополозите от Чикагския и Истанбулския университети. Като част от обстойно проучване на региона те посещават хълма, виждат няколко начупени плочи от варовик и предполагат, че могилата не е нищо повече от изоставено средновековно гробище. Но много е важно окото и интуицията на откривателя. След като прочита кратко споменаване на каменния връх на хълма в доклада на изследователите на Чикагския университет, Клаус Шмид решава сам да отиде там. През едно пролетно утро сред зелените хълмове той вижда за първи път заобления релеф, като от човешка ръка, на Гьобекли тепе и разбира, че мястото е изключително. Оттогава то става негова съдба. През 2008 г. проф. Шмид разказва за списание „Smithsonian“: „За разлика от старите плата наблизо, Гьобекли тепе (Göbek означава корем на турски – бел.ред.) има леко заоблен връх, който се издига на 50 фута над околния пейзаж. Само човекът би могъл да създаде нещо подобно. Веднага става ясно, че това е гигантски комплекс от каменната ера“. Счупените парчета варовик, които първите откриватели бяха сбъркали с надгробни паметници, изведнъж придобиват различно значение. Шмид се завръща година по-късно с петима колеги и те разкриват първите мегалити, някои от тях – заровени толкова близо до повърхността, че са белязани от плугове. Археолозите копаят по-дълбоко, разкопават стълбове, подредени в кръгове. Екипът на Шмид обаче не намира нито един от показателните признаци на населено място: няма готварски огнища, къщи или ями за смет и нито една от глинените фигурки за плодородие, които заливат близките обекти на приблизително същата възраст. Археолозите откриват доказателства за използването на инструменти, включително каменни чукове и остриета. И тъй като тези артефакти много приличат на други от близките обекти, които преди са били въглеродно датирани около 9000 г. пр.Хр., Шмид и неговите колеги изчисляват, че каменните структури на Гобекли тепе са на една и съща възраст. Ограничените датировки на въглерод, предприети от Шмид на мястото, потвърждават тази оценка. Начинът, по който Шмид го вижда, е, че наклонената и камениста земя на Гьобекли тепе е мечта на каменоделците. Дори без метални длета или чукове, праисторическите зидари, които притежават кремъчни инструменти, могат да отсекат по-меките варовикови пластове, оформяйки ги като стълбове на място, преди да ги пренесат на няколкостотин метра до върха и да ги вдигнат в изправено положение. След това, по разказа на Шмид, каменните пръстени са завършени и древните строители ги покриват с насип. В крайна сметка поставят още един пръстен от камъни наблизо или отгоре на стария. През вековете тези слоеве създават върха на хълма. Шмид ръководи екип от повече от дузина германски археолози, 50 местни работници и постоянен поток от ентусиазирани студенти. Обикновено разкопките се правят два месеца през пролетта и два – през есента. Тук летните температури достигат 45 градуса C, прекалено горещо за копаене; през зимата районът е потопен от дъждове. През 1995 г. Шмид дори си купува традиционна османска къща с двор в Урфа, град с близо половин милион души, който да използва като база. Колегата му Йорис Петерс от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен е специализиран в анализа на животински останки. Той изследва над 100 000 костни фрагменти от Гьобекли тепе. „Първата година преминахме през 15 000 парчета животински кости, всички те бяха диви. Беше съвсем ясно, че имаме работа с обект на ловци-събирачи, казва Петерс. Изобилието от останки от дивеч показва, че хората, които са живели тук, все още не са опитомявали животни или не са ги отглеждани“. Но археолозите казват, че строителите на Гьобекли тепе са на прага на голяма промяна в начина на живот. И в праисторическото село само на 20 мили разстояние генетиците откриват доказателства за най-старите опитомени щамове на пшеница в света; радиовъглеродно датиране показва, че селското стопанство е развито там преди около 10 500 години, или само пет века след построяването на Гьобекли тепе. В историята представите ни за културната революция винаги са се опирали на убеждението, че хората поставят началото на селскостопанската революция, като преминават от лов и събиране към уреден живот, който проправя пътя към развитието на култура, религиозни вярвания и изграждането на храмове за поклонение. Малките селища стават градове, които дават път на великите цивилизации. Тук изследванията показват една необичайна аномалия, която променя модела: че културната революция започва преди началото на земеделската революция. Датирайки 12 000 години, откритията на Гьобекли тепе доказват, че храмът за поклонение е основан преди мястото за събиране или мястото за подслон и че селскостопанската революция всъщност е съвсем ново откритие. Основен момент в разгадаването на историческите предположения и откритията при разкопките на Гьобекли тепе показват, че цивилизацията е покълнала от религията преди земеделието. Това основополагащо откритие променя много предположения за историческата ни времева карта. Констатациите при разкопките на Гьобекли тепе, които датират от каменната ера, предизвикват допълнително любопитство и много въпроси – защото тези монументални паметници са създадени преди откриването на керамиката, изобретяването на колелото и използването на метални сечива. Тези въпроси остават без отговори, но загадката става още по-интригуваща. Кой създаде Гьобекли тепе? Кои са хората, които са оставили тези прецизно издялани в скалите монументални форми? В откритите артефакти и руини се намират различни улики за хората, които са изградили това средище на вярата. Сред останките има следи от консумация на месо, плюс животински кости, парчета камък, каменни инструменти и развалини. Районът, в който са били разкопани животински кости от газела и сърни, означава, че Гьобекли тепе е дело на предземеделско общество. Хората, за които някога сме предполагали, че им липсват инженерни умения и знания, всъщност са добре информирано общество, което създава храмове с модерни строителни методи. Не само находчиви, тези ловци и събирачи от каменната ера, изглежда, имат голям организационен капацитет. Изкопаните обелиски на мястото може да се местят със силата на 50 души, а остатъчните кости на дивите животни предполагат, че са се провеждали празници, а обществото е било многолюдно. За да се изгради такава структура, предпоставка е уредено общество със структурна организация. В откритията обаче няма признаци за хранене или подслон. Следователно това общество се е трудило тук, а е живеело на друго място. Какво ни казват откритията? Гьобекли тепе е голямо място за поклонение, съставено от кръгли структури и по-малки храмове с квадратна форма. До 20 структури са открити под земята. Текущите разкопки наскоро откриха мястото на поклонението, съсредоточено около два големи обелиска. Тези обелиски са подредени в Т-образна форма, дълга 6 метра, и тежат около 40 тона. Археолозите твърдят, че те символизират стилизирани хора. Друг възглед, подкрепящ идеята, че Гьобекли тепе е най-старото място на поклонение, гласи, че тези безлични тела може би изобразяват богове. Обелиските също са орнаментирани с гигантски фигури на хищни животни. Във високите релефи животните са изобразени като пазачи и се смята, че са пазачи на обелиските. Големите обелиски и мистериозни гравюри представляват повратна точка в цивилизацията и дават възможност за нови интерпретации за хората, които са ги правили и къде се намират в човешката еволюция. Защо е сътворен този комплекс? Смята се, че кръглата стая и вратата при изкопа са врата към подземния свят. Някои експерти твърдят, че Гьобекли тепе може да е създаден като място за поклонение, посветено на мъртвите. Тези, които са създали тези невероятни мегалити, по-късно са погребани там. Разкопките продължават вече четвърт век. Археолозите са много заети, тъй като излизат все повече находки, включително храмове, Т-образни стълбове и каменни изображения. През 2017 г. геофизичните проучвания разкриха, че още 15 храма и повече от 200 обелиска лежат под земята. Най-големият разкопан досега храм е дълъг 30 метра. Както казват археолозите, тук има работа за още 150 години напред. Гьобекли тепе продължава да учудва учени, като поставя началото на нова ера в историята на нашата културна еволюция. Те имат своите теории – може би доказателство за неудържимия човешки порив да се обясни необяснимото. Едно е сигурно. В момента Гьобекли тепе задава повече въпроси за археологията и праисторията, отколкото отговори… И тези отговори, които предстоят, може би ще пренапишат историята на цивилизацията. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА