Гогол изгорил ли е книгата, или е подготвял измама?

culturespace.bg „Мъртви души“ се смята за най-загадъчното произведение на Николай Гогол. Много изследователи все още се опитват да разберат какво наистина се е случило с втория том. Дали е бил безмилостно изгорен от придирчивия автор, или може би е бил откраднат от недоброжелатели? Някои смятат, че Гогол изобщо не е написал втората част на поемата, а е уредил грандиозна измама. Ето най-интересните версии на това събитие. ОТКРАДНАЛ ЛИ Е АЛЕКСАНДЪР ТОЛСТОЙ РЪКОПИСА НА ГОГОЛ? Последните години на Гогол минават в къщата, разположена на булевард „Никитски“. Ако се обърнем към творбата на Игор Гарин „Тайнственият Гогол“, там може да намерим предположения, основани на заключенията на писателя Дурилин. Те се състоят в това, че съдбата на втория том на „Мъртвите души“ не е свързана с огън и с голяма вероятност той е откраднат от някого. Ролята на коварния похитител е присъдена на граф Александър Толстой. Тъкмо в къщата му в Москва минават последните години на писателя. Говори се, че графът е решил да открадне произведението веднага след смъртта на Гогол, за да провери дали в него има литературен персонаж, подобен на него, Толстой. Най-вероятно причината може да бъде клюката, плъзнала след публикуването на сборника „Избрани места от кореспонденцията с приятели“, където Гогол включва няколко писма до графа. Но цензурата ги забранява. Очевидно графът е решил да играе на сигурно, да открадне ръкописа, да извади компрометиращите го части и да върне останалото на екзекуторите на Гогол (губернаторът Капнист и професор Шевирев). В същото време Толстой излиза с версията, че самият Николай Василиевич е превърнал в пепел някои части от поемата, които били неуспешни, както той вярвал. В силен емоционален изблик. Фактът, че произведенията на Гогол наистина са били у Толстой, личи от писмата му. Например той пише на сестра си, че не може да се довери на Шевирев и да му даде документите за проучване. Тези изследователи, които се придържат към тази версия, вярват, че граф Толстой не е искал да унищожи напълно втория том. Че е скрил само онези глави, които биха могли да го компрометират. И че документите все още са в тайник и чакат да бъдат намерени. ТРАГИЧНА ГРЕШКА: ГОГОЛ СЛУЧАЙНО ИЗГОРИЛ РЪКОПИСА Има версия, че Гогол неволно е изгорил ръкописа. Според норвежкия изследовател Гейром Хиецо Гогол не е хвърлил ръкописа в огъня, поддавайки се на самокритична порив, но го е направил съвсем случайно. Писателят се завърнал от нощно бдение и решил, че е необходимо да се подредят изрезките от вестници – да се изгорят ненужни хартии. И по погрешка запрати някои глави от работата си до печката. Същата версия е представена от писателя Юрий Иваск. Той вярва, че Гогол е бил много невнимателен човек. Следователно главите от втория том на прочутата творба изгорели. Предполага се, че писателят е унищожавал черновите на поемата, но бил толкова увлечен от процеса, че не е забелязал как купчина листове от завършеното произведение, пренаписано на белова, летят в печката. ТЕОРИИ, ЧЕ АВТОРЪТ НЕ Е ИМАЛ ВРЕМЕ ДА ЗАВЪРШИ ПОВЕСТТА И ЕДНА ШПИОНСКАТА ВЕРСИЯ Има версия, че Гогол просто не е написал втория том, тъй като е имал творческа криза. Според литературния критик Владимир Воропаев Гогол обикновено хвърлял написаното в печката. Той просто не го завършил. В крайна сметка има 4 глави, както и частичен край. Знаем ги и може да ги прочетем само благодарение на черновите. Не е възможно да се намери продължение на историята под формата на белова. Същият Гарин, когато разглежда тази версия, пише, че Гогол в края на живота си се чувства много зле, страда от прогресивна склероза. Работата му върви с големи трудности. Гарин взема предвид и друга опция: Гогол, притеснен за съдбата на произведението, просто фалшифицира „смъртта“ на втория том. Това е направено, за да защити произведението си от редакторите - царски цензори. Казват, че писателят е изгорил някои ненужни листчета пред слуга-свидетел и дал оригиналите на верните си приятели. Един от тях, според предположенията, може да е бил митрополит Филарет. Съществува и по-загадъчна версия: агенти от Трети отдел са участвали в кражбата на ръкописа. Твърди се, че са извършили това, тъй като писателят в поемата си пише за съдбата на Руската империя, и съответно за династията Романови. Привържениците на тази теория вярват, че Гогол би могъл да опише краха на самодържавието и на цялото императорско семейство. СЪЩЕСТВУВАЛ ЛИ Е РЪКОПИСЪТ? Някои изследователи смятат, че вторият том е бил погребан в Сорочинци. И още едно интересно мнение, изразено от Николай Фохт, което беше публикувано в руското списание „Пионер“. Изненадващо се разпространява тази теория на конспирацията. Нейните поддръжници смятат, че Гогол не е възнамерявал да напише продължение на „Мъртвите души“, но е уредил скандал с изгорелите глави с цел самореклама. Днес това ще се нарече черен PR. Тоест писателят просто се е подигравал на своите фенове и врагове. Привържениците на конспиративната теория предполагат, че Гогол не е извършил тази измама сам, а заедно с приятелите си. Предполага се, че им е прочел някои глави от „Мъртви души“, но всъщност в купчината хартия е имало ненужни листчета, които просто можело да бъдат изхвърлени. Фохт излага друга версия: писателят не хвърля ръкописа в печката, а го занася в Сорочинци (семейното гнездо), където го скрива на безопасно място, заравя го в земята. В същото време той не казва на никого нищо, но дава на селяните следната заповед: когато има постна година, те трябва да изровят цялата обработваема земя, да намерят книжа и да ги продадат на висока цена. Това ще помогне както на „изваждането“ на имението от икономическата дупка, така и ще покаже на целия свят гениалната поема. И още един интересен факт: през 2009 г. беше отбелязана 200-годишнината от рождението на Николай Василиевич Гогол. И през тази година бизнесменът от САЩ Тимур Абдулаев направи изявление, че има уникално, най-пълно ръкописно издание на втория том на „Мъртви души“. По същото време беше извършено удостоверяване. Всички 163 страници бяха признати за автентични, това беше признато от специалистите на библиотеката „Салтиков-Щедрин“ в Санкт Петербург и опитните експерти от търговската къща „Кристи“. Може би скоро всички ще прочетат новите „Мъртви души“. Превод от руски: Георги ВЕНИН