Големият сфинкс е два пъти по-стар,

culturespace.bg Този въпрос засега има два отговора: Да, последните доказателства сочат, че Големият сфинкс е много по-стар, отколкото смятат повечето учени. Не, Големият сфинкс е построен преди около 4500 години, по време на управлението на фараона Хефрен, както отдавна се смята от повечето археолози и египтолози. Големият сфинкс в Гиза, гигантска варовикова фигура с тяло на лъв и глава на човек, носещ украса на фараон, е националният символ на Египет — както древен, така и модерен — и един от най-известните паметници в света. Въпреки емблематичния му статут, геолози, археолози, египтолози и други продължават да обсъждат вечната „загадка“ на Сфинкса: на колко години е той? Най-разпространеното предположение твърди, че монолитът е на около 4500 години и е построен за Хефрен, фараон от Четвъртата династия на Египет, живял около 2603 – 2578 г. пр.Хр. Неговата пирамида е втората по височина от пирамидите, построени в Гиза, след тази на баща му Голямата пирамида на Хуфу (знаен оше като Хафра). За да компенсира по-малкия си размер, пирамидата на Хефрен е построена на по-голяма височина и е заобиколена от по-сложен комплекс с множество статуи, включително Сфинкса. Не всички обаче вярват, че Сфинксът е построен за Хефрен. Още в средата на XIX век някои египтолози посочват, че въпреки че Сфинксът се намира в пирамидния комплекс, традиционно датиран по времето на Хефрен, никакви съвременни надписи не го свързват директно със статуята. През годините различни изследователи приписват Сфинкса на бащата на Хефрен – Хуфу, и на Джедефре, друг от синовете на Хуфу. Съвсем наскоро се появи нова теория, която поставя произхода на статуята много по-назад, преди около 9000 години. Поддръжниците на тази хипотеза посочват обширната ерозия на варовика близо до върха на Големия сфинкс, като твърдят, че последният път, когато в района е имало достатъчно валежи, за да предизвикат този тип ерозия на варовика, е бил 7000 г. пр.Хр. Ерозията - главен фактор при определяне възрастта на Сфинкса Датирането на Сфинкса толкова назад предполага, че статуята е била дело на напреднала цивилизация, предшестваща древните египтяни – интригуващо, макар и силно противоречиво предположение. Повечето учени все още приемат традиционното датиране на Сфинкса към епохата на Хефрен, като твърдят, че новата теория не взема предвид всички доказателства, сложени на масата. Издълбан от естествения варовик на платото Гиза, от масива Мокатан, Сфинксът, известно е, ерозира много бързо, което би обяснило защо изглежда по-стар от възрастта си. Освен това оттичането на вода под повърхността на земята или наводнение от река Нил може да е причинило въпросната ерозия, а не валежите. Този възглед е на Асоциацията за изследване на древния Египет (AERA). Наистина повечето египтолози смятат, че Големият сфинкс на платото Гиза е на около 4500 години. Но това число се базира на вяра, теория, а не факти. Както Робер Бовал (роден на 5 март 1948 г. в Александрия, Египет, е белгийски инженер, автор на бестселъри, документалист, изследовател на Египет) казва в „Епохата на Сфинкса“, „нямаше надписи – нито един – издълбани на стена или стела или изписани върху купчината папируси“, които да свързват Сфинкса с този период от време. И все пак кога е построен? Джон Антъни Уест (1932 – 2018 г., е американски изследовател, автор и лектор и поддръжник на хипотезата за водната ерозия на Сфинкса; ранната му кариера е като писател и получава наградата „Хюго“ през 1962 г. за най-добро произведение в областта на научната фантастика) оспорва приетата възраст на паметника, като отбелязва вертикалното изветряне на основата му, което може да е причинено само от дълго излагане на вода под формата на проливни дъждове. В средата на пустинята? Откъде идва водата? Така се случва, че в тази област на света такива дъждове е имало преди около 10 500 години! Това би направило Сфинкса два пъти по-стар от приетата в момента възраст. Бовал и Греъм Ханкок (шотландски писател на бестселъри в жанровете пътепис и документален роман) са изчислили, че Голямата пирамида вероятно датира от около 10 500 г. пр.Хр. – предхождаща египетската цивилизация. Това повдига въпросите: кой ги е построил и защо? Има и други предположения. Според проучване, озаглавено „Геоложкият аспект на проблема с датирането на конструкцията на Великия египетски сфинкс“, Сфинксът може да е на около 800 000 години! Сравнението на образуването на вълнообразни вдлъбнатини по морските брегове с ерозионни структури, наблюдавани на повърхността на Големия египетски сфинкс, позволява да се направи заключение за сходството на механизма на образуване. Свързва се с активността на водата в големи водоеми, когато Сфинксът е бил потопен за дълъг период от време. Геоложки данни от литературни източници предполагат възможно това да е станало през ранния плейстоцен и се смята, че първоначалната конструкция датира от времето на най-древната история. По-точно, вълнообразните вдлъбнатини на Сфинкса предполагат, че по време на Калабрийската епоха, която е продължила от 1,8 милиона години до преди 781 000 години, водите на Средиземно море са започнали да проникват в долината на Нил и нейното равнище се е вдигнало и е създало дълготрайни водолюбиви организми в региона по това време. Следователно теорията индиректно казва, че Големият египетски сфинкс е създаден и е съществувал най-малко преди 781 000 години. Въпросите продължават и чакат своите отговори.