„Говнокомандващият Сталин“

cullturespace.bg От дореволюционните времена в Русия до наши дни досадната печатна грешка във вестник или в списание понякога се плаща с кариера или дори с живот. Събрахме най-известните печатни грешки, които ясно показват как една липсваща буква може да стане фатална, а публикации с такава грешка се превръщат в колекционерска рядкост. „БИБЛИЯ НА ПРЕЛЮБОДЕЙЦИТЕ“ Най-скверното „опущение“ е открито в библейските издания от 1631 г. на английски език. В текста е допусната груба грешка – в една от десетте заповеди е пропусната частицата „не“, така скрижалът „Не прелюбодействай!“ е отпечатан като „Върши прелюбодейства!“. Печатната грешка е забелязана едва година по-късно. Тогава почти целият тираж е иззет и унищожен, но няколко екземпляра оцеляват. По заповед на Карл I издателите на Библията са извикани в съда и признати за виновни. Те са глобени с £300 (повече от £ 40 000 паунда по текущи цени) и им е отнет печатарският лиценз. КАК ИМПЕРАТРИЦАТА СИ ПОЧИВАЛА ВЪВ ФИНЛАНДИЯ Излиза много неудобно, когато нецензурен език попадне на страниците на официално издание, особено в заглавието, особено за короновани лица… Така през 1910 г. във вестник „Киевска мисъл“ на първа страница искат да отпечатат заглавието „Престой на императрица Мария Фьодоровна във Финландия“, само че вместо „p“ в първата дума има „о“ (така руската дума за „пребиваване“ се превръща в „поебаване“ – бел.прев.). Избухва скандал, заради който редакторът е изправен пред съда. КОРОНАЦИЯ В ОДЕСА Уведомявайки жителите на града за честването на 300-годишнината от управлението на династията Романови, вестник „Одески ведомости“ на 13 януари 1913 г. публикува следното съобщение: „Вчера, по време на изпълнението на Държавния химн в Московския Кремъл, беше поставена врана на главите на техните императорски величества“ („ворона“ вместо „корона“ – бел.прев.). Разбира се, печатната грешка е забелязана и на следващия ден редакцията публикува надлежно извинение във вестника с уточнението: „Уважаеми жители на Одеса, в последния брой на нашия вестник, уви, беше направена много досадна печатна грешка (наред с други): вместо думата „врана“ трябва да се чете: „крава“ (корова“ вместо „корона“ – бел.прев.). СМЪРТ ЗА БУКВА Броят на вестник „Правда Востока“ от 25 октомври 1944 г. става фатален за редакторите: целият състав на вестника е разстрелян. Причината е само една липсваща буква: „л“ в думата „главнокомандващ“ (звуково се чете „говнокомандващ“ – бел.прев.). Тиражът на целия брой набързо е изтеглен от продажба, а чекистите нахулват в апартаментите на абонатите, претърсват и конфискуват намерените вестници. Оцеляват само шест екземпляра, които сега се съхраняват прилежно от колекционерите. Въпреки че как ли не са наричали (изписвали) псевдонима на Йосиф Висарионович!: и Сралин, и Стадин, и Салин (от „сало“, нещо като нашата деликатесна сланина – бел.прев.). Излишно е да казваме, че за наборчици, коректори и редактори подобни „антисъветски“ печатни грешки моментално прекъсват кариерата им, а понякога – и живота им. „ПРАВДА“ НИКОГА НЕ ГРЕШИ! Все пак понякога по времето на Сталин прощават грешките на журналистите. Това се случва с редакцията на вестник „Правда“, която погрешно нарича миньора-ударник Стаханов в свой репортаж Алексей, въпреки че истинското му име е Андрей. Цензорите забелязват грешката, след като вестникът е публикуван и докладват на Сталин. На журналиста е можело да му се стъжни животът, но вождът пали акуратно лулата си и категорично заявява: „Вестник „Правда“ никога не греши!“. След тези думи променят всички документи на Стаханов и той се „преражда“ като Алексей. КОРУМПИРАНА ЖЕНА… ИЛИ ПО-СКОРО ФЕРМА! Понятието „печатна грешка“ е включено в най-авторитетната френска енциклопедия „Larousse“, която цитира като пример съобщение от края на XIX век, което предизвиква голям скандал във Франция. Текстът му звучи така: „Красива жена се продава или дава под аренда; при правилна обработка е много плодоносна…“. По вина на коректора, вместо думата ferme, е отпечатано femmе – „жена“, а пазителите на морала са ужасени от такова безсрамие. РАСИСТКА РЕЦЕПТА ЗА МАКАРОНИ ЗА 20 ХИЛЯДИ През 2010 г. австралийската дъщерна компания на издателство „Penguin“, при надзор на коректора, се оказва в центъра на голям скандал. Това е така, защото расистка рецепта за макарони по погрешка е публикувана в готварската книга „The Pasta Bible“: тя препоръчва да се добавят „прясно смлени черни хора“ („freshly ground black people“) към ястието, въпреки че, разбира се, става дума за „прясно смлян черен пипер“ („freshly ground black pepper“). За този гаф издателството заплаща 20 хиляди долара: 7000 екземпляра от готварската книга с грешка трябва да бъдат унищожени. АБОРТИ В ОРБИТА Според друга журналистическа легенда, през 1963 г. редакторът на вестник „Горковский рабочий“ загубва работата си, защото съобщава, че „Валентина Терешкова направи 17 аборта около Земята!“ (в думата „обороты“ е изпуснато последното „о“ и звуково тя се чете „аборты“ – бел.прев.). Журналисти от Алтай разказват подобна история, само че броят на „въртеливите движения“, които те назовават, е напълно различен (правилен): тъй де, Терешкова каца близо до село Хабар, а след това регионалният хабаровски вестник слага на първата си страница заглавието „48 аборта на Валентина Терешкова!“. Превод от руски: Георги ВЕНИН П.П. В българския периодичен печат също са се случвали фатални грешки – и не само знаменитият пропуск при пренасянето на думата „дър-жа-вен (глава)“, когато на първа страница на „Работническо дело“ Тодор Живков бе произведен в „дър-вен(а)“ глава. Апропо, коректорката, възрастна жена с 25-годишен безукорен стаж във официоза, бе спасена от разправа лично от Тато. При старата типография някои букви „потъваха“ и мастилото не ги „ловеше“, така че те или бледнееха, или изобщо не се появяваха на вестникарската страница. Така в едно заглавие от онова време изчезва крайното „с“ във втората дума от заглавието „В единен курс със СССР?“… Но най-„митичната“ грешка в цялата история на българската журналистика принадлежи на в. „Народна младеж“. В статия, посветена на поредната кръгла годишнина на Пушкин, неговото име е изписано по погрешка като „Пишкин“. Редакцията още на другия ден пуска извинение, в което обяснява, че името трябва да се чете… (принуден съм да употребя цинизъм) „Путкин“… („враната“ и „кравата“ от одеския материал по-горе – ряпа да ядат!) Но…! Не съди, за да не бъдеш съден! Да се греши, е човешко. И вие, ако още сте се опазили от грешки (което не е за вярване), все някога ще ги допуснете.