culturespace.bg
Гунунг Паданг е мегалитен обект, намиращ се в село Карямукти, провинция Цианджур, провинция Западна Ява на Индонезия, на 30 километра югозападно от град Цианджур. Той е най-големият в цяла Югоизточна Азия. Първите резултати от въглеродно датиране ни връщат хилядолетия назад във времето.
Съществуването на обекта е споменато в „Rapporten van de Oudheidkundige Dienst“ (ROD, „Доклад на отдела за антики“) през 1914 г. Холандският историк Н. Й. Кром също го споменава през 1949 г. Служители на Националния изследователски център по археология посещават обекта през 1979 г. за изследване на неговата археология, история и геология.
Разположено на 885 метра надморска височина, мястото е хълм с поредица от тераси, граничещи с подпорни стени от камък, до които се достига с около 400 последователни андезитни стъпала, издигащи се на около 95 метра. Обектът е покрит с масивни правоъгълни камъни от вулканичен произход. Сунданците (етническа група, родом от индонезийската провинция Западна Ява и Бантен) смятат мястото за свещено. Асиметричната пирамида е обърната на северозапад, към връх Геде и е построена с цел поклонение.
Проучване, проведено през 2012 г., определя възрастта на мястото на 6500 години пр.Хр. чрез въглеродна радиометрична датировка на пласта, който се намира три–четири метра под повърхността, и на 12 500 години на пласта, който е 8 до 10 метра под повърхността. Намерените артефакти на повърхността са датирани около 4800 години пр.Хр. Изследванията установяват, въз основа на геоелектрични, георадарни и геомагнитни тестове, че на пласт най-малко на 15 метра от повърхността има конструкция с големи камери.
За разлика от южната страна с нейните 5 каменни тераси, източната има 100 каменни тераси с широчина и височина 2х2 метра. Западната страна също има каменни тераси, но все още е покрита с почва и храсти, а северната има стълбище с широчина 1,5 метра, както и тераси. Стенната конструкция на терасите е подобна на конструкцията, характерна за Мачу Пикчу в Перу.
Гунунг Паданг
В края на юни 2014 г. Министерството на образованието и културата обявява Мегалитната площадка Гунунг Паданг за национален обект.
А на 1 октомври временно се спира дейността на геодезистите, защото е открита голяма каменна структура под повърхността, намерени са много артефакти. Предполага се, че изграждането на обекта обхваща четири епохи. Естествено идва и препоръката да продължат и се задълбочат проучванията.
Някои учени критикуват разкопките през 2014 г., че не са правилно проведени. Те поддържат тезата, че Гунунг Паданг първоначално е бил естествен вулкан. Преди около 10 000 години, а не 20 000 г. пр.Хр., започват модификациите на хълма. Преди около 9000 години се изгражда обвивката от андезитни колони. Преди около 7000 години мястото е реновирано още веднъж и се добавят паралелни слоеве от каменни колони, а преди около 3000 години почвата покрива структурата.
Гунунг Паданг - терасите
Тридесет и четири индонезийски учени подписват петиция, в която критикуват мотивите и методите на екипа на Хилман-Ариф. Вулканологът Сутично Бронто заявява, че мястото е кратер на древен вулкан, а не създадена от човека пирамида. Археолог, който не желае да бъде назован, добавя: „В археологията обикновено първо намираме „културата“, след като откриваме артефактите. Възрастта търсим с исторически справки за всяка цивилизация, която е съществувала през този период. Само тогава можем да обясним артефакта исторически. В този случай са „намерили“ нещо, датирано с въглерод и изглежда, са създали цивилизация около периода, за да обяснят своите открития“.
Така е през 2014 г. Но времето върви бързо, усъвършенстват се методите, техниката и технологията на археологическите проучвания. Нови изследвания са представени на срещата на AGU (American Geophysical Union) през 2018 г. във Вашингтон от екип индонезийски учени, които подкрепят тезата, че Гунунг Паданг всъщност е най-старата известна пирамида в света.
Техните изследвания, проведени в продължение на няколко години, сочат, че Гунунг Паданг не е хълм, не е естествено образувание, а многопластова поредица от древни структури, датиращи от около 10 000 години (или дори по-стари).
Д-р Дани Нативаджаджа
И Анданг Бахтиар, независим геолог, и д-р Дани Хилман Нативаджаджа са категорични, че хълмът не е естествено образувание в подножието на стар вулкан, а съоръжение, създадено от човешка ръка. Д-р Нативаджаджа е старши учен в Индонезийския институт на науките и ръководител на Програма за изследване на земетресения. Магистратурата му от Университета в Окланд и докторатът от Калифорнийския институт за технологии се фокусират върху неотектониката и земетресенията. Така че няма как да не различи естествени земни наслоявания от културен пласт. „Не е като заобикалящата го топография, която е много ерозирана. Това изглежда по-ново. Изглежда изкуствено за нас“, обяснява Нативиджаджа. Използвани са съвременни техники и технологии: за заснемане на пластовете под земята – включително проникващи в земята радарни изследвания, рентгенова томография, 2D и 3D изображения, сондажно ядро, както и традиционните разкопки – изследователите постепенно разкриват няколко слоя на голяма структура, която се разпростира на площ от около 15 хектара (150 000 квадратни метра) и е застроявана в продължение на хилядолетия, като слоевете представляват различни периоди. Един от изследователите обяснява: „Нашите проучвания доказват, че структурата не покрива само върха, но и се увива около склоновете, покриващи поне 15 хектара площ. Структурите са не само повърхностни, но слизат и в по-голяма дълбочина“. Смята се, че слоевете са изграждани през различни периоди в продължение на хилядолетия. Първият слой е датиран на 3500 години пр.Хр., а вторият – около 8000 години пр.Хр. Третият слой е измерен най-малко на 9500 години, а при по-прецизно изследване може да стигне и до 28 000 години. Предполага се, че пирамидата има религиозни конотации. Но в момента това се брои за спекулация, защото и сега мястото се използва от местното население за молитви, тъй като се намира в свещен район.
Проучванията продължават…
П.П. В археологията е така. Всеки ден се правят нови открития, които опровергават старите тези. Затова не трябва да се избързва с критики, подписи, петиции… защото рискуваме след време да изпаднем в неудобно положение, дори да станем за смях.
А филмовата лента на времето бърза и кадрите се менят. Още не сме се начудили на най-стария храм в света – Гьобекли тепе, и сме изправени пред ново предизвикателство.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
