Харапската цивилизация – преди Шумер и Египет!

culturespace.bg През 1820 г. британският изследовател на Индия Чарлз Мейсън се натъква на мистериозни руини и тухлени могили. Той е открил първите доказателства за съществуването на изгубения град Харапа. Тридесет години по-късно, през 1856 г., железопътните инженери намират тухли по трасето, но не им обръщат внимание и ги преместват, за да продължат железопътното строителство. През 20-те години на миналия век археолозите най-накрая започват да копаят и разкриват местата на градовете Харапа и Мохенджо-Даро (в днешен Пакистан). Открита е отдавна забравената цивилизация от долината на Инд. Мохенджо-Даро - Кулата Учени от IIT (Индийския технологичен институт) – Харагпур, и Археологическото изследователско дружество на Индия (ASI – Archaeological Survey of India) скоро предоставят доказателства, че цивилизацията от долината на Инд е на поне 8000 години, а не на 5500, както се смяташе по-рано. Това откритие, публикувано в престижното списание „Nature“ на 25 май 2016 г., я прави не само по-стара от египетската и месопотамската цивилизации, но и най-старата в света! Преди хиляди години цивилизацията на долината на Инд е била по-голяма от античните цивилизации на Египет и Месопотамия. Много от градовете им са били разположени на брега на реки, които и до днес текат през Пакистан и Индия. Но Харапската цивилизация все още е обвита в мистерия. Много въпроси остават без отговори. Защо експертите не могат да дешифрират надписите, намерени на мястото? Учените все още не разбират причината за внезапното й изчезване. Те не знаят къде са отишли хората от тази напреднала цивилизация. Цивилизацията Харапа, която е известна още като цивилизация Сарасвати Синдху, процъфтява в басейна на река Инд и е сред най-завладяващите и мистериозни култури на стария свят. Харапа - 3D реконструкция Харапа и Мохенджо-Даро – градовете-побратими, имат подобно оформление и планиране. Руините им показват, че цивилизацията е била технологично напреднала със знания за ефективно общинско управление и градоустройство. Плановете на градовете включват първите в света системи за канализация на градската среда. Градовете имат и система за управление на отпадните води, която е много по-добра от подобни системи на много места в Индия и Пакистан днес. Добре планираната улична мрежа и сложната дренажна система показват, че обитателите на древните градове от цивилизацията край Инд са били умели градостроители, които са отдавали значение на управлението на водата. В градовете са открити кладенци и почти всяка къща има ясно обозначена зона за къпане и покрита дренажна система. Особен интерес предизвиква голямата баня на Мохенджо-Даро – воден басейн, кацнал върху могила, ограден със стени от изпечени тухли. Този басейн (и още един в Долавира) подсказва, че местните жители са ценели чистотата. Има дори малки съблекални, които заобикалят Голямата баня, със зона за баня във всяка стая! В градовете е развита търговска мрежа. Печати и тежести за теглене на стоките, възстановени от останките на няколко града, предполагат система от строго контролирана търговия. Търговията чрез бартер (а не пари) е много важна за цивилизацията на Инд и техният основен търговски партньор Месопотамия. Има доказателства, че хората в месопотамските градове, като Ур, са притежавали харапски луксозни стоки като мъниста, керамични съдове, оръжия и малки резбовани кости. Харапа - неразчетеният скрипт Развито земеделие доказват житните хамбари, масивни сгради със здрави тухлени основи и гнезда за дървени надстройки, които са открити при разкопките на Харапа, Мохенджо-Даро и Ракхигархи. Всички житни хамбари са построени в близост до брега на реката, така че с помощта на лодки зърното да може лесно да се превозва. Голямата житница в Харапа също има серия от работещи платформи с кръгли тухли, които вероятно са се използвали за вършеене на зърното. Интересен е бил градският живот в общество, в което няма голяма разлика между бедни и богати. Просперитетът и ръстът на града са очевидни според артефактите: мъниста, бижута и керамични съдове, намирани почти във всяка къща, както и самите градски строежи от печени тухли. Не всички са били богати, но дори и бедният вероятно е имал достатъчно за ядене. Градовете нямат показни сгради като дворци и храмове и няма очевидно централно седалище на правителство или доказателства за владетел. А липсата на голямо количество оръжия показва, че хората на Инд са имали малко врагове и са предпочитали да живеят в мир. Множество артефакти говорят за богат културен живот – теракотени, стеатитни (стеатит – природен строителен и декоративен материал, скала с метаморфен произход, състояща се от талк, магнезит и хлорит) и метални фигурки на момичета в танцуващи пози показват наличието на някаква форма на танц, както и умело майсторство при създаване на малките пластики. Най-интересните и известни фигурки, възстановени от разкопките на долината на Инд, са бронзовото танцуващо момиче, брадат жрец-крал от стеатит и количка от теракота. Харапска цивилизация - статуетка на Богинята - майка На територията на Харапа са открити хиляди гравирани пломби и амулети, които обикновено са направени от стеатит, ахат, череша, мед, фаянс и теракота. Известен печат показва фигура, седнала в поза, напомняща позицията на лотос и заобиколена от животни. Тя изобразява почитано божество от културата на Инд Пашупати Махадев, което се смята за предшественик на ведическия бог Шива. Широко прието е, че хората от Харапа са се покланяли на Богиня-майка, в допълнение към Плодородието и фалически символи. Възстановяването на голям брой фигурки на Богинята-майка от почти всяко място от разкопките предполага, че почитането й или култът на плодородието са били широко разпространени и популярни в цивилизацията. Доказателствата за унищожаването на мъртвите в Харапа са уникални и интересни. При разкопките са намерени 57 погребения от различни видове, в които телата са били разположени в тухлени правоъгълни или овални ями, в земята, заедно с погребалните предмети – бижута, тюлени и керамични изделия. Разкопките разкриват, че хората в Харапа са имали развита система от писмена комуникация. Системата все още не е дешифрирана и цивилизацията не може да се изучи. И в двата обекта са намерени печати с пиктографски надпис, който се смята за форма на писане, но въпреки използването на модерен криптографски анализ и усилията на експерти от цял свят знаците остават загадка. Учените все още не са сигурни дали са протодравидийски или друг език. Според индийския епиграфист Ираватхам Махадеван, долината на Инд използвала дравидийския език. Най-интригуващият от всички неразчетени скриптове в света, скриптът на цивилизацията на Инд ,е съставен частично от пиктографски знаци и различни човешки и животински мотиви, които включват озадачаващ „еднорог“. Те са открити в надписи върху миниатюрни стеатитни пломби, теракотни таблетки и от време на време – върху метал. Езикови експерти и учени се опитват да дешифрират този предизвикателен скрипт от десетилетия, тъй като той може да държи ключа към тайните на тайнствената култура. Тази напреднала цивилизация изчезва към 1700 г. пр.Хр. Археолозите отдавна се чудят на внезапния упадък на цивилизацията от долината на Инд. Няма убедителни доказателства, че град Харапа някога е бил изгорен, силно наводнен, обсаден от армия или превзет със сила отвътре. По-вероятно е градовете да са се разпаднали след природни бедствия или след като реки като Инд и Гахра-Хаккар променят своя курс. Това би затруднило местната селскостопанска икономика и значението на цивилизацията като център на търговията. Продължаващите разкопки и антропологическата работа имат потенциал да разкрият тайната за изчезването на тази загадъчна цивилизация.  Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА