culturespace.bg
Винаги, когато чуем думата „пирамида“, първо си мислим за Древен Египет и неговите величествени пирамиди. Истината е, че има хиляди пирамиди, пръснати по целия свят. Пирамиди има почти на всеки континент на Земята. Има пирамиди в Америка, в Европа, в Азия и дори в Индия. Интересно е, че една от европейските пирамиди се намира в югозападния край на равнината на Арголид, близо до изворите на река Еразинос (днес Кефалари) и на главния път, който в древността е водил от Аргос до Тегея, Аркадия и Кинурия. Тя е известна като „пирамидата на Хелиникон“.
Пирамидата на Хелиникон (сега в руини) е добре описана в древни времена от Павзаний – гръцки пътешественик и географ от II век сл.Хр., живял по времето на римските императори Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий, който документира структурата в своето „Описание на Гърция“, наричайки я „пирамидата на Хелиникон, близо до Аргос“. „По пътя от Аргос за Епидаврия вдясно има сграда, направена като пирамида, а върху нея в релеф са изковани щитове с форма на Аргив. Тук се състоя битка за трона между Проет и Акрисий; Те казват, че състезанието е завършило наравно, а след това се е стигнало до помирение, тъй като нито един от двамата не е могъл да спечели решителна победа. Историята е, че те и техните домакини са били въоръжени с щитове, които са били използвани за първи път в тази битка. За тези, които паднаха от двете страни, тук беше построена обща гробница, тъй като те бяха съграждани и роднини.” – Павзаний: 2.25.
Така е, но не съвсем. Tази пирамида е изключително интересна по много причини, но най-вече заради предполагаемата си възраст. Ако докладите са точни, гръцката пирамида може да е по-стара от най-старата пирамида на Древен Египет – Джосер (2620 г. пр.Хр.) с най-малко 100 години и предхожда със 170 години Великата пирамида на Хеопс/Хуфу (2550 г. пр.Хр.).
Хронологията на изследванията започва през 1938 г., когато археолози от САЩ поставят изграждането на паметника между 300 и 400 г. пр.Хр. Някои археолози смятат, че паметникът датира от Микенската епоха (1600 – 1100 г. пр.Хр.), докато други посочват VI век пр.Хр. като най-вероятно време. Да, теория на вероятностите. Но времето върви, методите се усъвършенстват и през 1991 г. научен екип, ръководен от д-р И. Лирицис от Атинската академия, стига до заключението, че пирамидата на Хелиникон е построена около 3000 г. пр.Хр. Атинската академия публикува резултати от датирането на проби, взети от пирамидата Хелиникон (9-2-1995). Измерванията са извършени от лабораторията по археометрия към изследователския институт „Демокрит“ в Атина и от лабораторията за ядрени датировки към катедрата по физика в Университета в Единбург. Използван е новият експериментален метод за оптична термолуминесценция и тази методология показва, че датираните проби са били добивани около 2720 г. пр.Хр. Използваният метод, макар и научно обоснован, все още не е кръстосано проверен и потвърден от други методи. Но е установено, че астрономическата ориентация на дългия входен коридор е свързана с издигането на пояса на Орион, настъпило около 2000 – 2400 г. пр.Хр. Тази времева рамка би поставила строителството в момент, който припокрива изграждането на пирамидите в Египет. Тези резултати, предполагащи изключително ранни дати на строителство, са оспорвани от археологическата общност.
Този впечатляващ и доста мистериозен паметник е изграден изцяло от сив варовик, добит в района, с големи блокове в трапецовидна и частично многоъгълна система. Външните страни на пирамидата са наклонени и обграждат правоъгълна площ с общи размери 7,03 на 9,07 м. Тези външни стени, които се издигат с наклон от 60 градуса до височина от 3,50 м, стават отвесни, за да поддържат горната платформа на сградата, която вероятно е била използвана като място за наблюдение. Главният вход на паметника е разположен от източната му страна, която гледа към залива на Арголида. От вътрешната страна на тази порта тесен коридор води до по-малък вход на южната стена и до квадратно помещение със страни около 7 м.
Няма ясни доказателства за използването на пирамидата на Хелиникон. Археолозите смятат, че това е било мемориал или наблюдателно-комуникационни кули ( phryctoriae ), но има други теории, включително това да са малки гарнизонни укрепления към астрономически обсерватории. Единствено Павзаний споменава, че възможното предназначение на пирамидата е гробница на загинали войници.
Като заключителна бележка Павзаний сочи, че в битката за мъртвите, след която е построена тази пирамида, за първи път са използвани щитове. Това е показателно за вероятно дълбока древност на структурата, според неговата и на съвременниците му оценка, а археологическата общност все още не е наясно с датата на изграждане на тази мистериозна пирамида.
Въпреки огромното значение на това голямо откритие, което разкрива нови обстоятелства за началото на цивилизациите, е странно, че разкопките на този древен паметник в Хелиникон са изоставени и историята му е почти изгубена.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
