Хемингуей и фройдистите,

Ърнест Хемингуей, голям, красив мъж с хъс за живот,пътувания, срещи, приключения. Писател с неподражаем стил, нищо че изглежда лесен. Романи, разкази, незбравими герои... Автор на три бестселъра –„И изгрява слънце“ („Фиеста“), „Сбогом на оръжията“ и „За кого бие камбаната“ - книги,които получават блестящи отзиви от критиката; които го правятбогат и известен. След това идва „Старецът и морето“, която му носи първо „Пулицър”, а после и Нобеловата награда за литература.Другарува с Ф. Скот Фицджерълд, Джеймз Джойс, ШърудАндерсън, ГъртрудСтайн; всред букета красиви знаменитости е имал до себе си МарленеДитрих, Ингрид Бергман и Ава Гарднър. Мнозина го смятат за най-великия жив писател в Америка. На 2 юли 1961 г. той потриса света, като се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо, на 61 години. Някои последователи на Фройд са се опитвали да обяснят критичното светоусещане на Хемингуей с травмите, които е получил в детството и на фронта на Първата световна война. В едно писмо на Хемингуей до Артър Мейзнър, американски критик и биограф на Скот Фицджерълд, Хемингуей е искрен, както винаги. „2 юни 1950 г., Финка Вихия Уважаеми г-н Мейзнър, Сестра ми Ура (Урсула) е учила във Вашия колеж и сега живее в щат Хавай - факт, който е без значение в случая. Когато се връщах вкъщи след първата война, тя обикновено ме чакаше, заспала на стълбите, които водеха към стаята ми на третия етаж. Тя със сигурност искаше да се събуди, когато се прибирах, защото някой й беше казал, че е много лошо за един мъж да пие сам. Тя пиеше нещо леко с мен, докато си легнех и оставаше при мен, за да не се чувствам самотен през нощта. Винаги сме спали на светло. Понякога, когато видеше, че съм заспал, тя изгасяше светлината, но не заспиваше, и като забележеше, че се събуждам, отново я запалваше. По това време не можех да спя на тъмно(1), а сега Ви е ясно, че Уилсън(2) знае за това и какво красиво момиче е учило във Вашия колеж. Колко е лесно, по дяволите – обичаш или мразиш майка си. Ами ако обичате две сестри, пет кучета, почти двадесет котки, четири различни равнини, два големи и пет малки града, три континента, една лодка, океани и Бог знае колко жени. За всичко е виновна майка Ви. Не, това е твърде лесно от която и страна да се погледне. Обичамдецата си, обичам да пиша, да чета, да се възхищавам на картини, да ловувам, да ловя риба, да карам ски и дори да обичам различни хора във Венеция. Също така обичам жена си Мери. Обичам 4-та пехотна дивизия и 22-ри пехотен полк, и Хонконг,и новите територии. Две момичета във Венеция и едно в Париж. Обичам ги искрено и силно. Едмънд Уилсън е наговорил приказки за скрити умствени травми. Добре. Имам 22 лесно разграничими наранявания (може би това е в допълнение към скритите), а аз убих най-малко 122 души, освен онези, за които не мога да знам със сигурност. Последният, не, не последният, а този, чиято смъртпонесох много тежко, беше войник в германска униформа и каска. Той караше велосипед пред отстъпващите части по пътя към Аахен, който ние бяхме отрязали малко над Сен-Куентин. Не исках да стреляме с оръдия с голям калибър и да изплашим онези, които ни следваха, на бронетранспортьори и казах: „Остави го на мен!“ и гозастрелях с карабината. След това се приближихме, за да го претърсим и да обозначим опасното място, атой се оказа просто момче, връстник на моя син Патрик. А аз го застрелях в гръбнака и куршумът излезе през черния дроб. Да се спаси, беше невъзможно, така че аз го настаних колкото може по-удобно и му дадох таблетки морфин, и след това се приближи френско момче и поиска велосипеда, защото неговият беше откраднат от германците, и ние му дадохме велосипеда и му казахме да се скрие, по дяволите, в малко кафене на кръстовището, докато ние фиксираме опасното място. Не. Мисля, че ние сме онова, което е около нас и всички тези психоаналитични версии или интерпретации не водят доникъде... Най-добри пожелания Ърнест ХЕМИНГУЕЙ Забележки: 1) След Първата световна война Хемингуей дълго е преследван от нощни кошмари, ине е можел да спи на тъмно. 2)Едмънд Уилсън – американски литературовед, който,както много буржоазни критици, е обяснявал критичното светоусещане на Хемингуей с психически травми, получени в детството му и на фронта на Първата световна война.