Хиляда и една нощ“: историята на една голяма измама Първа част

Игор МОЛД Книгата „Хиляда и една нощ“ (с безумния превод на заглавието й на български, което обаче снизходително ще приемем за метафора: всички нощи са се слели в една безкрайна нощ…) е сред стоте най-добри книги на всички времена и народи според куп класации. Нейни сюжети са преобразявани в пиеси, балети, филми, спектакли. Май поне няколко от приказките в книгата знае всеки, да не говорим за историята на Шехерезада. Но през ХХI в. около сборника се разрази скандал. Немската изтоковедка Клаудия От изказа твърдението, че „Хиляда и една нощ“ във вида, в който я знаем днес, не е друго, ами явен фалшификат. КНИГА, КОЯТО ВИ ВЛЮБВА В ИЗТОКА В самото начало на XVIII в. френският изтоковед Антуан Галан започва серийно, том по том, да издава свой превод на арабския сборник с приказни разкази „Хиляда и една нощ“. Историята за царя, превърнал се в жесток убиец на моми, след като вижда три неверни жени, и за дъщерята на везира, която, благодарение на своя ум и безкрайния запас от приказки в паметта си, успява да се спаси от жестокостта на царя, очарова Европа. Сгъстеният източен колорит, плътно омешан с еротика, замайвал главите. Западът е обзет от вездесъща мода по Изтока. Текстът на Галан е преведен и на други езици: немски, английски, руски. При това често са разчиствани еротичните мотиви и всякакви непристойности, което разширява кръга на читателите: след „чистката“ книгата можела спокойна да се подарява на деца и жени и илюстрованият сборник с арабски приказки наистина влиза в списъка с хубави, радващи всекиго подаръци. Джинове и принцове, вълшебници и султани, които се изразяват витиевато и действат в разрив с европейската логика, завладяват въображението на читателя. Книгата дълго е хит на пазара. Но Галан не е единственият преводач на сборника. С времето се намерили немалко хора, заинтересувани как са изглеждали приказките в оригинал. Появяват се нови преводи от арабски. И вършещите това откриват, че в оригинала ги няма доста от приказките или че Галановите имат по-различна фабула, а понякога свръхпопулярен в Европа сюжет изобщо не можел да бъде намерен в арабките източници, затова пък били пропуснати забележителни, знайни в арабския свят приказки. От това не станал скандал. Често новонамереното подпъхвали в канавата, изтъкана от Галан. Както и досега „Хиляда и една нощ“ започвала с историята на двамата братя и неверните им жени. С остра критика към наложилата се погрешна представа за сборника прогърмя германската арабистка Клаудия От. Докато работи над поредния превод на сборника, тя установява колко далеч от разпространената в Европа версия е от оригинала, колко неуважително са с отнесли към него първите преводачи, особена Галан. За начало, в оригиналния сборник приказките не са хиляда и една. Там са близо 300. Строго казано, „хиляда и една“ в арабския е синоним на „твърде много“. Освен това Галан силно изкривява сюжетите, за да ги направи по-интересни за европейския читател (най-вече за френския кралски двор), наблягал на еротиката и екзотиката. За да попълни количеството приказки и да пусне поредния том, Галан включва в сборника сюжети, които нямат никакво отношение към него, а някои от последователите на Галан и на издателя му не се стесняват направо да си измислят нови сюжети. Така сред приказките на Шехерезада се оказват историите за Аладин и Синдбад. С някои „арабски“ приказки арабският и изобщо мюсюлманският свят се запознава чак след като те са преведени от някой европейски език. Към тях се отнася, с голяма вероятност, „Али Баба и четиридесетте разбойници“.