culturespace.bg
В Малта лятото обикновено е горещо и сухо, докато зимите са влажни и меки. За да преживеят лятната суша, малтийците от векове копаят резервоари, за да събират дъждовна вода под къщите си. Като един човек в малкото градче Паола точно до Валета. Това, което се случва след това, е също толкова необикновено, колкото спечелването на лотарията: работниците откриват под къщата древен хипогеум. Годината е 1902-ра. Следват опити да се скрие откритието, но безуспешно. Един от най-добре запазените праисторически обекти в света разкрива своите тайни. Hal Saflieni Hypogeum, един от малкото известни в Европа неолитни некрополи, датиращ от около 4000 до 2500 г. пр.Хр., е подземен комплекс, тип „лабиринт“ от ниши и коридори, издълбани в мекия варовик; с богата украса, изписани с червена охра спирали и стенописи, с прозорци, покриви с резбовани подпори и други архитектурни характеристики – имитация на съвременните надземни храмове. Вътре археолозите откриват много артефакти и човешки кости – на около седем хиляди души. Археологическите данни показват, че около 4000 г. пр.Хр. хората от Малта започват да строят Hypogeum Hal Saflieni, с цел ритуализиране на живота и смъртта. Строителите разширяват съществуващите пещери и през вековете копаят по-дълбоко, създавайки храм, гробище и погребална зала, които се използват през епохите. Следващите 1500 години, известни като Храмовия период, наземни мегалитни структури са построени из целия архипелаг, много от тях отразяват своите подземни двойници.
Голяма част от наземния мегалитен корпус, който някога е отбелязвал входа на Хипогеума, е разрушен от индустриализацията в края на XVIII век. Сега посетителите влизат през модернизирано фоайе, след това се спускат по пътека с парапети и се придвижват последователно през две от трите равнища на обекта, като по пътя виждат доказателствата за двойната роля на структурата – като място за поклонение и за погребение.
Най-старото и най-горното равнище на Hypogeum-а се състои от проход, достъп до цистерната (изкопана от строителите) отдолу, пространство, подобно на вътрешен двор, и пет гробни камери с нисък покрив, издълбани в съществуващи пещери. Археолозите смятат, че тук вероятно са започвали погребалните шествия и оригиналният гроб се е запазил непокътнат. Средното равнище е най-богато украсено. Вероятно тук се е провеждала по-голямата част от ритуалната дейност. В „Oracle Room“, продълговата камера с дължина повече от пет метра, нишите в стените създават усилени и отекващи акустични ефекти, подобно на тези в обителта на Делфийския оракул. „Светая светих“ е издълбана така, че да прилича на много от съвременните надземни храмове на Hypogeum. Пред входа му са изкопани две свързани дупки в земята, които може да са били използвани за събиране на либации или тежки приношения. Посетителите се спускат по вита стълба, преди да влязат в най-младото и най-дълбокото равнище на Hypogeum. Третият слой достига 10 метра в земята и се състои от пет пространства, всяко с диаметър, по-малък от пет метра, които дават достъп до по-малки помещения, служещи като масови гробове.
Хипогеумът дава представа за храмовата култура на Малта и нейните съвременни надземни структури. Според археолозите, повече от 6000 души са били погребани на мястото. Там до костите са открити мъниста, амулети, сложна керамика и резбовани фигурки. Особен интерес предизвиква малка теракотена фигурка на заспала жена. „Спящата дама“ сега се намира в Националния археологически музей в близката Валета, в тъмна галерия, изцяло обособена, предназначена да симулира предишното ѝ обиталище. Тя е малка – с размерите на мъжки юмрук. Подобно на други статуи от теракота, изкопани в праисторическите обекти на Малта, тя е плътна, с изпъкнали горни ръце, широки бедра и балонирани бедра, които обхващат малката ѝ глава. За разлика от другите, тя е почти напълно и чудесно подробна, като се има предвид, че който и да я е направил, е имал само примитивни инструменти от кост, камък и евентуално дърво, с които да работи. Няколко камери все още са запазили украсата с черно-бели шахматни квадрати, спирали, изрисувани с червени охра и медени пити – единствените праисторически картини, намерени на острова. Окачените тавани подсказват как древните хора от Малта са поддържали покривите на множеството надземни сгради, сега в руини, открити по всички острови. „[Това] ни дава шанс да видим как биха изглеждали съвременните храмови структури на [Хипогеума] отвътре“, казва кураторът на Heritage Malta Мария Елена Замит.
Според Замит, Hypogeum и неговите артефакти се запазват през хилядолетията до голяма степен благодарение на капсулирането му. „Хипогеумът е изцяло под земята, напълно затворен, така че е задържал влагата“, казва тя. Тази влага “поддържа солта в камъка разтворима, предотвратявайки лющенето. В други [храмове в цяла Малта] повърхността се разтваря на места… [Хипогеумът] се запазва от влажността“.
Без внимателния контрол на Heritage Malta самото присъствие на посетители на древния обект би застрашило запазването му. Любопитни опипвания с мазни пръсти оставят видими следи, които разграждат всяко оцветяване и дори самия варовик. Осветяващите пътеките изкуствени светлини насърчават растежа на микроорганизмите и всекидневната последователност от топли, дишащи тела променя равнищата на CO2, въздушния поток, температурата и влажността. Така че, докато водачите насърчават туристите да си играят с акустиката в „Oracle Chamber“, на посетителите е забранено да надвикват ехото.
Усилията за опазване започват сериозно през 1991 г., когато обектът е затворен за почти десетилетие. По проекта се изграждат пътеки, въвеждат се ограничения за посетители, регулиране на мощността на изкуствената светлина и ранна, но вече остаряла система за контрол на околната среда. По-интензивният мониторинг започва през 2011 г., като част от безвъзмездна финансова помощ от Европейското икономическо пространство за запазване на обекта на ЮНЕСКО за бъдещите поколения.
Най-новите мерки за опазване на Hypogeum включват от подобрена изолация до по-добър контрол на влажността и температурата. Въведена е и модернизирана технология за изследване растежа на микроорганизми и проследяване на промените в реално време на микроклимата на обекта. „Данните ще продължат да се събират и анализират, за да се оценява непрекъснато работата на инсталираната система, както и [за] наблюдение на поведението на сайта“, казва Замит.
Най-вълнуващата промяна за посетителите е подобрената интерпретация и опцията за виртуална обиколка. През 2000 г., след първите си големи усилия за опазване, Heritage Malta ограничава обиколките на обекта до 80 души на ден. За да отговори на търсенето, центърът за посетители вече е обзаведен с аудиовизуална техника, която позволява на допълнителни 70 души дневно да обикалят виртуално Хипогеума от лобито му. „По този начин, казва Замит, Heritage Malta ще изпълнява мисията си, като направи обекта по-достъпен за повече посетители.“
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
