Храмовете „Джгантия“ на Гозо: мистериозен мегалитен комплекс,

culturespace.bg До откриването на Гьобекли тепе в Турция храмовете на Малта официално се смятали за най-старите свободно стоящи структури в света, създадени от човека. Строителството на най-ранния храм, „Джгантия“, започва някъде около 4100 г. пр.Хр. За сравнение, известните пирамиди в Гиза са построени около 2470 г. пр.Хр. точно по времето, когато малтийците са спрели да проектират свои собствени паметници. Храмовете на Малта представляват островна култура, която е била необичайна в очите на съвременниците; тя съществувала повече от 2000 години и след това мистериозно изчезнала. Храмовете „Джгантия“ от мегалитния комплекс в Xaghra, Гозо, са един от загадъчните археологически обекти в света. Гозо е един от трите малтийски острова; Малта, Гозо и Комино, разположени само на 90 километра (55,92 мили) южно от Сицилия, точно в средата на Средиземно море. Разположен е на плато, в покрайнините на град Шаджра. Има доказателства, че първоначално храмовете са имали покриви, които са били измазани и боядисани. Точната цел, за която са били построени, все още е загадка – въпреки че няма съмнение, че са били места за поклонение. „Джгантия“ се състои от два отделни храма: Южният храм (3600 г. пр.Хр.) и Северният храм (3000 г. пр.Хр.). Храмовете са открити през 1826 г., но научните разкопки започват в края на 20-те години на миналия век. Изглед към храмовия комплекс „Джгантия“. Предполага се, че гигантските структури са издигнати през неолита (около 3600 – 2500 г. пр.Хр.). Тази времева линия поставя храмовете на „Джгантия“ в приблизително същото време като Стоунхендж. Стоунхендж е паметник от неолита и бронзовата епоха, разположен близо до Еймсбъри в Уилтшир, Англия, на около 8 мили (13 км) северозападно от Солсбъри. И до ден-днешен местните жители вярват, че храмовете на островите, особено тези на „Джгантия“, са дело на гиганти! Името му, „Джгантия“, на малтийски означава „принадлежност към великана“, което свидетелства за тази древна легенда. Предполага се, че храмовете вероятно са били място на култа към плодородието на богинята майка Земя. Открити са множество фигурки и статуи, за които се смята, че са свързани с този култ. Богинята майка е богиня, често изобразявана като Майката Земя, която служи като общо божество на плодородието, щедрото въплъщение на земята. Не всички богини трябва да се разглеждат като проявления на богинята майка. Тя варира в западните традиции от елегантните фигури на богини, предлагащи змии в Кносос, до скалните изображения на Кибела, до Диона („Богинята“), която е била призовавана в Додона заедно със Зевс до късните класически времена. Ранна фигура на „Богинята майка“ в храмовете Тарксиен (Малта). Неолитните народи са били земеделци. Те са били умели производители на широка гама от каменни сечива за прибиране на реколтата и приготвяне на храна, както и за украшения. Уникалните гробници са били основна част от тяхната култура. Тези гробници са особено много в Малта. Ранното неолитно земеделие е ограничено до няколко култури и отглеждането на овце и кози. Около 7000 г. пр.Хр. са добавени крави и прасета, както и установяването на постоянни или полупостоянни селища и използването на керамика. Архитектурата на мегалитния комплекс изгражда храмове с форма на детелина от огромни каменни блокове. Повечето са изградени под формата на полукръгли апсиди. Те са свързани със зала в центъра. Археологическите проучвания показват, че първоначално апсидите са били покрити със зидани куполи. Струва си да се отбележи, че по това време местните жители на малтийските острови не са имали метални инструменти и колелото все още не е било въведено в бита. Малки кръгли камъни в широк диапазон от размери са открити в мегалитния комплекс и мнозина смятат, че те са били използвани като ролки за транспортиране на гигантските каменни блокове, използвани за изграждането на храмовете. Мегалитният комплекс „Джгантия“ е заобиколен от масивна обща гранична стена, една от най-забележителните характеристики на целия комплекс. Някои от гигантските мегалити надхвърлят пет метра (16,40 фута) дължина и тежат над петдесет тона. Южният храм е много по-стар и по-обширен от Северния. Смята се, че структурата датира от приблизително 3600 г. пр.Хр. Този храм, подобно на много други мегалитни обекти в Малта, е обърнат на югоизток. На входа има голям каменен блок с вдлъбнатина. Археолозите предполагат, че това е било използвано като станция за пречистване, преди да се влезе в комплекса. „Чаар Ким“(от малтийски буквален превод „Стоящи/почитащи камъни”), неолитният храмов комплекс на Малта Всеки храм съдържа пет апсиди, свързани с централен коридор, който води до най-вътрешната част на трилистника. Апсидите съдържат няколко олтара и доказателства за животински кости, което предполага, че мястото е било използвано за жертвоприношения на животни. Изсечени в камъка изображения на кози, овце и прасета от двата пола ни подсказват кои животни са били използвани от жертвения култ. Открити са няколко олтара. Храмовете са построени от груби кораловидни варовикови блокове. По-старият храм е по-голям и съдържа разнообразни елементи: олтари, релефни резби и дупки за възлияние. Вторият храм е построен много по-късно и е лишен от такива характеристики. Друг завладяващ елемент е техниката на корбелиране, използвана върху наклонените навътре стени – доказателство, че някога храмът е бил покрит. Произходът на малтийските строители и същността на тяхната култура са изгубени във времето. Как колония от изолирани заселници, фермери и пастири създава такова трайно величие? Този въпрос поглъща екип от археолози от университетите в Малта, Кеймбридж и Бристъл в продължение на почти осем години. Техните проучвания разкриха много съкровища, включително саксии, каменни фризове, изобилие от малки фигурки и цяло гробище. Но категоричен отговор няма. Това дава възможност да избуят всякакви теории, за да се обяснят сградите в Малта, включително истории за извънземни, Атлантида и гиганти от далечна земя, които са донесли със себе си високите технически умения, необходими за изграждането на тези архитектурни мегалити и на инструментариума. Междувременно други твърдят, че малтийците трябва да са били повлияни от по-известни егейски култури като минойската и микенската. Но загадката остава… Храмовите комплекси на Малта сав списъка си с незаменими световни съкровища на ЮНЕСКО, които трябва да бъдат запазени на всяка цена.