Илинденско-Преображенското въстание

Симеон КУЛИШ научен секретар на Тракийския научен институт, филиал Варна След обединението на Княжество България и Източна Румелия много наши сънародници остават да живеят в европейските части на Османската империя, главно в Македония и Одринско. Данните сочат, че от около 2 200 000 души население в тези региони към 55% са българи. Положението им от Берлинския конгрес насам не се подобрява, въпреки че според чл.23 от договора Високата порта е длъжна да провежда реформи в християнските райони на Европейска Турция. С течение на времето българите от тези области започват да се самоорганизират и се появяват формирования, които имат за цел да ускорят процесите на автономия на Македония и Одринско. Първата такава организация е ВМОРО, създадена на 23 октомври 1893 г. Нейни главни деятели са Даме Груев и д-р Христо Татарчев. Две години по-късно, на 19 март 1895 г., в София се създава ВМК (Върховен македонски комитет) начело с Трайко Китанчев. Двете организации имат сходни виждания и цели, но по-късно между тях възникват противоречия. На проведения конгрес на ВМОРО в Солун през 1896 г. ясно се казва, че те ще се борят за „политическа автономия на Македония и Одринско“. Такова е виждането и на ВМК. Това е възможно най-компромисният път за постигане на крайния успех, чрез който няма да се предизвика гневът на великите сили иняма да се наруши Берлинският диктат. Структурата на организациите наподобява много на комитетската система, създадена от Васил Левски, а тактиката, която приемат – четническата. През януари 1903 г. се провежда конгрес на ВМОРО, на който се взема решение за вдигане на въстание. На това събрание не присъстват Даме Груев, Гоце Делчев и Яне Сандански, които смятат, че все още не е настъпило времето за въоръжена акция, че би била прибързана и рискована. Решението обаче е взето. В края на юни и началото на юли 1903 г. се провежда конгрес на Одринския революционен окръг в местността Петрова нива. Той е открит от Михаил Герджиков. Първата работа на делегатите е да почетат паметта на загиналия Гоце Делчев (май 1903 г. при акция край с.Баница), като стават на крака. Те също вземат решение за въоръжена съпротива. Главни дейци на делото, освен Герджиков, са още Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 срещу 3 август (Илинден) 1903 г. То обхваща Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско, Ресенско, Преспанско и Одринско. Армия от около 80 000 души начело с Назър паша започва да вилнее в Македония, като предприема офанзива срещу Битолския окръг. Броени дни по-късно (19 август – Преображение) се включват и българите от Одринския вилает. Тук четниците са атакувани от 40-хилядна турска армия, като заедно с това е извършен и морски десант. Борбата е изключително неравна. След разгрома на въстаниците турците се нахвърлят и върху населението. В крайна сметка акцията от 1903 г. е неуспешна и кърваво потушена. Проведени са 239 сражения с участието на над 26 000 въстаници. Дадени са повече от 5000 жертви и са опожарени 201 села. Бежанската вълна е близо 30 000 души (9398 към Бургаска околия, 1600 към Варненска, 1200 към Айтоска и др.). Въпреки това въстанието има голям международен отзвук. Неслучайно голяма част от историците сравняват Илинденско-Преображенското въстание с Априлското от 1876 г. Важно е да отбележим, че въпреки сложната ситуация, в която се намира Княжество България, от София гласуват 500 млн.лева за бежанците. Изключително силен е отзвукът в Русия, където се събират помощи за пострадалите. В Лондон се създава Балкански комитет начело с Ноел Бъкстон, който има за цел да подпомогне нуждаещите се българи. А във Франция хора като Жан Жорес се изказват в защита на нашите сънародници от Македония и Одринско. Ето защо, 116 години по-късно, ние сме длъжни да помним подвига и героизма на българите от славната 1903 г. За пореден път местността Петрова нива събра българи от цялата страна, такива, които истински милеят за родината си. Тази година честванията са по-специални, тъй като са съчетани и със 175-годишнината от рождението на Капитан Петко Войвода. Стотиците стекли се на паметното място на 17 август 2019 г. имаха възможността да разгледат музея, посветен на Илинденско-Преображенското въстание, в който се пазят снимки, документи и оръжия от онова време; да запалят свещичка в църквата „Св.Петка“ и да положат цветя пред внушителния паметник, в чийто основи са положени костите на Георги Кондолов (1858 – 1903) – виден войвода, водач на Преображенското въстание. По време на честванията на Петрова нива се проведе и научна конференция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА И БОРБАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА СВОБОДА И СПРАВЕДЛИВОСТ“. Участие в нея взеха представители от филиалите на Тракийския научен институт в страната, както и изследователите по темата:проф.Васил Проданов, проф.Светлозар Елдъров, проф.Богдана Тодорова, доц. Боряна Бужашка, доц. Диана Стоянова, доц. Геновева Михова, д-р Стефан Пейков и Стоян Райчевски. Вечерта завърши с тържествена заря-проверка. Честванията се проведоха под патронажа на президента на Р България г-н Румен Радев.