Д-р Ваня КОЛЕВА
След кратко боледуване, на 3 юли 2021 г. Ангел Дюлгеров пое по светлата си пътека към Вечността.
След него остават добрите слова, от които да се учим. Примерът, който да ни води и насочва. И неговата пословична работоспособност. Неуморните му литературнокритически търсения. Решителността и темпото на научнотворческата му деятелност, които за него бяха дадени като че ли с непомерна сила.
Напусна ни председателят на Сдружението на писателите – Варна, а преди това – многогодишен главен редактор на в. „КИЛ“ („Култура, изкуство, литература“). Съставител и главен редактор беше и на предвиденото като приложение към вестника, но вече самостоятелно издание – „Алманах за култура – КИЛ“. Бе поел това, редом с ангажираността и задълженията на преподавател в Гимназията за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, като и в двете посоки вложи изключително много от себе си. В гимназията направи своеобразен музей за литература и изкуство, бе организатор на конференции и срещи. Какво ли не инициира, организира и изведе до успешен край и за Сдружението на писателите във Варна.
Многобройни са авторите, които Ангел Дюлгеров представи пред широката общественост. Интересно и с индивидуален подход поднесе пред читателите най-важното от книгите им, като очерта и изведе сърцевината, есенцията от всеки текст. Немалко вдъхновени страници посвети на трима свои приятели – покойните вече Иван Манолов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, осмисляйки стиховете им синхронно в успоредица. Последното, което написа за тях, онаслови „Любовта – тази съвършена чистота на нетлението“. Любовта, красотата, универсалното Ангел Дюлгеров търсеше винаги – за да се отправи и сам към света на „тази съвършена чистота на нетлението“.
Ангел Дюлгеров бе туптящото сърце на няколко национални кръгли маси, проведени под наслов „Образи на българската литература и култура в националните и чуждестранните специализирани издания и в медиите“ (септември 2014 г. и май 2015 г.) – свързани с проблеми на литературата, журналистиката, печата. Бе организатор на различни прояви от местен и национален характер. На поредица литературни конкурси, които завършваха с издаване на сборници, които включваха текстовете на участниците. Включително тази година – Националния литературен конкурс „Атанас Липчев – 2021“, официалното закриване и награждаването на победителите беше съвсем скоро – на 26 юни 2021 г., в Арт салона на Радио Варна. И отново Ангел Дюлгеров бе организаторът и вдъхновеният водещ на събитието. Неуморим общественик и преди всичко – добър човек и приятел.
Бе носител на Награда „Варна“ – за изкуство и култура, в раздел „Литература“. Тази награда безусловно му приляга – и добре че му бе присъдена, защото тя е един малък жест за всичко, което той направи за литературна Варна.
Ангел Христов Дюлгеров е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1982 г. Има специализации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1984 – 1986 и 1988 – 1989 г.). Автор е на няколко книги за литературна история и критика.
Сред тях – „Паралелни светове. Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели“ (Варна: Изд. „Славена“, 2011) – с текстове, посветени на Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски, Панко Анчев, Сава Василев, Турхан Расиев. Към книгата от 2011 г. Ангел Дюлгеров бе подготвил продължение – второто изследване, предложено за печат през 2016 г., бе озаглавено „Мисловни паузи в настоящето“. Там той бе разширил и надградил наблюденията си върху литературната деятелност на автори, духовно и житейски свързани с града ни. Втората книга бе един нов ескиз от мащабната картина на литературна Варна, която авторът последователно и с внимание съграждаше във времето. Дали книгата излезе от печат, или не – не съм сигурна. Но дори да е останала в архивите на автора си, тя е част от неговия творчески път, стъпка в духовните му дирения и интереси. Ще отбележа и „Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов“ (Варна: Изд. „Онгъл“, 2019) – книга, в която споделя: „…в неизменното търсене на измеренията на друг, по-съвършен свят, се научих да не забравям, че светът не се изчерпва с онова, което разумът може да види; границите на възможното се простират далеч отвъд способността ни за обяснение“.
Ангел Дюлгеров е автор и съставител и на сборниците „Йоан Екзарх и нашето съвремие“, „Позиция“ (литературен алманах), „Последният българин“ и др. Има множество участия в научни конференции. Публикувал е във в. „Пулс“, сп. „Български език и литература“, „Език и литература“, „Септември“, „Зорница“ и др.
В последните години Ангел Дюлгеров бе здравата и сигурна опора на вестник %“КИЛ“, из чиито страници се открояват знанията му по културна история и антропология, размислите му – оригинални и проникновено-задълбочени, изненадващи понякога, но всякога аргументирано и убедително поднесени. Изречени уверено, сериозни и аналитични, текстовете му разкриват неговото лично присъствие и светоглед, усещането му за дълбинните пластове и смисли на нещата, които изследва. Искрено, с едва забележима или отчетливо изразена тъга, или с леко иронично намигване, но неизменно философски промислено.
С болка се връщам към негови слова, отпечатани в брой 1 (392) на в. „КИЛ“ от 13 февруари 2020 г., отразени под знака „Мисли“: „Да пишеш, понякога не е здравословно. Току-виж някой ти написал некролога.“
Тъжно е, че правя тъкмо това…
Светла да е паметта за него!
|
