Инес дьо ла Фресанж: Модата е култура!

culturespace.bg Инес дьо ла Фресанж (Inès Marie Lætitia Églantine Isabelle de Seignard de La Fressange, родена на 11 август 1957 г.) – една истинска икона на стила на парижанката. Тя е френски модел, моден дизайнер и парфюмерист. Произхожда от стар благороднически род, оттам и нейният финес и изисканост, елементи на неповторимия ѝ стил. Инес споделя своите тайни за модата и стила в няколко книги, от първата „La Parisienne“ („Парижки шик“, 2010), която има огромен световен успех, публикувана е на 17 езика, постоянно се преиздава и вече е продала повече от милион копия по целия свят. Следват продължението с конкретни съвети как да се обличаме при всеки случай, после – съвети за обзавеждане, които правят жилището дом и, разбира се – гид за любимия Париж. Така тя става една от най-продаваните автори според „New York Times“. Инес де ла Фресанж става модел на 17-годишна възраст и бързо си създава име. Мнозина я наричат „говорещият манекен“, поради склонността ѝ да разговаря с модни журналисти и да изразява мнението си за професията си и за модата. Днес тя остава непреходна икона на стил и обичана муза за висши модни къщи. Инес де ла Фресанж, Вашата ранна младост е формирана от аристократичен ексцентричен баща, красива майка, аржентински модел, и Вашата баба, която беше богата наследница и изключителна личност. От 17-годишна възраст прекарвате живота си в модата. Как се случи? Това е случайност… Като при много хора в модата, не беше планирано, въпреки че винаги съм обичала дрехите. Когато започнах да работя като модел, учех история на изкуството и мислех, че това ще е дребна работа, само за да имам джобни пари. Накратко, междувременно научих къде да сложа джоб на сако! На 25 ставате муза на Карл Лагерфелд и подписвате ексклузивен договор с „“Шанел“. Що за преживяване беше това? Това всъщност беше доказателството, че понякога човек не трябва да се вслушва в съветите на другите: повечето от хората, които срещах по това време, ми казваха, че решението ми не е добра идея. Приятелите, които ви обичат, често се страхуват от промени в живота ви, но аз съм убедена, че великите неща са рисковани. Как си спомняте Карл Лагерфелд, един от големите дизайнери на модни икони, който почина през февруари 2019 г.? Като някой, който обичаше да се шегува, дори и да не се усмихва пред фотографа, никога не беше доволен от работата си, дори и да се гордееше с това, което е направил, работеше много, но не искаше да го показва, искаше да изглежда като дилетант, имаше страхотна култура, но пренебрегваше психоанализата. И накрая, беше парадоксален, като много изключителни хора. Не е ли така? (смее се) Казват, че когато сте приели да бъдете френската „Мариана“, жената, символизираща Френската република, Карл Лагерфелд е намерил решението ви за твърде буржоазно и сте поели по различни пътища. Оттогава създадохте своя собствена марка, отваряйки магазин на митичното Avenue Montaigne, а после това, което направихте, беше безкрайно… от обувките на Roger Vivier до вашата книга „Parisian Chic: A Style Guide“, след това вашите парфюми като Blanc Chic. На фона на всичко, което сте били и модел за Жан-Пол Готие през 2011 г. Можете ли да ни разкажете за вашето завладяващо пътуване във френския моден свят? Не. Скучно е да говориш за миналото като стара звезда от Sunset Boulevard! Да бъдеш твърде нарцистичен, води до лудост. (смее се) Инес де ла Фресанж, какво се е променило през годините в начина, по който жените трябва да се обличат? „Трябва да се обличат“ не е политически коректно: това е „може“ да се обличат. Днес те могат да се обличат както искат. Забавно е да се види, че човек може да отиде навсякъде с всекидневни дрехи, дори вечер, на партита. Удивителното е, че накрая, въпреки тази свобода, понякога те се връщат към бимбо стил (Bimbo е жаргон за конвенционално привлекателна, сексуална, наивна и неинтелигентна жена – бел.прев.) на стикерите в камионите като pin-up. Но това е и тяхно право… Как се обличате? Доста зле! Нося много семпли дрехи, никак не са модерни, със сложни аксесоари. Като обувките и чантите на Roger Vivier. Наричат го „стил“, но аз съм измамник с прекрасни обувки! (смее се) Смятате ли се за парижанка par excellence. Каква е интимната ти връзка с Париж? Като дете и тийнейджър, когато живеех на село, мечтаех за Париж, да съм като всички истински парижани. Просто трябва да обичаш града, за да си парижанин. Това не е националност, а дух. Какво е Париж за теб? Париж е четири града и 200 села заедно: шизофреничен, но очарователен. Фатално. Освен Париж, друга ваша привързаност е Прованс. Защо правите този избор? Влюбих се в бащата на дъщерите си там, така че това доведе до голямо объркване в главата ми и ми хареса като цяло. Но мога да ви отговоря, че Сезан, Ван Гог, Гоген, Джионо, Пикасо или Хенри Джеймс са обичали това място преди, защото светлината е невероятна. Светлината прави любовта по-силна. Времето на модните списания със страхотни снимки на изключителни фотографи като Хелмут Нютън, Реймънд Депардън и Дейвид Бейли, изглежда, отмина, защото вече е демоде и твърде далеч от образа на днешния свят. Това истина ли е? Талантът никога не излиза от мода. Модните списания понякога са леко уплашени и много загрижени за марките, които се рекламират… но всяко десетилетие има свое собствено настроение. Не изпитвам носталгия. Човешките същества не се развиват толкова много, но модата винаги еволюира. Инес де ла Фресанж, наскоро публикувахте в известното седмично списание „Elle“ няколко издания на „Le Journal d' Ines“ (Дневникът на Инес). Можете ли да кажете на нашите читатели каква е концепцията и как решихте да станете редактор и блогър? Да, наистина, и беше огромен успех!!! Не мога да ви обясня защо, защото съм тотално некомпетентна и правех само това, което ми харесва, показвах хора, които обичам, срещах интересни личности и давах адреси и имена на неща, които обичам, с много радост и искреност. Може би това е обяснението, да правиш нещата честно. Кои са дизайнерите, които са Ви вдъхновявали най-много през годините? С времето разбираш това, което си чувал на двадесет години и не си го разбрал тогава: Ив Сен Лоран , който говори за простотата, например. Но за всички дизайнери детството винаги оказва най-голямото влияние. Бяхте ли приятел на Keнзо, великият японски дизайнер, който наскоро почина от Covid-19? Наистина той беше първият, който ме заведе на модно ревю. Приличах на Бамби, много срамежлива; той също беше. Бях много тъжна, с тази новина изглеждаше, че лекомислието, щастието и приятелството ще изчезнат за един ден. Той беше страхотен дизайнер, креативен и въпреки това правеше много удобни за носене артикули. Започнахте с модата като тийнейджър и все още сте там като жена. Какъв е съветът, който давате на жените за това, как да се запазят уверени през годините? Не си задавайте такива въпроси! (смее се) По-скоро се грижете за другите, бъдете любопитни и не се стеснявайте. И избягвайте ботокса… усмивката е по-евтина и много по-добра! Винаги сте обичали да четете и да сте заобиколена от интелектуалци. Модата понякога се възприема като празен свят, но в същото време е необходимост за всяка жива жена. Как управлявате двете си страсти културата и модата? Модата е култура. Красотата, екстравагантността, креативността, антиконформизмът са навсякъде в изкуството и литературата. Ооо, уморена съм, никога не съм мислила толкова дълго за нещо! (смее се) В модата много често се използват две думи: секси и удобно. Как си пасват? Ако една жена се чувства секси, тя също се чувства комфортно. Лично аз предпочитам думите „чувственост“ и „небрежен“. Какво прави жената шик и уверена в днешния свят, където хората харчат много пари за чифт раздърпани дънки? Не съм сигурна, че грижата е да изглеждаш шик в днешно време… За мен жена (или мъж), която намирам за шик, често е някой, който изглежда свободен. Без условности и окончателно игнориране на тенденциите. От няколко години светът на модата се раздели между висша мода с почти неприемливи цени, от една страна, и хора, включително и вие, които създават колекции за марки като UNIQLO, които предоставят дрехите си на жени, които не могат да си позволят висша мода. Това ли е новата тенденция в света на модата, или много скъпи поръчкови, или много качествени и устойчиви марки на улицата? Знаеш ли какво? Има страхотни неща и скучни неща, разходи и цени, талант или вулгарност, богати хора, които изглеждат ужасно, скитници с много стил, много хора, които изобщо не се интересуват от мода. Но в крайна сметка всички пазим стара шапка от дядо, брошка от баба или снимка на чичо: стилът остава. Кого помним, Микеланджело или Юлий II ?! (смее се) Как бихте описали своето модно минало? Разнообразно! Имала съм много различни роли: модел, писател, консултант, директор по комуникациите, и особено – стилист, което е любимото ми занимание. Създаването е най-красивата професия. Кой е най-хубавият спомен от кариерата Ви? (Среща, анекдот…) Спомените са много, най-хубавите са от срещи с хора, които често стават приятели след това: Паоло Роверси, Наоки Такизава, Карл Лагерфелд… Но си спомням едно модно ревю на моята марка с модели от 7 до 89 години, атмосферата беше особено топла и весела. Можете ли да опишете Вашия стил с няколко думи? Дамска чанта, която струва повече от целия тоалет заедно! (смее се) Бели дънки, тъмносин пуловер и няколко хубави аксесоара. Нови дрехи, които изглеждат вечни. Луксозни, но не показни дрехи. Как решавате какво искате от един сезон за следващия? Желанията ми са като дъха ми, не спират. Само като погледна плат, мога да видя панталоните или палтото, които бих искала да нося; това е ключът: да искате сами да носите дрехите и да си представите, че вашите клиенти са ваши приятели и ще ви следват в желанията ви. Желанието идва и от липсата, винаги нещо липсва в гардероба ми: за излизане вечер в парка, панталон под палтото, голям мек пуловер… Откъде черпите вдъхновение? Всичко е вдъхновяващо, днес сме залети с изображения, например в Pinterest; Има и музеи, изложби, кино, хора, които срещаме, но трудното е не да имаме въображение, а да изберем какво ще правим или не. Елиминирането, редактирането, премахването и запазването на гама от цветове и много четлива линия ми се струва по-трудно. Коя е Инес дьо ла Фресанж? Човек, който бяга от консуматорството, иска да има малко, но добро. Жена, която иска да дойде и да си купи палто и в същото време да предложи рокля за момиченцето си на същото място. Жена, която трябва да се облича по определен начин за работа, но не иска да изглежда зле. Младо момиче, което се нуждае от сако или панталон с добра кройка за специални поводи, но иска да ги носи отново по всяко време. Жена, която продължава да бъде любопитна, иска да запази стила си, но е готова да направи някои промени. Жена, която пази дрехите си и иска да остаряват също толкова добре, колкото и тя. Човек, който иска да направи подарък, намирайки ароматна свещ, ваза, дребни кожени изделия или чифт очила. Каква е Вашата дефиниция за „парижанка“? Чувам, че има страхотна книга по темата! (смее се) (Инес намеква за своята книга си „La Parisienne“ („Парижки шик“). Накратко, това е по-скоро състояние на духа, отколкото акт за гражданско състояние. Това е жена, която държи на външния си вид и знае как да съчетава новото и старото, луксозното и спортното, иска да има стил повече, отколкото да бъде модерна, но остава бдителна за това, което се случва в нейното време. Париж на Инес - любимата ти разходка? Обичам улиците на „Сен-Жермен дьо Прес“, където е лесно да си представим как е било през XVIII век, както е било по времето на Жулиет Греко. Улиците на Férou, Servandoni или De Tournon са великолепни и непокътнати. Ако Париж беше произведение на изкуството? (Книга, картина, песен или филм) Би било колаж, защото да си в преддверието Сен-Оноре или в Белвил няма нищо общо и това е богатството на града: неговото разнообразие. Така че нека си представим картина на Баския с малко Бонар и Жан-Батист Сешере във филм на Реноар, описан от Франсоаз Саган в сътрудничество с Мопасан и Балзак! (смее се) Източник:alainelkanninterviews.com