Истината за убийството на Цезар,

culturespace.bg Идите от март 44 г. пр.Хр. Най-могъщият диктатор на Древен Рим Юлий Цезар закъснява за заседание на Сената. Когато пристига, сенаторите го заобикалят и му нанасят 23 удара. Убийството на Цезар е разказвано и преразказвано от векове, но фактите са по-диви от легендата. Какво всъщност се случва на мартенските иди? И защо разказваме тази история отново и отново? За какво мълчат историците, когато описват убийството на този велик човек? "Смъртта на Юлий Цезар",  Винченцо Камучини (1806 г.) 15 март – тази дата е била специална в Древен Рим, тези дни се наричали „мартенски иди“. Свещениците винаги са знаели, че това са опасни дни: през този период обикновено се случвало някакво бедствие или граждански вълнения. Тази дата става печално известна заради убийството на Цезар – най-великият владетел, диктатор, изключителен командир и брилянтен оратор. Съдбовната символика на мартенските иди впоследствие преследва много световни владетели. Гай Юлий Цезар принадлежи към много древния патрициански род на Юлиите. Като един от стотиците римски аристократи, той в началото не е нищо особено. Ранната му биография е накъсван от малки религиозни служения; той воюва в Мала Азия и Гърция. Младият мъж добре образован, има блестящ ум и политически усет. По време на гражданската война в Рим между Сула и Гай Марий Цезар безпогрешно взема страната на Сула. Победителят издига високо Гай Юлий и му дава най-високата религиозна позиция в държавата – върховен понтифик. Цезар винаги излиза победител от всякакви житейски ситуации, политическите интриги не го засягат. След успешна испанска война с варварите Гай влиза в Първия триумвират. Заедно с водещите генерали от онова време – Гней Помпей и Марк Лициний, Цезар започва да управлява нарастващата Римска империя. Тя израства благодарение на блестящо проведените военни кампании на Цезар. Той влиза в заговор с Лициний и побеждава Гней Помпей и присвоява териториите му. По-късно Цезар се отървава и от Лициний, като съсредоточава цялата власт в ръцете си.  Брут и други заговорници след убийството на Юлий Цезар. В древен Рим Цезар се превръща в истинска звезда: неговите съратници го уважават, хората го обичат, войниците просто го боготворят! Цезар е първият римски владетел, чието лице се гравира върху монети. „Хлябът и зрелищата“ за хората по време на неговото управление са неспирни. Мнозина биха сметнали римския император за жесток, но не може да му бъде отказано чувството за справедливост. Например когато египтяните, по молба на Цезар да му дадат Гней Помпей, изпращат главата на пленника, императорът се разплаква – той уважава Помпей и не иска смъртта му. И заповядва екзекуцията на палачите на своя противник. Друга много любопитна история е описана в исторически документи. В продължение на няколко години римските легионери се бият без прекъсване. Те наистина искат да се приберат у дома, но Цезар решава да завладее Африка. Войниците се разбунтуват, не се подчиняват на началниците си, ситуацията във военния лагер става не само опасна, но и критична. И тогава Цезар се появява лично. Той пита какво искат легионерите. Те започват да скандират, че искат да си подадат оставката и да се приберат у дома. Абсолютно спокойно императорът казва: „Тогава имате оставките си, граждани“. Цезар просто се обръща и си тръгва. Шокираните воини, закалени в битки мъже, няколко хиляди на брой… започват да плачат. От ужасно негодувание. Цезар ги нарича „граждани“. Не „воини“, не „бойни другари“. В неговите очи те вече са просто граждани. Веднага е изпратена делегация; войниците искат прошка и уверяват Цезар в лоялността си, ако той продължи да ги смята за братя по оръжие. Императорът любезно приема извинението и военната кампания успешно продължава. Някой би рекъл, че това е манипулация, но най-важно за Цезар е, че хората го следват безкористно. Той просто има проникновен усет за нещата. Цезар винаги се отнася към хората с уважение, без нотка на презрение, за разлика от толкова много владетели. Той е невероятно красноречив оратор, харизматичен лидер. Чувството за хумор нему е чуждо. Когато знаменосецът на неговата армия побягва от бойното поле от страх, Гай Юлий го сграбчва за раменете, обръща го и казва: „Врагът е там!“. Тези думи моментално облитат всички воини и действат върху тях като студен душ. Целта е постигната: моралът на войниците е повдигнат, победата е извоювана. Юлианският календар, който използваме, също е рожба на Цезар. Юли носи името на императора - така Сенатът го ласкае, тъй като рожденият ден на диктатора е през този месец. Цезар има много врагове и завистници. Сподвижниците му многократно го съветват да наеме охрана, но Цезар е категоричен по този въпрос. „По-добре е да умреш веднъж, отколкото постоянно да очакваш смъртта“ – са думите му. Според много източници, включително според историка Плутарх, пророк предупреждавал за опасността Цезар да бъде убит. Шекспир описва това много колоритно в пиесата си „Юлий Цезар“, като съчинява крилатата фраза „Пазете се от мартенските иди!“. Гордият император пренебрегва предупреждението и е подло убит от заговорниците точно на заседание на Сената. Факт е, че в Рим от IV век пр.Хр. е имало републиканска система. Последният цар Тарквиний е изгонен и в държавата царува демокрация. Но с разширяването на границите тази форма на управление става невъзможна. Римската държава станала твърде голяма. Народът не можел да управлява империята, в която се е превърнал Рим. Цезар е предопределен да бъде първият лидер, който погребва Републиката. Той има властта на императора, но всъщност не е. Империята, създадена от Гай Юлий Цезар, просъществува почти 400 години. Опитът на сенаторите да възродят републиката струва живота на Гай Юлий. Няколко десетки сенатори участват в заговора. Заговорниците дори убеждават Юний Брут да участва. Цезар се отнася към Юний с голяма нежност и грижа, като към син. Някои се осмеляват да твърдят, че Юний е незаконен син на Цезар от жена, която Цезар много обичал – Сервилия. Плутарх също го пише. Това обяснява обстоятелствата около смъртта на Цезар. Когато влиза в Сената, заговорниците се настаняват около стола му. Луций Тилий Цимвер им дава знак, свалил императорската тога. Сенаторите, участващи в заговора, изваждат мечовете си и започват да нанасят удари по Цезар. Каска удря пръв. Цезар не се уплашва, стисва дръжката на меча си, готов е да го извади и да отвърне на удара. Каска вика за помощ. Другите нападат императора. Те се боят и създават блъсканица, наранявайки се един други повече от омразния диктатор. Какво спира непреклонния тиранин в мига, когато той, опитен воин, може или да умре в неравна битка, или – може би – дори да избегне смъртта? Погледът на Гай Юлий улавя неловкото движение на Юний Брут, който изважда меча си. Цезар променя израза на лицето си и с думите: „И ти ли, дете?“, намята тога върху главата си и прекратява всякаква съпротива. Владетелят на Рим е намушкан 23 пъти, само един от тях се оказва фатален за него – предателството на човек, когото смята за свой син, за когото се грижи, покровителства и обича. Цезар не умира веднага. Републиканските заговорници не получават това, което толкова яростно искат с неговата смърт. Хората са гневни, войниците също, сенаторите, които са били против, се обединяват около праплеменника на Цезар, Гай Октавиан. Той взима името Гай Юлий, получава по-голямата част от наследството си и става първият действителен император. За борба с конспираторите е създаден Вторият триумвират, който включва Марк Антоний и Лепид. Те се разправят с всички, които са участвали в убийството на Цезар, като попътно убиват и личните си съперници и врагове. Дори тези, които успяват да избягат, впоследствие са застигнати от възмездие. Цезар е велик човек, легендарен владетел, цяла епоха. Неговото влияние и авторитет имат огромно влияние върху толкова много владетели и политици. Мнозина искат да бъдат като него, но Цезар е единствен. От името на Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar) са образувани думите „кайзер“ и „цар“. Добре насочените изречения на императора живеят и до днес, като са станали крилати. Всички ги използваме. „Зарът е хвърлен“, „Рубиконът е преминат“, „Съпругата на Цезар трябва да е извън подозрение“, „Дойдох, видях, победих“ (Veni, vidi, vici) и мн. др. Превод: Георги ВЕНИН