Исторически тайни от цял свят,
07/10/24 / ИСТОРИЯкоито не могат да бъдат разгадани с векове
|
|
Изгубените гробници на Макавеите
culturespace.bg
Има мистерии, чието разрешаване отнема много години, но има и такива, които не могат да бъдат разгадани с векове. Въпреки това, независимо от възрастта на тайните, учените и специалистите не се отказват от опитите да разгадаят най-големите мистерии от нашето близко или далечно минало. Особен интерес представлява всичко, което е смесица от легенди и истинска история.
Този списък предоставя само няколко примера за древни мистерии, които продължават да интригуват онези, които се опитват да ги разрешат. Някои са толкова лесно достъпни, че може да бъдат инспектирани и пипнати лично и експертите могат да ги изучават в свободното си време. За други има само слухове, а те все се опитват да ги намерят.
ВИТАТА СТЪЛБА НА ПАРАКЛИСА „ЛОРЕТО“
В края на 1870 г. архитектът, който ръководи изграждането на параклиса „Лорето“ в Санта Фе, Ню Мексико, почива неочаквано по време на работата, след като по-голямата част от параклиса вече е построена. Тогава строителите откриват, че параклисът няма нито едно стълбище, което да води до хора (горната открита галерия вътре в църквата). Изграждането на обикновено стълбище е невъзможно поради малката площ на параклиса и дърводелците не разбират как могат да поберат стълбище в толкова малко пространство.
Монахините се молят девет дена без прекъсване в църквата „Свети Йосиф“. В деня след молитвения маратон на вратата на параклиса се появява странен на вид мъж. Той казал на сестрите, че може да им построи стълбище, което да се побере в параклиса, но те не трябвало да го безпокоят, докато не изпълни задачата. Три месеца той работи сам в параклиса, като използва само най-обикновени инструменти и материали, които носи със себе си: трион, квадрат, топла вода и дърва.
Когато стълбището е завършено, мъжът изчезва, без дори да каже на никого името си. Стълбището е с височина 6,7 м и се вие два пъти, преди да стигне до хора. В него обаче няма пирони или нитове. Тя се извива на спирала, но няма средна колона, така че не е ясно как може да издържи тежестта на човек. Десет години след тази странна случка към стълбите са добавени парапети. През следващите години дървесината е тествана от пазача на параклиса и е установено, че е неизвестен вид смърч, който не расте в района.
Монахините от онова време приписват създаването на стълбището на самия свети Йосиф и настояват то да бъде обявено за чудо. Кой всъщност е бил този човек и как е успял да построи такова стълбище с обикновени инструменти, остава загадка. Разбира се, това е само легенда, която съществува от много години, но може би в тази история има нещо повече? Вероятно никога няма да разберем.
ГРОБНИЦА В ПОМОРИЕ
Край град Поморие в България, сред лозя и овощни градини, е скрита тайна, създадена от човешка ръка. Т.нар. Тракийска, или Куполна гробница в Поморие представлява полуцилиндричен свод, в чиято среда има куха колона с диаметър повече от три метра. Към върха тя постепенно се разширява, като се слива с външната стена на гробницата. Смята се, че гробницата е построена между II и IV век сл.Хр. Има признаци, че вътре в колоната е имало вита стълба. Преди около 65 години гробницата е реконструирана.
Експертите не успяват да установят конкретното име на структурата и как тя може да бъде построена с такава точност през онова далечно време. Първото проучване на гробницата е извършено в края на XIX век, след което Карел и Херман Шкорпил правят няколко рисунки и бележки за този паметник. Те, както повечето историци, приемат, че това е гробница. Някои изследователи обаче смятат, че това не е просто гробница, а мавзолей, построен като паметник на герой. Проучванията продължават и сега, със задачата да установят каква е била целта на този древен комплекс и кой го е построил. (Някои смятат, че е построена от богато тракийско семейство.)
МУМИИ ОТ САН БЕРНАРДО
Колумбийският град Сан Бернардо, който е заобиколен от Андите, стана известен със своята странна мистерия. Външно един обикновен малък град, като всеки друг, той крие тайна, която все още не е обяснена на учените.
През 1957 г. местното гробище е отнесено от наводнение, което принуждава да бъдат наети работници, за да преместят останките на ново място. Работниците, които изравят останките, са изненадани, че много от телата нямат и най-малки следи от гниене и разлагане, въпреки че са били в земята много дълго.
Един от гробарите, Едуардо Чифунтес, съобщава за това на властите. Последвалата експертиза показва, че телата не само са мумифицирани по някакъв естествен, необясним начин, но дори дрехите им са запазени. От повечето трупове в гробището, както може да се очаква, са останали само кости, но мумиите са недокоснати от тлена – въпреки че няма признаци телата да са били балсамирани.
Теориите за причините варират – от местната диета, която включва уникални плодове, наречени гуатила и балу, до метеорологичните условия и голямата надморска височина на района. Нито една от тях обаче не обяснява защо дрехите на труповете също са били в добро състояние и защо Сан Бернардо е единственият град в областта, в който са открити мумии. Някои от мумифицираните тела сега са изложени в стъклена витрина в музей, който не предприема никакви мерки за запазване на труповете, но мумиите все още устояват на гниенето и разлагането.
ИЗГУБЕНИТЕ ГРОБНИЦИ НА МАКАВЕИТЕ
Търсенето на изгубените гробници на Макавеите започва преди почти 150 години. В него участват всички, включително учени, експерти, пътешественици и др. Въпреки това, всички дирения завършват безуспешно; търсенето на гробове продължава и до днес. През 2015 г. археолозите смятаха, че са открили гробове на мястото на Горбат ХаГарди близо до Модиин, но това се оказа още една задънена улица.
Семейството, което привлича интереса на експерти по целия свят, се състои от еврейския свещеник Мататиас и петимата му синове, които се бунтуват против господството на езическата елинистическа династия на Селевкидите. След смъртта на свещеника битката се води от неговия син Юда, който в крайна сметка успява да освободи Юдея от Селевкидите и да върне Йерусалимския храм на евреите. В памет на прочистването на храма се появява празникът Ханука.
След като храмът е възстановен, петимата синове на Мататиас продължават да се борят за разширяване на освободената територия, но всички те умират последователно малко след като заемат трона. Гробниците на тези царе все още са обект на горещи търсения. Засега местоположението на тези гробове остава загадка.
Превод: Георги ВЕНИН
|
|