Историята на един паметник, предназначен за Варна

Димитър ЩЕРЕВ Невинаги миналото остава в миналото! Понякога стои свито в един „тъмен, сив ъгъл” и чака своето реанимиране. Такава може да е историята на един паметник, който „все още чака, да поеме“ за града, за който е предназначен. Това е грандиозен монумент на героя от Битката на народите на 10 ноември 1444 г. край Варна, като спомен за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело. Това е поклон към последния кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи, включително и българския, в началото на османските завоевания на нашия континент. Три години след независимостта на Полша – през 1921 година,във Варна е взето решение на мястото на гибелта на краля да бъде поставен паметен знак, а по-късно в Морската градина достоен паметник на крал Владислав. Така на мястото на битката - в с. Пашакьой (сега район „Владислав Варненчик”), е направен мавзолей. За друг паметник пък е определено място не в парка, а в близост до катедралния храм „Св. Успение Богородично”. На 16 декември 1930 година във Варшава президентът на Полша Игнаци Мошчицки предава на извънредния и пълномощен министър на България Владимир Робев макет на монумента, дело на известния скулптор Едвард Витиг. Той е подарък по повод венчавката на цар Борис III с царица Йоанна. На церемонията тогава са присъствали: апостолически нунций Франческо Мармаги, министърът на външните работи на Аугуст Залески, италианският посланик Алберт Мартин Франклин, министърът на земеделието Леон Джанти-Полчински, ръководителят на военния кабинет на президента Ян Глоговски, свещеникът на президента Миколай Божанка, заместник-началникът на дипломатическия протокол към Министерството на външните работи Карол Ромер и др. България е трябвало да определи мястото за монумента. Още тогава идеята е била той да се издига във Варна. Втората световна война обаче забавила процесите. След краха на Берлин и Тристранния пакт, новото Отечествено-фронтовско правителство не се интересувало от дара, особено предназначен за бившия монарх. Според част от изследователите паметникът е готов и чака да бъде превозен във Варна Крайно време е кралят-герой, дал живота си за българския народ да има достоен, величествен паметник в града, в който е загинал, още повече, че независимо, че официалния му титул е бил: „Владислав по божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.”,този владетел винаги ще остане в историята с името Варненчик. Едвард Витиг