Изгубените градове на Римската империя: Marciana Traiana Thamugadi
01/28/22 / ИСТОРИЯИзоставен и погребан под пясъците на Сахара, днес останките от града се смятат за най-добре запазените в Северна Африка
|
|
culturespace.bg
Сахара е погребала този град на световна империя - запазвайки го във вековете. Някога процъфтяващ северноафрикански военен пост, Тамугади е забравен под пустинните пясъци. Цели градове трудно може да изчезнат, но римският аванпост Тамугади го прави. Първата част на името Marciana Traiana Thamugadi, Marciana Traiana e римска и се отнася до името на неговия основател – император Траян и неговата сестра Марциана. Втората част на името – Thamugadi – „няма нищо на латински за него“. Tамугади е берберското име на мястото, където е построен градът; в оригинал се чете Tимгад – множествено число на Taмгут, което означава „връх“. Основан от император Траян около 100 г. сл.Хр., градът, известен също като Тимгад или Тамугади, се намира в северноафриканската провинция Мумидия. Като Дом на ветераните от Третия легион на Август, Tамугади процъфтява в продължение на стотици години, като се превръща в просперираща и по този начин – привлекателна цел за нападатели. След нахлуване на вандали през 430 г., многократните атаки отслабват града, който никога не се възстановява напълно и е изоставен в зората на VII век. Пустинните пясъци помитат и погребват Тамугади. Трябва да изминат хиляда години, преди градът да получи шанс от екип пътешественици, водени от независимия изследовател, шотландеца Джеймс Брус.
Джеймс Брус
Шотландският благородник Джеймс Брус е служил като британски консул в крайбрежния град Алжир (днес столица на Алжир) през 1763 г. Внушителен с ръста и осанката си, Брус е ненаситен ученолюб с жаден ум. Преди да пристигне в Алжир, за да заеме поста си, той прекарва няколко месеца в Италия, като проучва историята на африканския регион и неговата роля в древността. Избухливият нрав и категоричните мнения на Брус скоро довеждат до сблъсъци с началниците му в Лондон. През 1765 г. той губи назначението си. Вместо да се върне във Великобритания, той и флорентинският художник Луиджи Балугани се впускат в приключения из Африка. По време на пътуването си те водят бележки и правят илюстрации, които изобразяват многото необикновени хора и места по пътя им. През ранните етапи на тази пустинна одисея те пътували на юг до алжирската пустиня, търсейки следи от древни цивилизации. Брус и Балугани вече са видели няколко руини от римско време, докато изследват по-отдалечените части на региона. На 12 декември 1765 г. те достигат това, което идентифицират като Tамугади. Мнозина смятат, че са първите европейци от векове, които са посетили мястото близо до северните склонове на планинската верига Орес. „Това беше малък град, но пълен с елегантни сгради“, пише Брус в дневниците си. Той е уверен, че тези руини са останали от града, основан от Траян повече от хилядолетие по-рано. През първия ден Брус записва и Балугани рисува „триумфалната арка“ на Траян. Те се връщат на следващия ден, за да продължат проучването и идентифицират амфитеатър. Брус изчиства пясъка и открива скулптури на римския император, който наследява Адриан през 138 г. сл.Хр. – Антонин Пий и съпругата му Фаустина Старша – произведения, които той описва като притежаващи „изящна красота“. Брус отново заравя скулптурите в пясъка, за да ги запази и пътуването им продължава. Той документира още места в Северна Африка и Етиопия, като дори твърди, че е открил източника на Синия Нил.
Арката на Траян, построена в чест на римския император, доминира над руините на Тамугади, разположен в съвременен Алжир.
Балугани умира през 1770 г., а Брус се завръща в Лондон през 1774 г. Когато съобщава за откритията си, те са посрещнати със скептицизъм и недоверие. Обиден от тази реакция, Брус се оттегля в Шотландия. През 1780 г. той започва да пише мемоари за времето си в Африка, петтомно произведение, известно като „Пътешествия за откриване на източника на Нил“. Книгата е публикувана през 1790 г. Когато Брус умира четири години по-късно, голяма част от Великобритания все още отказва да признае постиженията му. Tамугади лежал до голяма степен забравен в пустинните пясъци, когато през 1875 г., повече от век след находките на Брус, британският дипломат Робърт Ламбърт Плейфеър описва своето посещение там в книгата си „Пътувания по стъпките на Брус в Алжир и Тунис“, в която отдава почит на своя консулски предшественик. Той тръгва под опеката на гостоприемен берберски водач, подходящо наречен „Бу Диаф, баща на гостите… който не без основание се хвали с римския си произход“. Пътят до античния обект минавал през „страна, покрита с римски останки“. „Намерихме лагера си разположен в самия център на разрушения град, което ни позволи да посветим всеки час от престоя си за неговото разглеждане.“ Описанието на Tамугади от Плейфеър предлага повече подробности в сравнение с обрисуваното от Брус. Неговите наблюдения разкриват регионалното значение на града и отбелязват, че е построен на кръстовището на шест римски пътя. Според него архитектурата надминава тази на съседния римски град Ламбаезис – военната столица на Нубия. Плейфеър заключва, че Тамугади е „център на търговска и селскостопанска дейност“. Той особено се е възхищава на великолепието на Арката на Траян в града. На земята под неговия 20-футов (около 6 м) портал все още можело да се видят дълбоките коловози от трафика, който е преминавал в града по оживените имперски магистрали през онези далечни времена.
Театърът на Тамугади е построен през втори век след Христа.
Французите поемат контрола над обекта през 1881 г., няколко години след посещението на Плейфеър и поддържат присъствието си там до 1960 г. През този период обектът се разкопава систематично. След като е бил погребан в продължение на векове под пясък без нищо построено върху него, Тамугади е един от малкото римски градове, разкопани изцяло. Изследванията, предприети от Плейфеър и от френски учени позволяват на историците да съберат историята на града. Първоначално градът е наречен Colonia Marciana Traiana Thamurga, в чест на сестрата на император Траян. В средата на III век се радвали на хубави обществени сгради, включително великолепна библиотека и 14 терми. Комфортът на съоръженията на Тамугади и наличието на мозайки често предизвикват сравнения с Помпей.
Положението на града е от ключово значение за защитата на южните граници на Римската империя. Северна Африка е била център на зърнопроизводството и римският Трети легион на Август е бил разположен в Тамугади, за да защитава силозите и транспортирането му до Рим. Няколкостотин мъже, които са били освобождавани от легиона на всеки две години, се установяват в Тамугади като вид награда с пенсия за службата си. Тяхното присъствие служи и като възпиращ фактор за нашествениците. Оригиналният план на римската градска мрежа се вижда великолепно в целия град. Разположен на кръстовището на шест пътя, Тамугади е бил ограден град. Първоначално е бил проектиран за население от около 15 000 души, но във времето градът бързо се разраства. По времето на основаването районът около града е бил плодородна земеделска площ на около 1000 метра над морското равнище.
От входа води пътека към музея, който дълги години е затворен за широката публика и е запазен само за учени. От музея друг път води на северозапад до Големите терми на север, където има значителна обществена сграда с около 40 стаи, построени извън оригиналните стени на лагера. Един от основните акценти е театърът с 3500 места. Сградите включват четири терми, библиотека и базилика. Тимгад (съвременното име на града) също има храм, посветен на Юпитер, с размери почти като на Пантеона в Рим.
През 1982 г., ЮНЕСКО обявява Тамугади за обект на световното наследство . Това е един от редките древни римски градове, които са били разкопани изцяло, тъй като повечето обикновено се намират погребани под друго надграждане или са безвъзвратно повредени от последователна човешка дейност.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
|
