culturespace.bg
В продължение на десетилетия учените предлагат теории за съществуването на легендарен потънал в Индийския океан континент – Лемурия. Но през 2013 г. геолозите откриват доказателства за изгубен континент точно там, където се твърди, че е съществувала Лемурия, и старите теории започват да се появяват отново.
Филип Лътли Склейтър (вляво) и Ернст Хекел.
Откъде започва всичко? Теориите за Лемурия стават популярни за първи път през 1864 г., когато британският адвокат и зоолог Филип Лътли Склейтър написва статия, озаглавена „Бозайниците на Мадагаскар“ и я публикува в „The Quarterly Journal of Science“. Склейтър отбелязва, че в Мадагаскар има много повече видове лемури, отколкото в Африка или Индия, като подкрепя твърдението му, че Мадагаскар е първоначалната родина на животното.
Нещо повече, той предполага, че това, което е позволило на лемурите да мигрират първо в Индия и Африка от Мадагаскар преди хиляди години, е изгубена сега земна маса, простираща се през Южния Индийски океан в триъгълна форма. Този континент, наречен „Лемурия“, предполага Склейтър, докосва южната точка на Индия, Южна Африка и Западна Австралия и в крайна сметка потъва на океанското дъно.
Тази теория се появява във време, когато науката за еволюцията е била в начален стадий, представите за континентален дрейф, доказани от Алфред Вегенер (1912 г), не са масово приети и много видни учени използват теориите за сухопътния мост, за да обяснят как различни животни някога са мигрирали от едно място на друго (теория, подобна на Склейтъровата, дори е предложена от френския натуралист Етиен Жофроа Сент-Илер две десетилетия по-рано). Така хипотезата на Склейтър придобива популярност.
Но теориите за Лемурия стават все по-сложни и странни. Скоро други известни учени и автори възприемат теорията за Лемурия и я подкрепят. По-късно, през 1860 г., немският биолог Ернст Хекел започва да публикува съчинение, в което се твърди, че Лемурия е това, което е позволило на хората за първи път да мигрират от Азия (смятана от някои по това време за родното място на човечеството) в Африка. Хекел дори предполага, че Лемурия (известна още като „Рая“) може да е била самата люлка на човечеството. Както той пише през 1870 г.: „Вероятният първичен дом, или „Рай“, тук се приема за Лемурия, тропически континент, който понастоящем се намира под равнището на Индийския океан, чието предишно съществуване в третичния период изглежда много вероятно от множество факти в географията на животните и растенията“.
Хипотетична карта (за която се смята, че произхожда от Ернст Хекел), изобразяваща Лемурия като люлка на човечеството, със стрелки, които показват условното разпространение на различни човешки подгрупи навън от изгубения континент е около 1876 г.
С помощта на Хекел, теориите за Лемурия продължават през XIX и началото на XX век (често обсъждани заедно с мита за Кумари Кандам, предполагаем изгубен континент в Индийския океан, който някога е приютявал тамилска цивилизация). Това става, преди съвременната наука да открие древни човешки останки в Африка, което предполага, че континентът всъщност е люлката на човечеството. Това беше и преди съвременните сеизмолози да разберат как тектониката на плочите е отдалечила някога свързаните континенти един от друг в сегашните им форми.
Без такова знание мнозина продължават да приемат идеята за Лемурия, особено след като руският окултист, медиум и писател Елена Блаватская публикува „Тайната доктрина“ през 1888 г. Тази книга предлага идеята, че някога е имало седем древни раси на човечеството и че Лемурия е била домът на една от тях. Тази 15-фута (между 4,5 и 5 метра) висока, четириръка, хермафродитна раса процъфтява заедно с динозаврите, казва Блаватская.
Представяне на идеалния пейзаж на Лемурия; Едуард Риу/Обществена библиотека в Ню Йорк
След това загадъчната Лемурия намира място в легенди, романи и филми, комикси през 40-те години на миналия век, като предизвикват небивал интерес – откъде на авторите и режисьорите им хрумват тези фантастични идеи! Е, те са получили идеите си от учени и писатели отпреди около 75 години.
Но фантастиката придобива реални измерения. През 2013 г. всички научни теории за изгубен континент и сухопътен мост, отговорни за миграцията на лемурите, са заглъхнали. Сега обаче геолозите са открили следи от изгубен континент в Индийския океан.
Учените откриват фрагменти от гранит в океана на юг от Индия по шелф, който се простира на стотици мили южно от остров Мавриций.
На Мавриций геолозите намират циркон въпреки факта, че островът е възникнал едва преди 2 милиона години, когато благодарение на тектониката на плочите и вулканите той бавно се издига от Индийския океан като малка земна маса. Въпреки това цирконът, който откриват там, датира отпреди 3 милиарда години – векове, преди островът дори да се е образувал.
Това, според теорията на учените, означава, че цирконът е дошъл от много по-стара земна маса, която отдавна е потънала в Индийския океан. Историята на Склейтър за Лемурия се оказа вярна… почти. Вместо да нарекат това откритие Лемурия, геолозите наричат намерения изгубен континент Мавриций.
Карта, която показва предполагаемото местоположение на Лемурия, спомената тук с тамилското й име „Кумари Кандам“
Въз основа на тектониката на плочите и геоложки данни, Мавриций изчезва в Индийския океан преди около 84 милиона години, когато този район на Земята все още се превръщал във формата, която притежава днес.
И макар това като цяло да съответства на онова, което Склейтър някога е твърдял, новите доказателства оставят представата за древна раса от лемурийци, която е еволюирала в лемури, без последствия. Мавриция е изчезнала преди 84 милиона години, но лемурите не са еволюирали на Мадагаскар до преди около 54 милиона години, когато са доплували до острова от континентална Африка (която е била по-близо до Мадагаскар, отколкото е сега).
Въпреки това Склейтър и някои от другите учени от средата на XIX век са били частично прави за Лемурия, въпреки ограничените им познания. Един изгубен континент не е потънал внезапно в Индийския океан и не е изчезнал без следа. Но преди много време там е имало нещо, което сега е изчезнало завинаги.
|
