Изгубеният подводен град край Куба –

culturespace.bg През май 2001 г. е направено вълнуващо откритие от Advanced Digital Communications (ADC) – канадска компания, която картографира океанското дъно на териториалните води на Куба. Сонарите разкриват нещо неочаквано и доста невероятно на 2300 фута (около 700 м) под повърхността: камъни, подредени в геометричен модел, който много прилича на руините на град. „Това, което имаме тук, е мистерия“, казва Пол Уайнцвайг от ADC. „Природата не би могла да изгради нещо толкова симетрично. Това не е естествено, но ние не знаем какво е.“ Страхотен потънал град? Сигурно е Атлантида, беше незабавното предположение на много ентусиасти. „National Geographic“ проявява голям интерес към обекта и участва в последващите разследвания. През 2003 г. миниподводница се гмурва, за да изследва структурите. Полин Зелицки от ADC, съпруга на Уайнцвайг, казва, че са видели структура, която „изглежда, че може да е била голям градски център“. Възстановено изображение от сонарно сканиране на морското дъно край бреговете на Куба. Потъналият град край Куба - детайл Но без проучвания и доказателства не може да се определят видът и мястото във времето на уникалната находка. В своя „Подземен свят: загадъчният произход на цивилизациите“ (Underworld: The Mysterious Origins of Civilization) Греъм Ханкок (шотландски писател на бестселъри на пътеписи, документални романи и фентази) изследва многобройните структури, които са открити под водата по целия свят. Повечето от местата, които Ханкок обсъжда, се намират на по-малко от 120 м (395 фута) под морското равнище, което не е изненада, тъй като то никога не е падало под тази граница по времето, когато Хомо сапиенс е ходил по земята. А тук, край Куба, сонарът засича каменните структури потопени на повече от 700 м под водата. Градът, открит от Паулина Зелицки и Пол Уайнцвайг от ADC, по време на съвместната кубинско-канадска експедиция, е единственото изключение. Как може съществуването на този подводен град на тази голяма дълбочина да отговори на установения консенсус, че морското равнище никога не е падало толкова ниско? Според собствените думи на Ханкок: „Това, което човек не би очаквал да намери във водата на дълбочина от 700 метра, би бил потънал град – освен ако не е бил потопен от някакво колосално тектонично събитие, а не от покачване на морското равнище“. Въпреки това, хипотезата, че градът първоначално е бил построен на по-висока надморска височина и впоследствие е потънал до сегашната си дълбочина чрез тектонска дейност, не е издържала на проверката на експертите. Гренвил Дрейпър от Международния университет във Флорида смята, че е много малко вероятно подобно събитие да се е случило: „Нищо от такъв мащаб не е докладвано, дори от Средиземно море…“. На пръв поглед това изглежда невъзможно, но най-дълбоките проливи, които свързват Карибско море с Атлантическия океан, са много по-дълбоки от 120 м; например каналът Юкатан, наветреният проход и проходът Анегада, разделящи полуостров Юкатан от Куба, Куба от Испаньола и Вирджинските острови от Ангуила, имат максимална дълбочина от съответно 2800, 1700 и 1915 м; освен това много от проливите и проходите, разделящи островите на Малките Антили, са по-дълбоки от 120 м. Предвид факта, че морското равнище е паднало максимум 120 м, както беше споменато по-рано, през цялата плейстоценска епоха, да не говорим за интервала, в който Homo sapiensе е ходил по тази земя, изглежда невъзможно Карибският басейн да е бил изолиран, тъй като тези проливи са били, дори по време на максималното оттичане на моретата, все още на 2680, 1580 и 1795 м под морското равнище. Какво се случва с потъналия град в Куба? Писателката-изследователка Ейприл Холоуей разказва за „Ancient Origins“: „Представете си, противно на дискусията по-горе, че Карибският басейн наистина е бил изолиран от Атлантическия океан, като архипелагът на Западна Индия е съседна земна маса изцяло над минималното морско равнище, достигнато през епохата на плейстоцена, а именно 120 м под днешното морско равнище. Това би изисквало каналът Юкатан, наветреният проход, проходът Анегада и многото проливи, разделящи Малките Антилски острови, да имат максимална дълбочина повече от 120 м под сегашното морско равнище. При този сценарий, при който Карибският басейн е изолиран, той непременно би бил сух, както беше установено по-рано. Сега си представете, че някакво явление, като земетресение или ерозия, е причинило срутване на множество части от тази съседна земна маса под морското равнище. Какви биха били последствията от подобно събитие? Във всяка точка, където се е случило срутването, водата от Атлантическия океан ще започне да се излива в басейна през тези срутени точки; освен това, силата на течащата вода ще издълбае тези срутени точки до все по-големи дълбочини, на свой ред причинявайки още по-големи обеми вода да текат, което след това ще ерозира тези срутени точки във все по-дълбоки канали, и така нататък, докато накрая Карибският басейн е напълнен до същото равнище като Атлантическия океан, след което притокът ще спре.“ Въпреки че това не доказва съществуването на сух Карибски басейн по време на ледниковата епоха, но все пак опровергава невъзможността за това. И така въпросът, който следва, естествено е: Има ли доказателства в подкрепа на действителността на тази възможност? За тази цел има един загадъчен мит на индианците Таино, които са обитавали Карибските острови от хилядолетия, в който се разказва историята за произхода на „морето“. За деня на големия потоп, за водите, които „помитат дървета и камъни“, и с тях нахлуват големи и малки риби, змиорки, калмари, акули, медузи и всякакви морски същества плуват от кратуната, за да напълнят солената вода с живот. Когато най-после водата спира да се покачва и старото им село лежи дълбоко под морето, селяните виждат, че планината вече е остров, заобиколен от безкрайния живот на морето. Селяните се облекли празнично и празнували с музика и танци. И така започва морето. И когато Таино говорят за това „как е започнало морето“, какво е морето, което имат предвид? Има само един логичен отговор: Карибско море, тъй като индианците Таино са живели от хилядолетия на Карибските острови; за тях няма смисъл да говорят за друго море освен това, което се намира до мястото, където са живеели. Така че остава възможността за Карибски басейн, който някога е бил сух и обитаем - пълен с градове и жизнена, процъфтяваща цивилизация, и който е бил погълнат, когато Атлантическият океан е наводнил басейна и е образувал морето, което съществува днес. Останките от това, което може да е град на 6000 години, потопен в дълбоки води край западния бряг на Куба продължават да се изследват. „Някои структури в комплекса може да са дълги до 400 м широки и високи до 40 м“, казва Уайнцвайг – откривателят на обекта. „Някои показват много различни форми и симетрични дизайни от неестествен вид. Показахме ги на учени в Куба, САЩ и другаде и никой не предположи, че са естествени.“ През миналата година потъналите пирамиди, открити край бреговете на Куба, отново привлякоха археолозите, които предположиха, че може да са изгубен град на Атлантида. „Антрополог, свързан с Кубинската академия на науките, твърди, че снимките, направени от видеозаписа, ясно показват „символи и надписи“, казва Уайнцвайг. Все още не е известно на какъв език са надписите.” Сонарните изображения, добавя той, имат забележителна прилика с пирамидалния дизайн на храмовете на маите и ацтеките в Мексико. Уайнцвайг казва, че е твърде рано да се правят категорични заключения от събраните досега доказателства. Изследователският екип планира още една експедиция до мястото - край полуостров Гуанахакабибес на западния бряг на Куба. Надява се да се върне отново, този път – с първия дълбоководен мобилен багер, оборудван с функции, необходими за археологическа оценка на място, включително способността да издухва пясъка от камъка. Геолозите наскоро изказаха хипотеза, че сухопътен мост някога е свързвал Куба с полуостров Юкатан в Мексико. Смята се, че части от кубинския остров са били потопени в морето в три отделни случая в далечното минало. Структурите са на плато, което образува дъното на това, което се смята за кален вулкан, на 650 до 700 м под повърхността на океана и по протежение на това, което очевидно е геоложка линия на разлом. „Добре известно е, че древните цивилизации са обичали да строят в основата на вулкани, защото земята е плодородна. Така че това е подсказващо“, казва Уайнцвайг. Една привлекателна възможност, предполага засега, че ако някога се докаже съществуването на легендарния потънал континент Атлантида, тези структури може да са били потопени по време на същия катаклизъм. Защото точната възраст на подводния обект също не е известна, въпреки че кубински археолози през 1966 г. разкопаха наземна мегалитна структура на западния бряг, близо до новото подводно откритие, за която се твърди, че датира от 4000 г. пр.Хр. „Въз основа на тази и друга геоложка информация, ние спекулираме, че те са на 6000 години“, обяснява Уайнцвайг. „Бихме предпочели да стоим далеч от тази тема“, казва той. „Това е нещо с голям потенциален научен интерес и трябва да се включат сериозни авторитети по древните цивилизации.“