Изгубеният „златен“ град на инките

culturespace.bg Легендата за Елдорадо, възникнала веднъж, не спира да вдъхновява целия свят за различни видове търсения, включително творчески. Създават се завладяващи книги и филми за митична страна, пълна със злато, и се предприемат експедиции отново и отново, за да открият съкровища, които някога са съществували. Междувременно са запазени доказателства, че районът, където се съхраняват гигантските богатства на отминалата империя на инките, всъщност съществува някъде в дълбините на южноамериканските гори. Богатствата на инките и испанското завоевание Империята на инките възниква през XIвек и е най-голямата държава в Южна Америка. Тя обединява индианците на голяма територия – от съвременния град Пасто в Колумбия до река Мауле в Чили; в края на своето съществуване империята заема площ от до два милиона квадратни километра. Столицата е град Куско, според легендата – построен от първия инка – основателя на държавата Манко Капак. Куско бил известен като „златния“ град; неговите храмове и прости къщи били облицовани със златни плочи. Инките топели благородни метали в големи количества и, предвид индийския култ към Слънцето, златните изделия били широко разпространени. През XVI век започва европейската експанзия в земите на Южна Америка и много бързо испанските конкистадори овладяват по-голямата част от територията на държавата на инките. Особена роля в колонизацията играе конкистадорът Франсиско Писаро, който носи славата на завоевателя на империята. Силите са неравностойни – европейците печелят победи в сблъсъци с коренното население. През 1533 г. испанците успяват да заловят лидера на инките Атахуалпа, чиито сили по това време са отслабени от вътрешни борби. Името на Атахуалпа се свързва с получаването на най-големия военен трофей в световната история. Откупът на Атахуалпа Вождът на инките Атахуалпа Франсиско Писаро Вождът на инките предложил да плати на испанците откуп в злато и сребро, като златото трябвало да изпълни стаята, където държат водача, до височината на една ръка разстояние. Среброто било пренесено в други стаи. Събирането на благородни метали отнема няколко месеца –шест тона злато и 12 тона сребро, огромно количество ценности, които потвърждават специалната стойност на Атахуалпа за инките. Въпреки откупа, Писаро отказва да освободи индианския вожд и Атахуалпа е екзекутиран. Съкровищата отиват в Европа на няколко кораба, а пристигането им в Стария свят, поради специалната стойност и голямото количество злато, предизвиква тежка инфлация. Но писмени свидетелства от съвременници дават основание да се смята, че само малка част от богатството, което инките притежават, е било предложено като откуп. Както пътешественикът Педро Сиеса де Леон, първият, оставил наред с други неща доказателства за съществуването на линиите на Наска, пише, че щетите за инките от откупа са били доста малки и „по-голямата част от (златото) е в такива места, за които ние самите не знаем“. Според колонизаторите индианците топят до 180 тона благороден метал годишно. Къде е златото, което конкистадорите не получиха? Според легендата се е съхранява в таен и недостъпен град, изгубен в джунглата:Паитити. Златото на инките Пристигането на несметни богатства от териториите, завладени от испанците, довежда до факта, че търсачите на Елдорадо, златната страна, където инките крият своите съкровища, се изсипват в Южна Америка. В търсене на изоставения град са правени пътувания през Амазонка и от време на време има очевидци, които потвърждават съществуването на Паитити и представят монети с нетипично сечене като доказателство. Мисионерът Андрес Лопес пише през 1600 г. за голям град, богат на злато, сребро и бижута, разположен в средата на тропическата джунгла близо до водопад и наречен Паитити. Самата държава на инките престава да съществува в края на XVI век и легендата разказва, че оцелелите инки са се преместили в Паитити, където са намерили убежище от европейците. Тази история се разказва и днес – на всеки турист се разказва с нетърпение за град Паитити, който винаги се намира „някъде наблизо“ и който някой от далечните роднини или близки познати на разказвача със сигурност е виждал. Съществува ли наистина изгубеният „златен“ град? Що се отнася до името –Паитити, според различни версии то идва или от „пайкикин“, което на езика на индианците кечуа означава „същият“ („същият като Куско“), или от „паи“–„баща“, и „тити“– „пума“, или, както казва друга хипотеза, съдържа указание за езерото Титикака. Последната версия поражда легендата за златния град, разположен в дъното му, който бил тайнственото Елдорадо. Друго възможно обяснение за името е река Паитити или Патити, разположена близо до митичния град, препратки към което се намират в някои бележки на пътешественици от XVI век, но все още не е възможно да се установи коя от южноамериканските реки би могло да воси такова име по това време. Голям принос за изследването на феномена на изоставения град има т.нар. ръкопис 512, намерен през 1839 г., съставен век по-рано от португалската експедиция, която извършва поход дълбоко в южноамериканския континент. Бандейрантите, или ломци на индианци, пътували около 10 години и съобщили за изоставен град, който уж намерили. Есето описва подробно улиците, къщите (повечето от които двуетажни), храм и дворец, пещери, които някога са били мини. Откриването на ръкописа породи огромен брой спекулации и версии – включително за Атлантида, видяна от пътешественици. Точното местоположение на града все още не е установено, но благодарение на интереса към легендата са направени много археологически открития и са открити доста паметници от епохата на инките.