culturespace.bg
Загадъчната цивилизация от долината на Нил е очаровала хората повече от едно хилядолетие – римляните са първите египтомани. Египетските сюжети и мотиви се използват от много и разнолики култури. И, разбира се, произведенията на художници и писатели често се оказват много далеч от действителните находки на учените. Ще преразкажем някои от най-често срещаните погрешни схващания за Древния Египет, а и за египтолозите.
Традицията да пишат за Египет каквото им е на душата, меко казано, не е нова – поне от IV век сл.Хр. авторите използват факта, че просто няма кой да ги осъди за невежество. През Средновековието всеки е можел случайно да спомене, че египтяните изобразяват, да речем, цар под формата на змия. Или вечността. Или световното зло. Или нещо друго, също толкова абстрактно. На фона на масата неизвестни тълкуватели на йероглифи, двама се открояват особено.
ЙЕРОГЛИФИТЕ
Първият е някакъв Филип, създал великото произведение „Йероглифи“ под псевдонима „Хорапол“. Твърди се, че Хорапол е последният египетски свещеник, живял е през IV век и е написал обширно ръководство за тълкуването на йероглифите (на коптски), а Филип го е превел на гръцки. Това тълкуване няма нищо общо с истинското значение на египетските йероглифи (сложна, но доста разшифрована система на идеографско-фонетично писане), но четенето е безумно забавно.
„Изобразявайки майка, зрение, граница, прозрение, година, небе, милосърдие, Атина, Хера или две драхми, те рисуват лещояд. Майка, защото при този вид животни няма мъжки. <...> Границата – защото когато предстои война, лешоядът определя мястото, където ще се проведе, и остава там седем дена преди началото на войната…“
Филип-хора пол, „Йероглифи“
Вторият е известният учен -йезуит Атанасий Кирхер, който е склонен да комбинира най-точната информация с непотвърдени приказки в своите трактати. Работата му върху йероглифите се нарича помпозно „Йероглифският театър на Едип Египетски“ и съдържа много полезна информация. Например Кирхер (учен, много уважаван не само по своето време, но и досега) твърди, че „мистериозните знаци крият това, което е останало от знанието, което Бог е разкрил на хората преди Потопа“, сякаш Адам и Ева са говорили древноегипетски език и сякаш йероглифите са окултни символи, които не могат да бъдат преведени с думи, а могат да бъдат предадени само чрез знаци и рисунки. По-специално Кирхер тълкува фразата, която съвременните египтолози превеждат като „Озирис говори“ по следния начин: „вероломството на Тифон завършва при трона на Изида; влагата на природата се пази от бдителния Анубис“. Заслужава да се отбележи, че до откритията на Жан-Франсоа Шамполион, Кирхер се смята за главен специалист по йероглифите.
Като цяло културата на древен Египет в продължение на стотици години не само привлича човечеството естетически, но и служи като отлично поле за спекулации. Е, през последните сто години и половина, откакто Египет се превърна в обект на култура не елитарна, а масова, в тази култура се развиха много стереотипи, които сега ще се опитаме да опровергаем.
ПЪРВИЯТ МИТ: ДРЕВНОЕГИПЕТСКИЯТ ЕЗИК
Просто не съществува. И никога не е съществувал.
Не, древните египтяни със сигурност са говорели и пишели на някакъв общ диалект. Но (от)кога? Първият известен ни текст, от който се брои историята на египетската държава, датира от XXXII век пр.Хр. И културата, която наричаме древноегипетска, престава да съществува през IV век сл.Хр. Дори през VII век, според някои учени. Общо имаме поне 35 столетия, през които всеки език, и дори писмеността биха се променили до неузнаваемост. Египтолозите разграничават средноегипетски, новоегипетски, късноегипетски език, и в по-тесен план – дори езика на текстовете на пирамидите. Дългосрочното изучаване на някой от тези езици изобщо не гарантира разбирането на някой от другите.
Следователно, когато литературните или кинематографичните археолози прочетат някакъв древноегипетски текст „от пръв поглед“, това е твърде недостоверно. Включително и защото в съвременния свят няма нито един човек, който да чете свободно някой от мъртвите египетски езици. Всяко „четене“ всъщност е мъчително дешифриране, предположения в контекста, сравнителен анализ на няколко текста от един и същ период… Един-единствен текст може да се изучава в продължение на много години – и все още със съмнения относно значението на някои изречения и дори на отделни думи.
Обикновено, за да съживи или, напротив, да успокои мумията, героят трябва да направи магия на древноегипетски. На глас. Всеки истински египтолог би се провалил тук, тъй като нямаме представа за египетската фонетика. Приблизителното звучене на някои фонеми е възстановено от съвременните коптски думи (коптският е директен потомък на древните египетски езици), от гръцки имена, изписани с египетски знаци (да не споменаваме, че фонетиката на старогръцкия също е много условна), обаче всичко това се отнася само за съгласните, тъй като гласните в семитските езици, които включват и египетския, не се пишат. За удобство звукът „е“ се вмъква между съгласните (така нареченото „училищно четене“) и всичко това има много малко общо с истинското звучене. Особено хубаво се оказва, когато авторът подчертава необходимостта от правилно произношение на всички звуци, както например в очарователната поредица на Робин Лафевр за момичето Теодосия.
И също така трябва да се отбележи, че археологът и лингвистът-египтолог обикновено са различни професии, от които първата е много по-романтична и затова по-често се среща в литературата. Със сигурност няма нужда един археолога чете на древноегипетски език.
ВТОРИЯТ МИТ. ПИРАМИДИТЕ СА ПОСТРОЕНИ ОТ РОБИ
Пирамидите са построени от свободните граждани на Египет, така наречените „хему нисут“, „кралски хора“. През времето, свободно от селскостопанска работа. Почти цялото население на страната принадлежи към тази социална прослойка, те работят в кралските, храмовите и големите частни имоти – а след това се хранят от хазната (тоест получавали своеобразна заплата). Или работят на собствената си земя и след това са се хранят сами. Поради особеностите на египетския климат обработването на земята отнема става бързо, а през останалото време, изглежда, няма за какво да се плащат „заплати“ на фермерите. Затова те се наемат да градят напоителни конструкции или царски гробници. Или нещо друго. Впрочем, съдейки по боклука, открит при пирамидата на Хеопс в древното селище на строителите, „царските хора“ също се хранят като царете.
Всъщност робството в Египет, разбира се, е съществувало. Но изобщо не в такъв гигантски мащаб, както си мислехме. Например в един от надписите на Тутмос III се споменава, че той е довел около триста роби от войната. Триста. А Тутмос III е един от най-големите завоеватели в човешката история. Ако толкова малък брой поробени врагове са записани в аналите като огромно постижение, за какви хиляди и милиони роби можем да говорим? Друг пример е благородник, в чиято ферма са работили няколкостотин „хему“, който се хвали, че е купил един роб. И това – въпреки факта, че робите не са толкова скъпи: например е запазен текст, в който жена на име Ири -Нофрет купува младо сирийско момиче за еквивалента на около 400 грама сребро. Следователно робството е просто много рядко.
И след хиляда и петстотин години, в ерата на Новото царство, строителите на кралски гробници обикновено се превръщат в един от най-уважаваните хора в Египет. Те живеят в специално селище недалеч от царския некропол и не се колебаят да организират стачки, ако не са доволни от възнаграждението за труда си. Съгласете се, странно е да се очаква такова нещо от роб.
ТРЕТИЯТ МИТ. ПРОКЛЯТИЕТО НА ФАРАОНИТЕ
По-голямата част от филмите за мумии и египтолози, от класическата „Мумия“ през 1932 г. до наскоро пусната на екран „Пирамида“, са заснети по приблизително същия сценарий. Археолозите идват на разкопки в Египет и случайно намират неизвестна гробница на фараон, или в най-лошия случай – на жрец (между другото, този ход на сюжета е малко или много правдоподобен). В гробницата винаги има дебела мумия, която след известно време изведнъж оживява и започва да убива глупавите хора, които са нарушили нейния покой. Обикновено в процеса се мяркат и капани, с които всяка уважаваща себе си кинематографична гробница се пълни до ръба. В крайна сметка мумията е или застреляна/изгорена/по някакъв начин унищожена физически, или обезвредена от древноегипетско магьосничество и прибрана обратно в ковчега (често - до втората серия).
Трябва да се отбележи, че една от мумиите на фараоните все още оживява. Малко. Беше през 30-те години на ХХ век и това беше мумията на Рамзес II, един от най-известните египетски фараони. Мумията беше изложена в Музея в Кайро и една хубава лятна вечер тя внезапно вдигнала ръка пред посетителите – и дори, казват те, счупила стъкло.
И дотам…
По всяка вероятност въпросът е в реакцията на състава за балсамиране спрямо високата температура или просто в силния спад на влажността, което е причинило намаляване на пресушените тъкани, но впечатленията на всички свидетели са очевидно незабравими.
А мумията все още живее с вдигната ръка.
Вторият популярен мотив относно отворените гробници е „Проклятието на фараоните“, което уж сполетява всеки, който нарушава спокойствието на мъртвия крал. Най-известният случай е проклятието на Тутанкамон, в чиято гробница се твърди, че е намерена плочка с надпис „Смърт с леки стъпки ще застигне всекиго, който нарушава спокойствието на фараона“. Проклятието се прояви във факта, че в рамките на около година и половина шестима души, които са участвали в отварянето на гробницата, умират по уж естествени причини. Секретарят например. Или египетски принц, присъстващ на пресконференция в чест на това събитие. Между другото, Хауърд Картър, главният разбойник на гробници, е живял още шестнадесет години. Но са известни и други случаи – например през 1993 г. е открита кралската гробница, в която надписът „Великата богиня Хатор ще накаже всекиго, който се осмели да оскверни този гроб два пъти“. Малко след това ръководителят на разкопките получава сърдечен удар.
Основният проблем с „проклятието на фараоните“ – освен факта, че тези версии не издържат на критика от гледна точка на логиката – е, че в египетската магия и религия не е имало понятие „проклятие“. Има магически начини да се узнае, да речем, любовника на съпругата, но този обред изисква физически контакт с човек. А египтяните не са знаели как да палят някакъв магически „огън по площадите“ и не са виждали никакъв смисъл в това. Същото се отнася и за възраждащите се мумии. Египтяните по принцип не разбирали идеята за съживяване на мъртвите и не ги отвличали от най-важния отвъден живот. Те никога не връщат мъртвите дори в приказките, не се обръщат към тях за съвет, не ги сънуват (оцелели са обширни книги за сънища, но такъв мотив не се споменава там дори веднъж). И те със сигурност не биха направили заклинание върху починалия крал, със мисията да се възкръсне след три хиляди години и да започне да убива.
Заслужава да се отбележи, че повечето от гробниците, както кралски, така и частни, са били многократно отваряни от самите египтяни. И ако обикновените хора били наказвани за това (това си е престъпление и има запазени съдебни протоколи), то на кралете, които отварят гробниците на своите предшественици, не се случва нищо. И това е правено за най-различни цели: от банален грабеж (например кралят може да вземе издълбаните каменни плочи, които са били използвани за украса на стените от гробницата на неговия нелюбим дядо, леко да се оцветят и да го сложат в неговия собствена гробница) или за повторно погребение в съответствие с новите религиозни тенденции. Или проклятието на фараоните не важи за фараоните?
Що се отнася до капаните в гробниците, най-често срещаните в киното са: внезапно пръскане със сярна киселина, самострели в стените, падащ таван или под, падащ в празнотата (обикновено за това трябва да стъпите на грешни плочки) и внезапното наводняване на всички проходи в пирамидата. Има и месоядни скарабеи, статуи, които оживяват, и др. Дори да не броим факта, че арбалетите са измислени много по-късно, скарабеите не ядат прясно месо и няма бурни реки в Сахара – реалността е проста и скучна: все още не е намерен нито един капан в гробниците, които познаваме. С едно малко изключение: през късния период в царските гробници, издълбани в скалите, пред погребалната камера се издълбавал дълбок стръмен кладенец. Винаги на едно и също място. Може би е имал ритуално значение и може би наистина е спасявал от разбойници. Но обикновено коридорите и проходите, които водят към саркофага, просто са зазидани плътно.
МИТ ЧЕТВЪРТИ. ПРОСТО ПОГЛЕДНЕТЕ СТЕНОПИСИТЕ
Ужасни грешки в изобразяването и описанието на древния египетски живот често се допускат тъкмо от онези автори, които внимателно се запознават източниците и изучават много египетски изображения. Е, например, всеки знае, че древните египтяни са носели бели подбедрици, нали?
Само 90% от изображенията, които познаваме, са стенописи от гробници. Ако с текстовете всичко е наред (запазени са учебници по различни дисциплини, съдебни архиви, лична кореспонденция и бизнес записи), с визуалните изкуства нямаме късмет. Изглежда, че гробниците изобразяват най-обикновения живот: работа на полето, лов, празници, вечери… Черпете информация и се радвайте. Но ако се замислите (или поне прочетете експертите, които вече са мислили), става ясно, че не този свят, а „другият“ свят е изрисуван по стените на гробниците. Където всичко ще е приблизително същото, разбира се, но много по-хубаво и малко по-различно.
По-специално в следващия свят египтяните се обличат напълно различно. В действителност ходенето по екватора в парцали, които не покриват раменете ви, е много глупаво (египтяните не са чернокожи), а излизането на полето в бяло е още по-глупаво. Освен това всички дрехи, открити при разкопките, са оцветени.
По принцип всяко домакинско свидетелство от гробниците трябва да се третира с повишено внимание. Например на главите на много жени са изобразени малки конуси с неизвестна цел. Любителите ценители уверено твърдят, че тези шишарки са направени от ароматни масла или от восък; те бавно се топят през вечерта и ухаят приятно. Науката, за разлика от аматьорите, няма ни най-малка представа за това, а тази версия е изложена наравно с много други.
***
Всъщност рецептата за създаване на плюс или минус автентични текстове и други произведения за древния Египет е проста. Да, разбира се, поради факта, че този период е проучен доста добре, много информация за него принадлежи към категорията „Всеки знае“. През последните няколко века древноегипетската култура е идвала на мода повече от веднъж и модното винаги се е опростявало до „примитивна направа“. Затова не купувайте измамното богатство от информация в главата на всеки фен на Брендън Фрейзър, по-добре е да се свържете с Джеймс Фрейзър или с някой от неговите колеги – в края на краищата има много научни и научнопопулярни трудове за Древния Египет и четенето им е не по-малко интересно от гледането на филми за оживели мумии.
НЕЩИЦА
* Конете в Египет се появяват много късно, някъде през XVII век пр.Хр. Египтяните не са яздили кон и очевидно дори не са възприемали коня като отделно живо същество – те са дали лично име не на коня, а на целия екип на колесницата.
* Думата „фараон“, която се утвърди като определение за египетски цар, никога не е била официална титла, а е служила по-скоро за евфемизъм и е влязла в употреба много късно, в средата на първото хилядолетие пр.Хр. Следователно „фараонът Хеопс“ е груб анахронизъм.
* Повечето египетски текстове споменават бирата като един от основните хранителни продукти. Следователно героите от романите за древен Египет постоянно пият бира, а компанията Carlsberg дори пусна бира „по древноегипетска рецепта“. Ако вземем истинска древноегипетска рецепта, се оказва, че думата „бира“ някога е била преведена като някаква течна каша, направена от едри зърна. Така че тази „бира“ наистина е ядена, а не гаврътвана – включително от деца. Въпреки че, разбира се, алкохолни напитки са съществували в Древния Египет.
Превод от руски: Георги ВЕНИН
|
