culturespace.bg
Жаклин, или Джаки – като я нарича целият свят, е не просто първа дама на Америка, но и тънка, дълбоко чувствителна натура. Тя е очарована от руския поет и неговото творчество. А той пише за нея: „Жаклин за мен беше една от най-скъпите и нужни фигури на западната култура. Рафинирана европейка, звезда с безпогрешен вкус… И Русия беше нейна страст“. Историята на тази дружба, която се развива на фона на студената война и желязната завеса, днес изглежда направо удивителна.
Андрей Вознесенски пристига в Америка за първи път през 1961 г. Тъкмо през тази година Жаклин Кенеди става първа дама. Когато съпругата на президента посещава творческата вечер на руския поет, това, разбира се, го прави популярен и поласкава самолюбието му. Въпреки че и без това обиколката му е много успешна. „Вечерите“ бързо стават модни и събират огромен брой любители на поезията. За успеха на Вознесенски спомага и това, че той говори английски не просто добре, а блестящо, „с Оксфордски университетски акцент“, както пишат по него време вестниците. Затова общуването със публиката става много непринудено. На Жаклин и самият поет, и неговите стихове произвеждат много силно впечатление, поначало руската литература е в списъка на нейните увлечения. Между другото първата дама на Америка е получила прекрасно образование. Тя завършва Университета „Джордж Уошингтън“ като бакалавър по изкуствата със специализация в сферата на френската литература. После работи като кореспондент, а по-късно – като редактор в издателство и подготвя за публикуване книгите на мнозина писатели; затова творчеството на Вознесенски предизвиква у нея и професионален интерес.
Лично те се запознават по-късно, на прием у милиардера Питър Питърсън (по някои сведения дори чак през 1968 г., на конференция на ООН в Ню Йорк, но по-скоро все пак това се е случило по-рано). Така или иначе, по спомени на жената на поета, рандевутата, като се започне от първото, били редовни. Джаки посещавала практически всичките му срещи с публиката на вечери, концерти, дори пътувала за това до други градове – програмата са Вознесенски била плътна. Тя винаги седяла на първия ред. На печатните издания в такива случаи не се разрешавало да снимат първата дама, в снимките на залата съзнателно потъмнявали нейния образ, но след събитие тя понякога се съгласявала да си направи фото, явно без да крие увлечението си по руския поет.
Съпругата на Андрей Вознесенски Зоя Богуславска признавала по-късно: „Тя буквално го следваше по петите. Това, мисля, беше одухотворена влюбеност – в звученето на неговия глас, в звученето на руската поезия, в ритмиката“. Поетът дори прави преводи на новите си стихотворения специално за своята високопоставена поклонничка. Всички съвременници отбелязват, че гласът на Вознесенски имал хипнотично влияние над аудиторията, а ритмиката на неговата поезия Буквално омагьосвала. В Русия културата на публично четене на стихотворения е стара традиция, но за Америка от онези времена била неочаквана. Първата дама явно попада в мрежи, изтъкани от таланта и невероятното обаяние на руския гений.
Разбира се, самата Жаклин е жена, способна вземе ума на всеки мъж. Без да е красива по природа, тя въпреки това притежавала съвършено особено обаяние и невероятно чувства за стил, благодарение на което за няколко години става модна икона за цяло едно поколение. Обичат я всички, но руският поет цени в нея онези качества, които вероятно обикновените американци рядко забелязвали – невероятната изтънченост и онова, което е прието да наричаме „европейски дух“. Тя попивала всяко изкуство – от класиката до най-модерните веяния, които винаги покоряват младите, но руската литература била нейна страст. Вознесенски бил влюбчив, това забелязвали всички, но също така всички знаели, че отношенията му с жените, на които се възхищава, били обикновено платонични. За такива съдбоносни дами, които ставали негови музи, той дори измислил специална дума, поетът ги наричал „судьбаби“ („съдбовни жени“).
Както разказва жената на Андрей Вознесенски, този платонически роман продължил дълго. Много години след първата среща руският поет и Жаклин се срещали при всеки удобен случай – тя пътувала до Европа само и само де присъства на неговите изяви, той й ходел на гости в нейната квартира на Пето авеню в Ню Йорк. Веднъж, когато тази звездна двойка отишла на изложба в Музея за съвременно изкуство, администраторите дори скорострелно опразнили цялата зала от всички посетители. Вознесенски и Джаки обикаляли из пустия музей, хванати за ръце, и неспирно разговаряли.
Интересна е съдбата на една паметна вещ, сътворена от самия Вознесенски. Работата е там, че на великия поет му било близко и творчеството на художниците. Той признава в едно интервю, че на неговата работа влияят повече не поетите на миналото, а съвременните живописци. Картини Вознесенски не рисувал, но обичал да майстори видеоми – авангардни хартиени композиции от стихотворения, заплетени в причудливи форми. Един от тези „такъми“ бил направен във вид на пеперуда, на която били написани две думи „Набоковата пеперуда“. Самият поет разказвал тази история така:
„Тя дойде на моя изложба в Ню Йорк и поиска да купи „Набоковата пеперуда“. Аз й я подарих. Жаклин каза, че ще я окачи в спалнята си на Пето авеню. После аз измолих „Пеперудата“ за две години, да я покажа на изложба в Париж… Отидох в Ню Йорк, исках да я върна, но пристигнах с „пеперудата“ направо на погребение. Жаклин бе умряла… квартирата й бе продадена“.
Жената, на която той се възхищавал толкова години, си отива от този свят през 1994 г., а „Жаклинината пеперуда“ става символ на изложбата „Поетът и дамата“, неотдавна открита в Москва. Фотографии, поетически строфи, спомени на съвременници – от дружбата, на която не попречили океаните и агресивната политика на двете свръхдържави, днес са останали малко паметни знаци.. Крехката хартиена пеперуда, за съжаление, също не оцеляла, затова в гостната, която предава атмосферата в дома на жената легенда, станала муза на великия руски поет, днес виси само нейна снимка.
|
