Жени воини през вековете

culturespace.bg На фона на съвременната еманципация понякога ни се струва, че жените в старите времена винаги са били „слабият пол“ – те са раждали деца и са служили на мъжете. Въпреки това, в различни страни и по различно време e имало жени воини. Понякога те дори съставлявали активни бойни единици, които ужасявали противниците не само поради необичайността на бойците, но и поради безпрецедентната им жестокост. САРМАТИ И АМАЗОНКИ Преди 2500 години обширните степи от Дунав до Аралско море са били обитавани от номадски сарматски племена. Има толкова много легенди и митове за военната мощ на този народ, че името му все още често се използва в екшън филми и компютърни игри. Интересното е, че позицията на жените в обществото на войнственото племе е била много висока. Има свидетелства за това. Херодот преразказва легендата за техния произход от браковете на скитски младежи с амазонките, легендарно племе на жени воини, и също така споделя шокиращи подробности с потомците си: „Те яздят на лов със и без съпрузите си, ходят на война и носят същите дрехи като мъжете… Никое момиче не се жени, докато не убие враг.“ Други древни автори говорят за факта, че сарматските момичета често премахват дясната си гърда, така че всички жизнени сокове и сила да преминат в рамото и ръката, но историците смятат, че тук може да има известно преувеличение. И все пак, описвайки „дивите варвари“, древните гърци са били склонни да им приписват различни зверства. Има версия, че тъкмо сарматските воини са послужили като прототип на мита за амазонките. ЖЕНИ ГЛАДИАТОРИ Жестоките забавления на древните римляни също, оказва се, не са могли без жени. Женските гладиаторски битки, за разлика от мъжете, не са толкова добре проучени от историците, но тяхното съществуване може да се смята за установен факт. Известно е, че жените са се биели или помежду си, или с животни, смесените битки не са били разрешени. Очевидно не всички мъже са харесвали подобно забавление. Така например Ювенал осмива битките на жените: „Тя би трябвало да участва с тромпет на във фестивала на Флора; Не се ли стреми вместо това към истинската арена? Има ли срам у такава жена с шлем, която обича силата и презира пола си?“ Най-изненадващото е, че в смъртоносните битки на арената са участвали не само роби и пленници, които не са имали избор, но и свободни римски жени, понякога дори от знатни семейства. Вероятно по времето на разцвета на женските игри – през I век, при императорите Нерон и Домициан, – това забавление е станало просто модерно. ВИКИННГСКИТЕ „ДЕВИ НА ЩИТА“ Съществуването на жени воини сред древните викинги дълго предизвиква съмнения сред историците. Новите данни обаче позволяват да се направят такива смели заключения. Още през XIX век в югоизточната част на Швеция, на територията на древния град Бирка, е разкопано голямо погребение. Погребението Bj 581 е описано като гроб на благороден воин. Меч, брадва, копие, стрели, боен нож, два щита, два коня и дори комплект игрални чипове са изпратени с него в последното му пътуване. През 70-те години на ХХ век обаче антрополозите се усъмняват, че нещо не е наред – костите от погребението се оказват женски. Съвременните методи за изследване на ДНК потвърдиха този шокиращ факт: смелият воин и ярък военачалник несъмнено е жена. Учените трябваше да си припомнят някаква „девица с щит“ – skjaldmær, която се споменава в северните легенди. Например „Червенокосата жена“, която ръководи флота на викингите в Ирландия. Тук може да си припомните и Валкириите – страхотни девици, които събират душите на доблестни воини на бойните полета. Приказката, разбира се, е лъжа, но може да отразява намеци за многогодишни и вече забравени традиции. ОННА-БУГЕЙША – ЖЕНА САМУРАЙ На Запад не е много известен фактът, че в средновековна Япония жените от самурайските семейства също са били обучавани в бойни изкуства. Обикновено те не са воини, но трябва, в случай на нужда, да защитят къщата и децата си от врагове. Ако за самурая основната цел е да служи на своя господар, то за жената единствената цел е да служи на съпруга си. От оръжията онна-бугейшата е научена да използва главно нагината (студени оръжия с извито острие на дълга дръжка), както и копието яри, вериги и въжета. Вместо катана те имат танто – къс меч на самурай. Зад колана или ръкава на такава страхотна домакиня винаги е скрита къса кайкенска кама, която при необходимост е умело използвана. Този нож се подарява на момиче на 12 години в деня, в който е навършило пълнолетие. Самурайските жени, подобно на мъжете, са пазители на честта на семейството си, така че ако се наложи, те също трябва да извършат ритуал на самоубийство без колебание. Историята е запазила и до днес имената на много доблестни жени самураи, които дори командват войски, защитавайки страната си. Интересното е, че в средновековна Япония е имало и жени нинджи, наричани „куноичи“. Основните им оръжия са стелт, отрови и, разбира се, женски чар. Въпреки това, ако е необходимо, такива дами, обикновено маскирани като гейши или актриси, биха могли да отблъснат мъж в близък бой. АФРИКАНСКИ АМАЗОНКИ До края на 1XIX век на западното крайбрежие на Африка е съществувало кралство Дахомей. Днес това е територията на Бенин и Того. В края на XVII век третият крал на тази държава създава специален отряд от „амазонки“, които отначало, колкото и да е странно, ловуват слонове. Синът му леко променя това звено, превръщайки го в отряд от личните си бодигардове. Група жени воини се наричат с думата „мино“, което означава „нашите майки“. По-късно един добре обучен и добре въоръжен отряд наброява до 6000 жени! Това, между другото, представлява една трета от цялата военна мощ на Дахомей. С течение на времето страната е все по-склонна към милитаризация и успешно отблъсква първо своите съседи, а след това известно време се съпротивлява на френските войски. Интересното е, че по време на службата всички жени от „Мино“ не може да имат семейства и деца, тъй като формално се смятат за кралски съпруги. Те отиват там доброволно или принудително, ако момичето проявява агресивно поведение и мъже от семейството се оплакват от нея. Строгата дисциплина и тежката физическа подготовка превръщат тези жени в страхотна машина за убиване. Упражненията включват например прескачане на стени, покрити с бодлива акация. И като „последен изпит“ служат многодневни „игри на глада“ – момичетата са изпратени в джунглата, където трябва да оцелеят, като имат само остри оръжия със себе си. „Запазената марка“ на тази единица е мигновеното обезглавяване. През 1890 г., когато Дахомей е подложен на френска експанзия, амазонките се превръщат в мощна сила: френските войници първо са дезориентирани от жените на бойното поле, а след това деморализирани. Те започват да се страхуват от жестоките дами убийци. Техният негативен образ дори е използван във френския периодичен печат като пропаганда за оправдаване на завладяването на „варварската“ и „нецивилизована“ страна Дахомей. Тази държава приключи своето съществуване през 1900 г., а последната дахомейска амазонка на име Нави почива през 1979 г., когато е превалила сто години. Превод: Георги ВЕНИН